Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Три часа преди българският национален отбор по футбол да запише една от най-срамните страници в историята си -загубата от Люксембург, на около 2 километра на юг от стадион "Христо Ботев", един заспал шампион играеше поредния си мач "в небитието", правейки поредни опити да се измъкне от него.

Става въпрос за шампиона на България от 1963-а Спартак, който за поредна година се лута из аматьорските групи, раздиран от безброй проблеми, включително и най-болезнения - липса на дом.

Часовете преди мача България - Люксембург, за който почти никой в Пловдив, а и в цяла България не тръпнеше в особено очакване, за скромна група фенове в града си бе ден за важен мач по пътя към мечтата, а именно завръщане при професионалистите след 16-годишно чакане.

Двубоят бе Спартак (Пловдив) - Родопа (Смолян) от Югоизточната Трета лига.

Започваме с най-болезнената тема за спартаклии, а именно стадионът, защото някакво шесто чувство в последния момент ме накара да погледна дали действително отборът играе на "Тодор Диев". Неговият изконен дом.

Това, което трябваше да е абсолютно логично, всъщност не бе така. Справка в една от двете фейсбук страници, претендиращи за официални, напомняше освен, че е изтеглен с час по-рано заради националите, мачът е на "Спортен Комплекс Спартак", който клубът явно принудително ще трябва да приеме за свой дом.

Снимка: Венислав Кирилов Dir.bg

В града по тепетата стадионът е познат като "Работнически" или "Векта", но към днешна дата вече носи името "Спартак", а болката на малкото, но верни фенове на някогашния шампион е техният дом "Тодор Диев". В последните години драмите около стадиона са безброй и версиите за случващото се, както и кои са предполагаемите виновници, също са много. И всеки има своята оправдаваща го версия.

Официалната на клуба е, че Общината стои зад това Спартак да не може да ползва съоръжението и да трябва да търси своя нов дом. Проблем, за който феновете не спират да апелират, а решение сякаш не се задава.

Кратката проверка в социалните мрежи на клуба спести излишното разкарване до "Тодор Диев", преди автобус №24 от градския транспорт да спре в нещо като индустриална зона, където се помещава въпросният комплекс "Спартак", или "Работнически". Или също "Векта", ако попитате местните за упътване.

Първият колоритен момент е, че непосредствено до входа се намира бензиностанция, от която хората набавяха студени малцови напитки въпреки нетипичното за Пловдив мразовито септемврийско време. На мач като на мач.

След преодоляването на 100-метровият чакълест паркинг, идва и доста странната от архитектурна гледна точка централна трибуна на комплекса.

Снимка: Венислав Кирилов Dir.bg

Върху остарелите и невзрачни съблекални е издигнато малко секторче с козирка, а от двете страни на масивната сграда имаше поставени две сглобяеми временни трибуни.

Отсреща пък бе по-малката трибуна, очевидно построена заедно с комплекса в оригиналния му вид, а имено там бяха заели местата си повечето фенове на Спартак. Явно еквивалентът на Сектор "В" е мястото, от което те наблюдават двубоите.

Снимка: Венислав Кирилов Dir.bg

Макар страницата в социалните мрежи на клуба да беше обявила билет на стойност 3 евро, така и нямаше каса или човек, който да продава тези билети. Или пък някой, който да възпрепятства хората от влизане на стадиона безплатно.

Нямам идея дали тези около 250 човека на стадиона са много или малко за Спартак срещу Родопа в Югоизточната Трета лига, но сякаш оптимистично ми се иска да вярвам, че зимното за стандартите на Пловдив време е спряло доста хора да посетят мача.

Преди година Спартак посрещна Славия в турнира за Купата на България и тогава видяхме доста повече хора по трибуните. Очевидно някогашният шампион все още има своите фенове, но липсата на дом и дългите години лутане из долните дивизии оказват влияние върху посещаемостта.

Няма как обаче да се подмине фактът, че дори пред около 250 души (някои от тях от Смолян), на моменти по трибуните на Спартак - Родопа имаше далеч повече страст и нерви, отколкото три часа по-късно на "Христо Ботев".

В крайна сметка Спартак заслужено победи с 2:0 и продължава да преследва мечтата си за Втора лига, като пловдивчани за на второто място в класирането с 21 точки от 8 кръга, на три зад перфектния до момента Крумовград.

Снимка: Венислав Кирилов Dir.bg

А връщането сред професионалистите е нещо, което благодетелят на клуба Динко Миленчев е поставил като цел, поне според медийните му изяви.

За последно шампионът от 1963-а бе сред професионалистите през сезон 2010/11, когато завърши на третото място и дори имаше право да играе бараж за влизане в елита, но финансовите трудности не просто го лишават от бараж, а дори го пращат при аматьорите.

Това е сезонът, когато Лудогорец печели Източната Б група и влиза в елита, втори е Черноморец (Поморие), който печели баража, но заради общата си собственост с Черноморец (Бургас) няма как да влезе в елита. Третият Спартак се отказва от появилия се шанс, който пък сграбчва четвъртият Светкавица.

Следват години в Трета лига преди тоталното разформироване на някогашния шампион през 2016-а. Две години пауза и започване от "Б" окръжна група с настоящия собственик.

В последните четири сезона Спартак записа две седми, едно трето и едно второ място в Трета лига, но промоцията все убягваше, а настоящата кампания отново изглежда такава, в която клубът ще може да преследва завръщане сред професионалистите.

И все пак по-важното завръщане за феновете е това на стадион "Тодор Диев", защото колкото и колоритни да изглеждат мачовете на комплекс "Спартак". Всеки славен клуб си има своя дом и трябва да играе мачовете си в него.

Снимка: Венислав Кирилов Dir.bg

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google