17-11-2017 20-11-2018

Минаха 10 години и все още никой не иска да повярва, че Гари го няма

Тъжна годишнина от самоубийството, което смрази футболния свят

17:37 | 26 ноември 2021 | Редактор : Динко Гоцев 9 15768 Снимка: Getty Images

Събота ще е особен ден за феновете на няколко британски клуба. Лийдс, Евертън, Нюкасъл, Болтън... както и на всеки уелсец, независимо дали е луд по футбола, или просто много го обича. Защото там безразлични към играта няма.

Няма и такива, чиито очи утре ще останат сухи. 10 години минаха от онзи 27 ноември 2011-а, в която вестта обиколи Острова, а после и света. И смрази всички.

Самоубийството на Гари Спийд остава една от най-силно кървящите рани на футбола. Преди десетилетие го намериха обесен в гаража на къщата му. И днес не е съвсем ясно - как така, защо? Да сложиш край на живота си на 42 години... И то, когато го обичаш безкрайно и - поне за външния свят, излъчваш щастие от всяко действие и усмивка.

Гари сложи край на живота си в една неделна сутрин, напълно шокиращо дори за най-близките му. Около 24 часа преди да го стори бе водил телефонен разговор с Роби Савидж, съотборник и приятел от уелския национален тим през годините. Говорили за планове, за семействата, за футбол.

"Защо? Защо? Защо?", бе единственият коментар на потъналия в скръб Савидж в часовете след шокиращата новина. Той дълго не можеше да се отърси от ужаса и отказваше да се върне към работата си на анализатор в телевизионни и радио студия на Острова.

Embed from Getty Images

Спийд беше от онези, старите британски играчи. Мъж на място - ще влезе здраво на терена, някой може и да пострада. Честен и джентълмен, много силен с левия крак, отличен с глава. Полузащитник, който вкарваше много голове.

Легенда на Лийдс, шампион с този отбор за 1992 г. Легенда в Нюкасъл, култова фигура за феновете и капитан. Легенда и на Евертън - отбора, на който е бил привърженик като дете и за който успя да играе два сезона. Навсякъде, където Спийд отидеше като играч, знаеха: Имаме човек, който никога няма да даде по-малко от сто процента на терена.

Игра 85 пъти за Уелс и общо 841 пъти в цялата си кариера, а след нейния край осъществи още една мечта - стана селекционер на родината.

И отборът на "драконите" тръгна нагоре, воден от този харизматичен лидер, когото всички следваха сляпо и като играч, и като треньор. Победата над България в София с 1:0 през октомври 2011-а обнадежди всички в Уелс, че пътят до първото голямо първенство не е никак далеч със Спийд начело. Това се оказа и последният му официален мач. За съжаление - не в кариерата, а в живота, свършил твърде рано.

На 15 ноември същата година води контролата с Норвегия, усмихваше се ведро след победата с 4:1 и се закани тимът да е още по-силен в следващия квалификационен цикъл. 12 дни по-късно се обеси в гаража си.

Embed from Getty Images

Защо?

Надълго и широко бе обсъдена темата с Бари Банел. Гари е бил част от юношески тим, воден от доказания през 2014-а педофил, който бе разобличен в сексуални посегателства над десетки млади футболисти през годините. Включително - популярни такива, национали. Бащата на Спийд - Роджър, потвърди, че синът му също е оставал в къщата на Бари в онези години, но "е бил твърде разумен и зрял, за да бъде жертва на треньора-педофил".

Никога няма да разберем какво се е случило тогава, но това продължава да бъде обсъждано всеки път, когато се върнат спомените за Гари. Както и отношенията в семейството.

Сестра му намекна месеци след самоубийството, че той е крил дълбоко в себе си депресията и никога не е позволил тя да се отрази на отношенията му с любимите хора, с колегите във футбола или на работата му.

Embed from Getty Images

Гари е винаги на линия, винаги готов да поеме отговорност на терена и извън него. Лидер, шампион, пример за професионален играч. Усмихнат, позитивен - излъчващ щастие, хармония, енергия и готовност за работа. Колко ли му е струвало това, докато е потискал в себе си нещата, които е потискал?

В последното му интервю пред неговия приятел - репортер Анди Митън в хотел в Кардиф преди една контрола на Уелс, тогавашният селекционер на националния тим казва:

"Има само едно нещо, без което не мога да си представя живота - синовете ми Томи и Еди. Това е най-важното."

Днес двамата са вече големи - на 24 и 21 години. Играят футбол като татко си. Но не това е ключовото.

Embed from Getty Images

Журналистът Митън описва срещата си с Гари за онова интервю така:

"Той влезе в стаята в хотела с уверена крачка, както винаги. Усмихнат широко, излъчваш сила, красив. И горд от това, че е мениджър на Уелс. Разказа ми как този отбор има огромно бъдеще, как се работи върху всеки детайл, как играчите са страшно ентусиазирани и мотивирани. Как Гарет Бейл ще стане един от тримата топ играчи в света съвсем скоро, ще се превърне в лидера на генерацията."

Митън е категоричен. Спийд не е мислил да слага край на живота си в онзи ден. Изглеждал е като човек, който тепърва гледа към нова страница в живота. С искрящи очи, с желание, амбиция.

И заради това, мистерията около смъртта му остава пълна.

В съботата преди фаталния 27 ноември, Гари е гост на предаването "Футбол Фокус" по BBC, редом с други знаменити бивши играчи. Шегуват се, прекарват си страхотно, по думите на Дан Уокър, водещия на предаването. После Спийд се качва на колата и се прибира у дома в Хънтингтън, Чешър. Не е било по-късно от 19 ч вечерта в събота, тъй като мястото е на около час с кола от Манчестър, където са студията на BBC.

Недоизказани остават слуховете, че съботната вечер е завършила с огромен скандал у дома със съпругата му Луис, която е намерила тялото му в неделя сутринта и е съобщила в полицията. Двамата са имали някои дрязги, както самата тя се изрази пред медиите на петата годишнина от смъртта на Гари.

Точните думи бяха: "Бракът ни е имал своите нервни моменти, но нищо извън рамките на нормалното за толкова дълга връзка".

И мистерията остава. Психолози твърдят, че стресът от мениджърската работа в Уелс е отключил депресия у Спийд. Но за да я има, трябват и още фактори - а те не са налице, поне не и в публичния образ, който имаше около него.

И който той оставяше за околните. А те го обичаха и уважаваха безкрайно. Той бе една от най-влиятелните фигури в британския футбол като присъствие и харизма.

Затова дори и днес, 10 години след онзи ужасен неделен ден, никой не вярва, че него го няма.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО