Това е една история, толкова невероятна, че ви е простено, ако първоначално се усмихнете невярващо. Но е истинска. Дори през тази година ще я гледаме и на филм, направен специално по разказа на главния герой в нея.

Той имаше всичко, което може да има една бразилска футболна звезда. Контракти с най-големите клубове, пари, слава и много момичета. Всъщност, липсваше му само една от характеристиките на типичния идол на футболна Бразилия - нямаше качества да играе футбол.

Със сигурност това е най-великата история за измама за всички времена във футбола.

Това е историята на Карлуш Енрике Рапосо, наричан - тоест нарекъл сам себе си - Кайзер.

Не я знаете? Ето ви я тогава - и не се смейте, защото това наистина се е случило. Знаем, че във времената на интернет, twitter и всичко останало, което знае всичко за всичко, това е невъзможно да стане. Но невинаги времената са били такива, нали?

В юношеските си години Карлуш Енрике има талант, играе в "Ботафого" още от 10-годишен, после и в академията на "Фламенго".

Все пак през 1979-а, когато е на 16, подписва първия си професионален договор. След проби го харесва мексиканският "Пуебла". Грандът обаче бързо го отхвърля, без да му даде шанс в нито един официален мач.

Изиграва две-три контроли и тренира около 3 месеца с тима. Просто не става за първия отбор.

Днес разказва историята си и изумява света.

Кайзер обаче не се отказва. Кариерата на професионален играч е твърде изкушаваща.

"Като всеки друг във футбола в Бразилия, аз идвах от много бедно семейство - разказва Карлуш в интервю за вестник "О`Глобо" през 2011-а. - Знаех си, че най-лесният начин да изкарам пари и да си осигуря добър живот, е футболът."

След като качествата не са достатъчно добри, идва артистизмът. Кайзер създава план в главата си - как да продава добре своята история на клубовете.

Тогава системи за скаутинг, дигитални бази със статистики или богати видеоматериали липсват в играта, особено в Южна Америка. Гледат те и, ако си добър, започваш да играеш.

И нещата започват да се подреждат. По това време Карлуш е симпатяга с дълги къдрави коси - модата на бразилските футболни идоли. Сприятелява се в дискотека в Рио с някои от тях като Ренато Гаучо и Карлос Алберто Торес.

Физически изглежда внушително и те го препоръчват на "Ботафого", а той прави уговорката, че му трябва време да влезе във форма.

Нататък кариерата му минава по един и същ сценарий - договори за по 3 до 6 месеца, като в първите два "си връща формата". Като дойде време да покаже какво наистина може, се хваща за мускул, сухожилие, ахилес, бедро... Контузия. Още месец-два (пак припомняме - тогава няма модерните технологии за изследвания) е в отбора, контрактът изтича, човекът си е взимал заплатата и си заминава.

Най-големият му удар е след "Ботафого", където веднага разбират, че този не е футболист, но вече са му предложили договора за половин година. Тогава Кайзер измисля големия си фокус.

"Индепендиенте" - шампион на континента и света през 1984 г., а един от играчите горе вдясно прилича на Кайзер...

Пуска версията (пак сред приятели от компанията за партита, все футболисти), че е играл в Аржентина за "Индепендиенте".

"Някакъв агент на име Алехандро ме заведе там, приятел на Хорхе Буручага (голяма звезда тогава). Играех, но ме излъгаха с парите..."

Обаждане до Аржентина би убедило всеки, че е така. Карлос Енрике наистина е играл в "Индепендиенте" и то в много силен период - печели с този тим Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1984-а, но е... друг човек. Онзи е аржентинец със същото име.

Но как, по дяволите, да задълбаеш и да провериш това, след като всичко съвпада. Кайзер има визитка на шампион на Южна Америка, споделена ей така, подхвърлена на приятели уж случайно. Те я преразказват във футболните среди и лъжата става достоверна история. Повторена толкова пъти...

Има дори снимка, която вади от портфейла си небрежно - фотос на шампиона на Южна Америка и света! Но на нея го няма, разбира се. Има един-двама, които по физиономия и дългите коси малко приличат на него. Но кой ще ти се вгледа в един фотос, голям колкото длан.

Историята му осигурява контракт във "Фламенго" - огромен клуб за Бразилия, но и там бързо виждат качествата му.

Кайзер (в средата) в разцвета на силите му, когато Рио го мисли за звезда.

Тоест - липсата на такива. Изчакват 2-3 месеца адаптация, 2-3 месеца "контузия"... Преглъщат, че са платили 6 заплати на измамник.

Но във визитката му вече пише: "Пуебла", "Ботафого", "Фламенго". Няма уикипедия, няма интернет, за да разбереш, че не е играл и един мач.

И с тези имена напред, Кайзер прекосява океана и идва в Европа.

