17-11-2017 20-11-2018

На 19 Седрик играеше до Зидан. На 39 бе готов да сложи въжето на шията си

Историята на френския футболист, който бе спасен от едно телефонно обаждане

13:50 | 18 юли 2020 | Автор : Динко Гоцев 3 5468

Беше един сив и студен ден в края на ноември 2016-а. Типичен ден за Норфолк, което е областта около английския град Норич.

Време за мен

Седрик Анслен се прибра у дома от местното училище, където бе провел няколко часа като преподавател по футбол с децата. Остави ключовете от колата на масата и седна да отдъхне.

Предстоеше му да направи това, което бе се загнездило в главата му от месеци. От близо година, може би... не помнеше точно. Седрик щеше да сложи край на живота си. Въжето е приготвено, начинът е измислен. Трябва да се стегне около шията му и всичко да приключи.

Четири години по-рано съпругата му го спасява след опит за самоубийство, като стига навреме до болницата и там Седрик е върнат към живота. След прибирането у дома тогава, синът му казва само: "Татко, нали няма да умреш?".

През ноември 2016-а обаче в дома на французина в Англия няма никого, освен него. Сам е. Съпругата му го е напуснала и е взела двете им деца. Анслен живее, за да ходи в училището, където работи и да помага на децата да спортуват, да играят футбол, и да се забавляват.

Той е решен да сложи край. Въжето е приготвено.

Историята на Седрик Анслен е много далеч от това, което можете да си представите при споменаването на "един много талантлив футболист". Това можеше да е нейният край, но за щастие съдбата реши друго.

Когато чуете за професионален футболист, играл във Висшата лига, пред очите ви са скъпи коли, големи къщи, бляскава кариера и сладък живот. Но тук се подгответе за различни неща. Не че нямаше допир със звездите.

Виж още Невидимата драма на един елитен тенисист: Паник атаки, пристъпи и страх

На 19 години Седрик стана шампион на Франция с Бордо, подавайки топката на един оплешивяващ футболен гений (тогава още смятан просто за талант) - Зинедин Зидан. Плеймейкърът вече е звезда в клуба, макар светът още да не е отворил широко очи от изумление за нещата, които Зизу правеше после в Ювентус и Реал.

Анслен е младежки национал на "петлите" и сочен за един от поколението за бъдещето. Играе във финала за Купата на УЕФА срещу Байерн с Емил Костадинов, губи го, но кариерата му вече е предначертана. Той е на път към звездите, само на 19 години и с безграничен потенциал.

Преди началото на онзи мач Зидан го пита: "Защо си толкова нервен?". В това време момчето няма дори професионален договор с клуба. Играе със статут на ученик, на "стажантски начала", като един от юношеската школа. В деня след финала се връща в училище, за да види реакцията на другите момчета и момичета, които предната вечер са го гледали пред телевизора. Разбира, че животът му се е променил завинаги.

Къде и как точно свършва всичко... И къде изобщо започва всичко... Не е ясно. Но фактите са, че талантът все по-рядко е на терена за Бордо след първия сезон. Жирондинците го дават под наем на Лил, оттам стига до трансфер в Норич през 1999-а, когато е само на 22. Англия му дава нов шанс и рестарт на мечтата, и то в идеална възраст.

Проблем е езиковата бариера. Контузиите - също. И въпреки това, в Норич хората го посрещат страхотно. "Срещнах навсякъде добро отношение, както и едно момиче, което после стана моя съпруга", разказва за онзи период. Играе само 19 мача за отбора, въпреки че феновете го харесват. Неуверен, често травмиран... Отива в Рос Каунти в Шотландия, после в боливийския Ориенте Петролейро, където е най-трудният му период. Там разбира, че май трябва да приключва с футбола.

Живее в хотел сам, не познава никого. Заразява се с малария. Плащат му с месеци закъснение, и то далеч не всичко дължимо. Хваща самолета и се прибира на Острова, където го чака съпругата му - англичанка.

Успял е да спести пари и към 2005-а започва да мисли за бизнес след играта, въпреки че не е наършил 30. Оказва се, че са го ужилили и 500 000 евро от сметката му липсват. Почти всичко. Парите така и никога не са възстановени, въпреки няколкото дела, които води. В това време е изнервен, стресът е огромен, а отношенията му със съпругата страдат от това.

Същевременно с футбола нещата не са наред, играе в аматьорски отбори под пето и шесто ниво на английската пирамида. Милдънхейл Таун. Грейвзенд енд Нортфлийт... Не сте ги чували, естествено.

Анслен постепенно губи контрол не само върху таланта си, а и върху ежедневието. Депресията идва неканена. И сяда на масата ти, ляга в леглото, ходи по ръба на бръснача, който движиш по бузите си сутрин. Прогонва хората около теб, но не и преди да го стори с последните остатъци от смисъл, който да намираш в съществуването си.

В онази вечер през ноември 2016-а всичко ще свърши. Първият опит е неуспешен, но сега наоколо я няма съпругата му ("тя беше моята скала" - казва Седрик за нея).

"Не светнах лампите, седях в тъмното и се готвех да го направя. Просветваше само мобилния ми телефон на масата. Изведнъж ми се прииска неудържимо да говоря с някого. С когото и да е. Един последен разговор.".

На помощ идва светкавица, под формата на спомен. Кларк Карлайл е английски футболист, който е преборил депресията и основа фондация да помага на колеги в неговото състояние. А такива - колкото искаш, не само в Англия.

Виж още Депресия по време на пандемия: Откровенията на един шампион

Седрик намира телефона от колеги и звъни. Говорят дълго, като французинът разкрива всичко, както и това, че се готви да се самоубие. Кларк му казва в никакъв случай да не прекарва вечерта сам, да отиде при приятели, да не спи у дома. И спасява един човешки живот.

От тогава минаха години и днес Седрик вече говори за миналото. За онази вечер, когато въжето бе приготвено. Той е треньор на аматьорски отбор в Англия, помага на фондация за справяне с депресии, върши дела за благотворителност, чете лекции по темата. Не спира да говори за това пред хора, които имат нужда от помощ.

"Говорете. Просто говорете, търсете помощ - казва човекът, който бе приготвил въжето за себе си. - Първата крачка е най-важна. След онзи разговор с Кларк, говорихме още няколко пъти. Той ме свърза и с други футболисти в Англия и Европа, от Франция ме потърси бившият национал Осман Дабо. Обадиха се съотборници, с които сме се засичали в Бордо и Норич. Всичко започва неусетно, годините минават, мечтата ти да играеш футбол все повече губи красотата си, отчайваш се от това, че не си търсен от отборите... В един момент оставаш без клуб и договор, не знаеш какво ще правиш след седмица, месец, година. По улиците феновете не те разпознават, медиите не пишат ни дума за теб, а доскоро не е било така. И неусетно си паднал в ямата."

Едва на 39 години, Седрик седеше сам в тъмното и бе готов да сложи въжето около шията си. Както го направи Гари Спийд, например. Историята в този случай не завърши с трагедия. Добре, че телефонът бе близо - на масата.

Иначе нямаше да има кой да разкаже тази история днес.

ИЗБРАНО