05:45 | 14.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Нарекоха го Канибала

Историята на Еди Меркс, 50 години след първия му триумф на "Тур дьо Франс"

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Нарекоха го Канибала

Историята на Еди Меркс, 50 години след първия му триумф на "Тур дьо Франс"

13:18 | 21 юли 2019 | Редактор : Динко Гоцев 3 5876 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Спортните успехи произвеждат звезди. Незабравимите и, понякога - необясними обстоятелства около тези победи раждат моменти, които остават като маркери в историята.

Ретро

А хората, които години наред са доминирали, създавайки редица такива паметни мигове в спорта си, се превръщат в легенди.

Когато си спечелил 11 пъти състезанията от семейството на Гранд туровете - пет пъти "Тур дьо Франс", пет пъти "Джиро" и веднъж "Вуелта", е ясно защо те сочат като най-велик в историята на колоезденото.

Помага и това, че си спечелил петте еднодневни състезания, съставящи Монумента на колоезденето. И то - по няколко пъти. Никой друг не го е правил, все пак.

Е, още не е ясно защо са те наричали Канибал, но всяко нещо с времето си.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Днес Еди Меркс е 74-годишен бизнесмен, който все така спазва обета си да дава само по едно индивидуално интервю на година. Пази се от медийно внимание, но ежедневно може да бъде открит от фенове в офиса му в Брюксел.

Там ще ви пусне на стар грамофон някоя от любимите си плочи на "Ролинг Стоунс" или "Бийтълс", ще ви предложи пура. Но интервю - не. Във фабриката на марката Merckx Cycles в Паал-Беринген също опитва да ходи веднъж седмично.

На 21 юли 2019 г. се навършват 50 лета от историческата първа победа на Еди Меркс в "Тур дьо Франс". Вододелен момент в неговата кариера, а и в историята на колоезденето.

Едуард Луи Жозеф Меркс, а днес вече - Барон Меркс, е роден в Тилт Винж, десетхилядно градче в Белгия дни, след като Втората световна война е завършила (юни 1945-а). Още преди да е навършил 2 години, семейството му се мести в друго малко населено място - Волув Сен Пиер, което има към 40 000 жители със селата наоколо. Не е точно мястото, където се раждат големи мечти, поне на пръв поглед.

Родителите му имат успешен малък бизнес с квартален магазин, но той не се увлича по сметките и зареждането с плодове и зеленчуци.

Тренира 7 вида спорт като дете, но сърцето му е в колоезденето. Занимава се с бокс, футбол, баскетбол, тенис... хиперактивно хлапе.

На 17 години вече почти не се вясва в училище, участва на 55 състезания в календарната година, което си по един старт всяка седмица, че и отгоре.

На 18 го канят в отбора на Белгия (аматьори) за Олимпиадата в Токио 1964. Еди приема, отдава се на тренировки и напуска училище в месеците преди игрите. Завършва 12-и в Токио, но вече е твърдo решен, че това ще е неговата професия.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 20 години става професионален колоездач, след като е спечелил около 80 състезания като юноша и аматьор. Дали наследено от родителите, но има ужасно точна оценка за качествата си и знае колко е добър още тогава. При преговорите със спонсори няма равен.

В първите две години като професионалист печели последователно пробега Милано - Сан Ремо, а на 22 години става световен шампион за първи път. Всичко това идва след трудното начало като профи - не завършва първото си състезание от умора, защото натоварванията са съвсем различни от това, на което е свикнал. След което се зарича никога повече да не е неподготвен в живота си.

