Той не е благородник, но това не му пречи да носи прозвището Лорда. По-известен е от много хора със синя кръв, но така и не успя да се развие достатъчно, че да влиза в новинарските заглавия с изявите си на терена, а не с изцепките извън него.
Той е Никлас Бендтнер. И може би изненадващо за мнозина все още играе футбол, макар и в четвърта дивизия на родната си Дания. На 32 години е, не е престарял, но не е и за високите етажи в играта.
Някогашният талант на Арсенал съвсем скоро отново ще вдигне във въздуха футболна Европа. И отново няма да го направи с гол (макар че в кариерата си имаше красиви изпълнения), а с друго - автобиографията си, която е озаглавена "И двете страни".
Още като тийнейджър се озова в Арсенал, под зоркия поглед на Арсен Венгер, но не остави запомняща се следа с решаващи голове. Въпреки това и до днес споменаването на Лорд Бендтнер кара феновете, неутрални или на отборите, за които е играл, да се усмихват.
Шеметен тип с още по-шеметна история. Това е той.
А това са някои от нещата, които ще можем да прочетем в книгата му.
"Основното нещо беше, че никой никога не ми е казвал "не". Всички, които познавах винаги казваха това, което исках да чуя", връща се назад нападателят, който освен за Арсенал игра още и за отбори като Ювентус, Нотингам Форест, Волфсбург, Розенборг и Копенхаген.
Сдобива се прякора си Лорда едва 21-годишен, когато става гадже на баронеса Каролине Елизабет Ада Юел-Брокдорф. Година по-късно тя му ражда първороден син, който носи името на татко си, но взаимоотношенията му с въпросната баронеса не продължават особено дълго. Прякорът обаче си остава.
Дъщерята на треньора и стриптийз барове
Стив Брус, който му е треньор в Съндърланд и Бирмингам, му дава един от най-добрите съвети. Да се откаже от хазарта. В един момент Бендтнер изгърмява по 100 000 паунда на вечер в казината.
"Стой далеч от тези неща, човече. Това са глупости. Тези неща развалят хората", цитира точните думи на настоящия мениджър на Нюкасъл той.
По време на престоя си в Бирмингам се хваща на бас за 1000 паунда със съотборниците си, че ще започне да излиза с дъщерята на Брус. Печели го.
Разказва как едва не докарва инфаркт на същия този корав англичанин, който го пита дали е вярно, че по четири вечери в седмицата посещава стриптийз клуб в града. Отговорът гласи, че всъщност са пет вечери седмично.
"Замръзна. Трябваше да бъде сигурен, че съм казал това, което казах. Отвори устата си, но не излезе звук. Може би щеше да получи инфаркт. Но след това захлупи глава в ръцете си и избухна в смях", пише Бендтнер.
"Бавачката" Венгер и възможността Юнайтед
През 2008 година кариерата му е можела да направи наистина остър завой, след като лично сър Алекс Фъргюсън е искал да го привлече в Манчестър Юнайтед. Футболистът сам признава, че вероятно всичко е щяло да бъде различно, но не живее в миналото.
"Може би всичко щеше да бъде различно. Но и всичко зависи от това какъв човек си. Трябва да имаш до себе си някой, който те познава наистина добре, когато говорим за хлапе като мен. В Арсенал бях в периферията и глупостите ми се разминаваха. Работата на Арсен Венгер в никакъв случай не беше да ми бъде бавачка", разказва още бившият датски национал.
Кариерата му в Арсенал е изпълнена с перипетии. Сбива се със съотборника си Емануел Адебайор на терена. Изгонен е в дебюта си като титуляр за клуба във Висшата лига. Седмица по-рано е вкарал първия си гол - в дербито с Тотнъм.
Хващан е многократно пиян, като в един от най-крайните случаи излиза от нощен клуб със свалени гащи...
Прекарва десетилетие като футболист на Арсенал, но редува силни представяния с глупости извън игрището. Всичко хубаво е последвано от катастрофа. След 90 минути срещу Фулъм - буквално. На другия ден разбива своя "Астън Мартин" със 110 километра в час.
И до днес не разбира защо с Венгер никога не провеждат сериозен разговор очи в очи, а всичките им дискусии са на диваните в офиса на френската легенда.
Семейната драма
В един момент от кариерата баща му Томас се заема с мениджърските дела на момчета си. Започва да ръководи и бижутерския бизнес на Бендтнер-младши.
Но печалбите липсват, а парите текат ли, текат... Футболната звезда кара адвокатите си да проверят за какво става дума и се оказва, че татко му просто харчи парите, а междувременно са изчезнали крупни суми в брой.
Бащата също изчезва. Напуска майката на Никлас, с която са заедно от 30 години, както и семейната къща.
"Това е наистина кофти история. Усещах любовта на баща ми, когато бях най-добър в нещо. Но когато грешах - отношенията ни ставаха трудни. Не трябваше да ми става агент. Трудно ми е да говоря за това", процежда нападателят.
Широки пръсти
В един етап от кариерата си харчи като невидял. Изкарва по 50 000 паунда седмично, но е толкова "скъсан", че се съгласява на нетипичен за онези дни ход. Букмейкърска къща му предлага 200 000 паунда, за да покаже боксерки с логото им по време на Евро 2012.
Прави го, но без да осъзнава, че това ще му донесе главоболия.
"Всичките ми пари бяха отишли по дяволите. Тогава смятах, че ще е забавно. Но не и че глобата ще бъде по-голяма от такава за расизъм. Тогава щях да го направя пак и пак. А сега? Не мисля.", разказва още таранът.
Вече е по-улегнал и сякаш по-сериозен. Или поне така звучи.
"Трудно е да отговоря дали съжалявам за нещо. Радвам се, че имах най-голямата привилегия - да бъда на терена пред феновете и да се наслаждавам на красивата игра, а хиляди да скандират името ми. Това е", мъдро отчита някогашната звезда.
През 2016 година подписва с Нотингам Форест, като уж иска отново да се върне на високо ниво, но сега казва какво всъщност се е случило - всичко е било заради парите.
"Не ми пукаше за друго. На мен. Момчето, което винаги е обичало да играе футбол", категоричен е той.
Все пак съживи кариерата си, доколкото можеше. Направи няколко силни сезона в Розенборг, върна се в Копенхаген, като междувременно прати в болница шофьор на такси в датската столица с удар, достоен за професионалния бокс...
"Като цяло съм доволен. Гордея се с всичко, което съм направил. Щастлив съм от това как съм живял. Изживял съм 10 живота, а съм само на 32", обобщава ситуацията Бендтнер.
Както и Арсен Венгер.
"Добра техника, добра стойка, добра скорост, добра игра във въздуха, добра отборна игра. Имаше всичко необходимо. Понякога виждахме качествата му. Но понякога ключът липсваше. И тогава трябва да оставиш всичко на другиго", категоричен е големият французин.
A всъщност кариерата му не е толкова лоша, особено за човек, който често е имал други приоритети, различни от футбола. Игра за някои от най-големите клубове в Европа, с Дания участва на световно и европейско първенство, като за националния отбор вкара обо 30 гола. Спечели и няколко трофея.
Но за феновете винаги ще бъде Лорда, а не Никлас Бендтнер.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}