Това е една история, толкова невероятна, че ви е простено, ако първоначално се усмихнете невярващо. Но е истинска. Дори през тази година ще я гледаме и на филм, направен специално по разказа на главния герой в нея.

Той имаше всичко, което може да има една бразилска футболна звезда. Контракти с най-големите клубове, пари, слава и много момичета. Всъщност, липсваше му само една от характеристиките на типичния идол на футболна Бразилия - нямаше качества да играе футбол.

Със сигурност това е най-великата история за измама за всички времена във футбола.

Това е историята на Карлуш Енрике Рапосо, наричан - тоест нарекъл сам себе си - Кайзер.

Не я знаете? Ето ви я тогава - и не се смейте, защото това наистина се е случило. Знаем, че във времената на интернет, twitter и всичко останало, което знае всичко за всичко, това е невъзможно да стане. Но невинаги времената са били такива, нали?

В юношеските си години Карлуш Енрике има талант, играе в "Ботафого" още от 10-годишен, после и в академията на "Фламенго".

Все пак през 1979-а, когато е на 16, подписва първия си професионален договор. След проби го харесва мексиканският "Пуебла". Грандът обаче бързо го отхвърля, без да му даде шанс в нито един официален мач.

Изиграва две-три контроли и тренира около 3 месеца с тима. Просто не става за първия отбор.

Днес разказва историята си и изумява света.

Снимки: Facebook

Кайзер обаче не се отказва. Кариерата на професионален играч е твърде изкушаваща.

"Като всеки друг във футбола в Бразилия, аз идвах от много бедно семейство - разказва Карлуш в интервю за вестник "О`Глобо" през 2011-а. - Знаех си, че най-лесният начин да изкарам пари и да си осигуря добър живот, е футболът."

След като качествата не са достатъчно добри, идва артистизмът. Кайзер създава план в главата си - как да продава добре своята история на клубовете.

Тогава системи за скаутинг, дигитални бази със статистики или богати видеоматериали липсват в играта, особено в Южна Америка. Гледат те и, ако си добър, започваш да играеш.

И нещата започват да се подреждат. По това време Карлуш е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли. Сприятелява се в дискотека в Рио с някои от тях като Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес.

Физически изглежда внушително и те го препоръчват на "Ботафого", а той прави уговорката, че му трябва време да влезе във форма.

Нататък кариерата му минава по един и същ сценарий - договори за по 3 до 6 месеца, като в първите два "си връща формата". Като дойде време да покаже какво наистина може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия. Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) е в отбора, контрактът изтича, човекът си е взимал заплатата и си заминава.

Най-големият му удар е след "Ботафого", където веднага разбират, че този не е футболист, но вече са му предложили договора за половин година. Тогава Кайзер измисля големия си фокус.

"Индепендиенте" - шампион на континента и света през 1984 г., а един от играчите горе вдясно прилича на Кайзер...

Снимки: Facebook

Пуска версията (пак сред приятели от компанията за партита, все футболисти), че е играл в Аржентина за "Индепендиенте".

"Някакъв агент на име Алехандро ме заведе там, приятел на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играех, но ме излъгаха с парите..."

Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е така. Карлос Енрике наистина е играл в "Индепендиенте" и то в много силен период - печели с този тим Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, но е... друг човек. Онзи е аржентинец със същото име.

Но как, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, след като всичко съвпада. Кайзер има визитка на шампион на Южна Америка, споделена ей така, подхвърлена на приятели уж случайно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история. Повторена толкова пъти...

Има дори снимка, която вади от портфейла си небрежно - фотос на шампиона на Южна Америка и света! Но на нея го няма, разбира се. Има един-двама, които по физиономия и дългите коси малко приличат на него. Но кой ще ти се вгледа в един фотос, голям колкото длан.

Историята му осигурява контракт във "Фламенго" - огромен клуб за Бразилия, но и там бързо виждат качествата му.

Кайзер (в средата) в разцвета на силите му, когато Рио го мисли за звезда.

