“Нашето сърце, нашата сила”.

Това мото стои на един от последните екипи на ФК Ред Стар - третодивизионен клуб от френската столица Париж, който е много, много далеч от милионите на актуалните си лъскави съграждани от Пари Сен Жермен.

В днея, в който в Манчестър се срещат именно този клуб с неговите катарски милиарди, и Сити с петролните пари на шейховете от Абу Даби, историята на Ред Стар е още по-любопитно четиво.

И докато ПСЖ се къпе в блясъка на славата и светлината на прожекторите, скромните им комшии са абсолютен контраст. Състезават се в трета дивизия и може да са далеч от голямата сцена, но пък имат много, много дълга и богата история.

За нея от първо лице разказва Давид Белион - бившият нападател на Съндърланд, Манчестър Юнайтед и Уест Хем, който през 2016 година завърши кариерата си именно в парижкия клуб, който ще чества своята 125-годишнина догодина.

Създателят на Ред Стар е Жул Риме - френската легенда и по-късно президент както на местната федерацията, така и на ФИФА и човек, на когото е кръстена първата световна купа. И до днес Риме е най-дълго служилият президент на европейския футбол. А отборът му е един от учредителите на френската елитна дивизия, в която в крайна сметка изиграва общо 19 сезона, а през останалата част от над вековната си история се лута по долните нива на френския футбол.

За последно Ред Стар играе в Лига 1 през сезон 1974/1975, а през 2005-а достига до най-ниската си точка с участие в шеста дивизия, а дори и да влезе в Лига 2, която е професионална, ще трябва да поработи доста над стадиона си, който е далеч от изискванията.

Embed from Getty Images

Петте купи на Франция са гордостта в музея на клуба, който има и две титли, но на втора дивизия (от 30-те години на миналия век). Не сребърните трофеи обаче са това, което формира културата на "червената парижка звезда".

Само на седем километра на югоизток е другата картинка - “Парк де Пренс” на Пари Сен Жермен, който спечели седем от последните девет титли на страната, набирайки сила най-вече след катарските инвестиции. Третият знаков отбор от столицата, ФК Париж, също върви по сходен път, след като наскоро бе закупен от инвестиционен фонд от Кралство Бахрейн.

Така най-старият столичен тим е най-ниско в пирамидата и макар подобно на съседите си от ПСЖ да иска да промотира парижката култура и енергия, това се случва по съвсем различен начин.

“Ред Стар има красива и страхотна история, която трябва да бъде чута от хората. Винаги е бил клуб на визионери. Риме дава началото с идеята, че не трябва да има деление на социален статут, а по-скоро баланс между класите”, разказва Белион, бивш младежки национал на Франция и понастоящем директор на отбора.

Всъщност третодивизионният тим от Париж си е направо алтернативен на всичко, случващо се в модерния футбол. През настоящия сезон официалната фланелка на отбора е с лозунг, приветстващ бежанците, а един от спонсорите на Ред Стар е организация, която помага на бездомни хора и такива с увреждания за по-добър живот.

По време на Втората световна война стадионът на клуба е бил използван за склад за оръжия, а един от футболистите на отбора, Рино Дела Негра е бил активна част от Съпротивата.

Embed from Getty Images

“Не си купуваме култура, просто защото не можем да си го позволим. Предпочитаме да я създаваме и виждаме нещата по друг начин. Не сме фалшиви”, споделя още Белион.

От 2008 година насам президент на клуба е Патрис Хадад, който извън футбола е филмов продуцент, а с него начело парижката “червена звезда” на два пъти играе в Лига 2, но и двата пъти отпада. В последните години малкият клуб от северното парижко предградие Сен Уен сюр Сен набира все по-голяма популярност в световен мащаб, най-вече заради уникалния си подход към фен артикулите, както и заради автентичността си.

Белион си спомня, че при посещение в Токио е излязъл да играе футбол навън и е видял човек с оранжева фланелка на Ред Стар, от която са били произведени едва 20 броя за конкретен бутиков магазин във фреснкат столица. Сътрудничествата с различни артисти и каузи са нещо нормално за клуба.

“Това не ни прави богати, но само при мисълта за любовта и страстта, която всички влагат, стигаме до едно чувство на задоволеност и радост. Нашата история докосва много хора”, смята той.

По думите му представянето на терена е едно от най-важните неща, но редом до него поставя културата и образованието, подчертавайки, че в академията има около 500 деца, които редовно посещават Ред Стар Лаб - събития, на които са окуражавани да търсят вдъхновения и от области, различни от играта. Фотография, мода, музика.

“Ако след 10 години някое от тези хлапета каже, че работи в BBC, защото се е влюбило в медиите, ако някое друго работи в Nike, трето в изложбена зала, защото се е запалило по време на нашите събития. Такава победа би била по-важна дори и от Шампионската лига”, споделя бившият играч.

Белион се шегува, че Ред Стар са Ролинг Стоунс, а съгражданите им от ПСЖ, които имат амбиция да бъдат една от трите най-разпознаваеми спортни марки в света, са Бийтълс.

Embed from Getty Images

“Не можем да се сравняваме с Пари Сен Жермен. Това, което правят те е фантастично, но дори да имахме техните пари, нямаше да правим същото. Не се виждаме като сноби. Културата ни е различна. Да, синът ми обича да гледа Килиан Мбапе и Неймар и това е нормално, защото са атрактивни, но маркетингът също играе огромна роля”, разсъждава Белион и отчита, че Ред Стар привлича феновете, макар и с различен подход от този на Пари Сен Жермен.

Така в един и същ град, европейска столица, само на няколко километра разстояние, два футболни клуба проповядват съвсем различни философии. Едните искат да бъдат сред най-големите имена в света, докато другите имат за цел да дават възможност на младежта и извън спорта.

“Важно е да сме сериозни в отношението си към играта, но да не се приемаме прекалено сериозно. Има много по-важни неща от това да риташ топка”, обобщава ситуацията Белион.

И така 124-годишният Ред Стар е много по-голям от милионерския си съсед Пари Сен Жермен.

В очите на своите верни фенове, а със сигурност и в тези на много неутрални привърженици.

Embed from Getty Images