Първите големи преговори идват през 1968-а, когато производителите на кафе Faema му предлагат договор за много пари. Той има сериозни условия - вече споменахме колко е добър в преговорите. Иска огромна заплата за онова време, бонуси за всяка победи ... да му се даде възможност да подбере и сглоби най-добрия отбор в света. Три години по-късно същата клауза влиза в контракта и със следващия му голям спонсор - Molteni.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Започва селектирането, като заплащането за съотборниците му е много добро, но условията са ясни от начало и не са по вкуса на всеки:

- всички карат, за да печели Меркс

- тренировките започват на 2 януари след новогодишните празненства, като от всеки се очаква да е здрав и подготвен до 30 декември

- понеделник, сряда и петък - среща в имението на Меркс край Брюксел за обща тренировка

- месец януари минава в пробези от по 200 км из Белгия, независимо от времето: сняг, дъжд, киша или студ. След това - прибиране в имението, храна, душ, разговори за около час и ... "довиждане".

Изключително строг режим, жестоки тренировки и никакви партита и сближаване. През февруари, когато започва сезонът, този отбор винаги е най-добре подготвен.

През 1968-а печели първия си Гранд Тур - "Джиро" на Италия, и вече е голямо име в спорта. Но това е само началото.

1969-а е година, която Еди никога няма да забрави. Започва се с "Аферата от Савона" - дава положителна проба за допинг и го наказват за месец, както е по тогавашните правила. Заявява, че никога не е използвал нищо забранено. По-късно разкрива, че преди това при него са дошли неизвестни мъже, които му предложили голяма сума пари да "се откаже да спечели обиколката", но той е отказал. Дали са свързани двете... Кой знае?

След наказанието печели първия си "Тур дьо Франс", точно преди 50 години. Става след паметната му победа в Пиринеите, при Муренк, когато в. "Екип" пише заглавие: "Merckxissimo" - така смазва конкурентите в дъжда из планините.

На гребена на вълната е. Светът говори за него. И... идва катастрофата.

На 9 септември 1969-а оцелява по чудо на състезание във Франция, когато участва в жестока катастрофа в стена, предпазваща зрителите. Човекът, срещу когото се състезава, и който е редом с него при удара - Фернан Вамбст, е мъртъв. Меркс е натрошен, а гърбът му е особено тежко пострадал с гръбначни изкривявания и вътрешни кръвоизливи. Близо 6 месеца изкарва по болници и се възстановява.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Смятат, че е приключил за големия спорт. Съпругата му го разубеждава да не се състезава повече. А на следващата 1970-а, Еди отвръща с дубъл - "Джиро" и "Тур" за няколко месеца!

Победите идват една след друга, като машина е. Той и отборът му, който винаги е най-стегнат и подготвен за големите състезания.

В кариерата си на аматьор и професионалист участва в 1800 състезания, като печели 525 от тях (445 като професионален колоездач)!

През октомври 1972-а, след като е изкарал целия активен сезон на педали, отива в Мексико Сити и атакува Едночасовия рекорд на Оле Ритер. Това е да покриеш най-дълга възможна дистанция за 60 минути - считано за огромно усилие на човешките възможности.

Еди бие рекорда и изминава 49 341 метра (постижението на Ритер е 48 653 метра).

Отказва се през май 1978-а като най-титулуваният състезател в историята на колоезденето. Такъв е и до днес. Доминация като неговата няма.

Все така не се чувства в свои води пред камери и микрофони, а съпругата му Клодин винаги е играла роля на пресаташе. Тя измисля първия му прякор, когато се запознават през 1965-а. Той е "Елвис", защото лицето, прическата и начинът му на обличане напомнят на Краля.

Далеч по-популярен е като Канибала. През 1968-а след първата му победа на "Джиро", дъщерята на негов италиански конкурент го нарича така заради стръвта, с която преследва съперниците, сякаш иска да вечеря с тях.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Компанията Eddy Merckx Cycles се появява през 1980-а, и до днес остава огромен производител на състезателни велосипеди и части за тях.

11 години бе треньор на националния тим на Белгия, но се отказа в края на 90-те от това.

През новия век помага за организирането на първия "Тур на Катар", а сега е съсобственик на състезанието, както и на "Тур на Оман". Не се съмнявайте, че в преговорите "се е продал добре" като лице, организатор и патрон на двете състезания.