Снимки: Facebook

Тоест - липсата на такива. Изчакват 2-3 месеца адаптация, 2-3 месеца "контузия"... Преглъщат, че са платили 6 заплати на измамник.

Но във визитката му вече пише: "Пуебла", "Ботафого", "Фламенго". Няма уикипедия, няма интернет, за да разбереш, че не е играл и един мач.

И с тези имена напред, Кайзер прекосява океана и идва в Европа.

След световното първенство в Мексико, където всички изумителни като класа бразилски национали приличат на външен вид на него, го взима новакът във френския елит "Газелек Аячо". Корсиканците си мислят: Този нападател е бразилец, идва от "Фламенго" и "Ботафого". Шампион с "Индепендиенте". Уау.

На представянето му идват над 2000 фенове, а Кайзер отново е подготвен. Вместо да стреля по вратата с 20-те топки, които му дават, той ги рита в тълпата, целува емблемата на екипа, снима се и се прегръща с феновете. Веднага става любимец, естествено. Местните вестници пишат: "Идва голям шампион!".

Статия в Бразилия след завръщането му от "Аячо"

Снимки: Facebook

Отново няколко месеца без официален мач и - довиждане. Пак с тлъста сума, прибрана от този клуб.

По това време обаче познанството му с футболни звезди у дома е довело и до приятелства с журналисти в Рио, а един от тях се включва в играта. В един от вестниците се появява голяма статия за Кайзер, в която се описва как нападателят е бил головата машина на "Аячо", топреализатор на тима в последните 3-4 сезона. Никой дори не си прави труда да проверява, толкова са назад с информациите и технологиите клубовете в Бразилия.

И Карлуш има нов отбор - "Бангу". Още от първия ден става любимец на собственика милионер Кастор де Андраде, защото е двойник на Ренато Гаучо - народният любимец на Бразилия по това време, заедно със Зико и Сократес. Освен това двамата с Ренато са приятели - поне така казва Кайзер.

Как да не му повярваш?

Всъщност, тук за първи път той не лъже... поне не много.

С Ренато наистина се знаят добре и са празнували много пъти в общи компании по нощните клубове на Рио. Измамникът се облича като идола, за да са още по-еднакви, освен че физически прилича на него.

Често дори ги бъркат, толкова голямо е сходството в лицата.

Героят на историята (вляво) с истинската звезда Ренато Гаучо (в средата) - приликата е очевидна.

Снимки: Facebook

Години по-късно Гаучо разказва велика история, която Кайзер е спестил при своите мемоари.

Суперзвездата е поканен като ВИП гост на откриване на нов клуб в Бузиос, който е направо на плажа. Но на входа го спират с неговата компания и им отказват да ги пуснат. "Бях шокиран, поканата ми гласеше, че имам цяло сепаре за мен и моите хора - разказва през смях Ренато. - А охраната ми каза, че не мога да вляза и не съм Ренато Гаучо, защото той вече е вътре!".

Естествено, там е Карлуш Енрике Кайзер, който седи с три девойки в сепарето и поръчва шампанско на сметката на собствениците на дискотеката, които греят от щастие.

Та да се върнем на "Бангу". Босът Де Андраде наистина има слабост към новия нападател, но след 3-4 месеца вече е бесен, че той не играе, а само тренира и има мускулни проблеми. Иска да влиза на терена и нарежда на треньора да го пусне в следващия мач.

При 0:2 Кайзер загрява и трябва да се появи на игрището, а от трибуните феновете освиркват отбора за слабата игра. Ужасен момент да разберат, че ако тимът не играе добре, какво остава за този човек, който сега влиза в игра?

Но и тук уникалният тип намира решение за секунди.

Вместо да отиде на тъчлинията за смяна, повикан от треньора, Карлуш тръгва към трибуната с торсидата на "Бангу" и започва да отправя жестове. Феновете полудяват - този им се кара, че освиркват отбора!

Един запалянко нахлува на игрището, а Кайзер се сбива с него, и понеже е силен физически, го сваля на земята. Треньорите и полиция го прибират в съблекалнята.

Босът влиза гневен, но нападателят, през сълзи, му обяснява, че са псували именно президента Де Андраде, а той е опитал да защити името му. "Разказах му история, която ми дойде отвътре - спомня си днес Кайзер. - Казах на шефа, че имах един татко, но Господ ми го отне рано, сега имам втори, който е добър с мен въпреки контузиите ми, не можех да оставя тези хора да го ругаят. Той ме прегърна и седна до мен, развълнуван."

Изрезки от вестници с материали за "звездата".

Снимки: Facebook

Такива са бразилците. Емоционални и с меки души.

Карлуш Енрике получава нов шестмесечен договор за награда - това е най-дългият престой в кариерата му. И дори играе един мач - 10 минути като резерва в края! Това е единствената му поява на футболното игрище в професионален мач, а кариерата му продължава 12 години.

След "Бангу" идва "Флуминензе", където за първи път разкриват измамника преди да му изтече договора. Роландо Торес, тогава играч, а днес треньор на тима, забелязва номерата на готиния тип, когото иначе всички харесват като компания заради чувството за хумор и купонджийския характер.

"Направи ми впечатление, че той непрестанно говори по един телефон до стадиона - разказва Торес. - Ходеше там преди тренировка, говореше с някого на английски, испански, френски... Чудех се - всеки ден ли води звъни международни разговори? Скъпичко е. Веднъж изчаках да спре да говори, вдигнах слушалката и разбрах, че този телефон изобщо не работи! Той е искал да си мислим, че говори с агенти, с клубове... Създаваше си имидж."

Роландо казва и на останалите в отбора, но крайна реакция срещу Карлуш няма. Момчето си е пич, заобиколен е с готини девойки, вечер знае най-добрите места за купон в Рио. Само дето не е добър на игрището.

И тук - след 6 месеца идва раздяла без нито един мач.

Но това не спира най-великият нападател в историята на футбола, който никога не е бил никакъв нападател, да подпише с "Вашку да Гама" на крилете не репутацията си и богатата вече визитка. Така прави "голям шлем" в Рио: "Ботафого", "Флуминензе", "Фламенго" и "Вашку". Четирите най-големи клуба на града!

Безпощаден голмайстор. Това е легендата за него из вестниците... Само не се знае на кого е вкарал дори един гол.

Снимки: Facebook

Тази невероятна история завършва с престой в американския новосъздаден клуб "Ел Пасо Сиксшуутърс", а накрая Кайзер "окача обувките" през 1990-а във втородивизионния "Америка" (Рио де Жанейро). Нивото е паднало, да... Не е някой от грандовете.

За близо 12 години нападателят, който не може да играе футбол, подписва професионални договори с 8 клуба, 3 от които чуждестранни!

Играе 10 минути, печели доста добри пари, "има стотици хубави момичета, които обичат футболисти" - по собствените му думи, и си живее живота като звезда.

За него се пишат статии - например след престоя в "Аячо", а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.

В последните години Карлуш Енрике (все още всички го наричат Кайзер) основно разказва историята си за медии в Рио и Южна Америка, живее в къща на плажа и помага на приятели в голяма фитнес зала наблизо. Всички се смеят на историите му, никой не го ругае, че е лъгал клубове, босове, треньори и играчи. Остава си симпатичен, хората не го приемат като някой измамник, а като майтапчия.

Афишът на филма за Карлуш, който ще се появи съвсем скоро.

Снимки: Facebook

"Те са провалили толкова талантливи футболисти, аз бях отмъщението", шегува се готиният тип, който остава душата на всяка компания и днес, когато вече е на 55 години.

Чак легенда не можем да го наречем, но не е ли той една от големите звезди на бразилския футбол?

И изобщо - има ли друга такава история?

Ние поне не знаем.

Визитката му в онлайн енциклопедиите е направо смайваща - дълъг списък с имена на отбори, но... няма изиграни мачове!

Снимки: Facebook