След световното първенство в Мексико, където всички изумителни като класа бразилски национали приличат на външен вид на него, го взима новакът във френския елит "Газелек Аячо". Корсиканците си мислят: Този нападател е бразилец, идва от "Фламенго" и "Ботафого". Шампион с "Индепендиенте". Уау.

На представянето му идват над 2000 фенове, а Кайзер отново е подготвен. Вместо да стреля по вратата с 20-те топки, които му дават, той ги рита в тълпата, целува емблемата на екипа, снима се и се прегръща с феновете. Веднага става любимец, естествено. Местните вестници пишат: "Идва голям шампион!".

Статия в Бразилия след завръщането му от "Аячо"

Отново няколко месеца без официален мач и - довиждане. Пак с тлъста сума, прибрана от този клуб.

По това време обаче познанството му с футболни звезди у дома е довело и до приятелства с журналисти в Рио, а един от тях се включва в играта. В един от вестниците се появява голяма статия за Кайзер, в която се описва как нападателят е бил головата машина на "Аячо", топреализатор на тима в последните 3-4 сезона. Никой дори не си прави труда да проверява, толкова са назад с информациите и технологиите клубовете в Бразилия.

И Карлуш има нов отбор - "Бангу". Още от първия ден става любимец на собственика милионер Кастор де Андраде, защото е двойник на Ренато Гаучо - народният любимец на Бразилия по това време, заедно със Зико и Сократес. Освен това двамата с Ренато са приятели - поне така казва Кайзер.

Как да не му повярваш?

Всъщност, тук за първи път той не лъже... поне не много.

С Ренато наистина се знаят добре и са празнували много пъти в общи компании по нощните клубове на Рио. Измамникът се облича като идола, за да са още по-еднакви, освен че физически прилича на него.

Често дори ги бъркат, толкова голямо е сходството в лицата.

Героят на историята (вляво) с истинската звезда Ренато Гаучо (в средата) - приликата е очевидна.

Години по-късно Гаучо разказва велика история, която Кайзер е спестил при своите мемоари.

Суперзвездата е поканен като ВИП гост на откриване на нов клуб в Бузиос, който е направо на плажа. Но на входа го спират с неговата компания и им отказват да ги пуснат. "Бях шокиран, поканата ми гласеше, че имам цяло сепаре за мен и моите хора - разказва през смях Ренато. - А охраната ми каза, че не мога да вляза и не съм Ренато Гаучо, защото той вече е вътре!".

Естествено, там е Карлуш Енрике Кайзер, който седи с три девойки в сепарето и поръчва шампанско на сметката на собствениците на дискотеката, които греят от щастие.

Та да се върнем на "Бангу". Босът Де Андраде наистина има слабост към новия нападател, но след 3-4 месеца вече е бесен, че той не играе, а само тренира и има мускулни проблеми. Иска да влиза на терена и нарежда на треньора да го пусне в следващия мач.

При 0:2 Кайзер загрява и трябва да се появи на игрището, а от трибуните феновете освиркват отбора за слабата игра. Ужасен момент да разберат, че ако тимът не играе добре, какво остава за този човек, който сега влиза в игра?

Но и тук уникалният тип намира решение за секунди.

Вместо да отиде на тъчлинията за смяна, повикан от треньора, Карлуш тръгва към трибуната с торсидата на "Бангу" и започва да отправя жестове. Феновете полудяват - този им се кара, че освиркват отбора!

Един запалянко нахлува на игрището, а Кайзер се сбива с него, и понеже е силен физически, го сваля на земята. Треньорите и полиция го прибират в съблекалнята.

Босът влиза гневен, но нападателят, през сълзи, му обяснява, че са псували именно президента Де Андраде, а той е опитал да защити името му. "Разказах му история, която ми дойде отвътре - спомня си днес Кайзер. - Казах на шефа, че имах един татко, но Господ ми го отне рано, сега имам втори, който е добър с мен въпреки контузиите ми, не можех да оставя тези хора да го ругаят. Той ме прегърна и седна до мен, развълнуван."

Изрезки от вестници с материали за "звездата".

Такива са бразилците. Емоционални и с меки души.

Карлуш Енрике получава нов шестмесечен договор за награда - това е най-дългият престой в кариерата му. И дори играе един мач - 10 минути като резерва в края! Това е единствената му поява на футболното игрище в професионален мач, а кариерата му продължава 12 години.

След "Бангу" идва "Флуминензе", където за първи път разкриват измамника преди да му изтече договора. Роландо Торес, тогава играч, а днес треньор на тима, забелязва номерата на готиния тип, когото иначе всички харесват като компания заради чувството за хумор и купонджийския характер.

"Направи ми впечатление, че той непрестанно говори по един телефон до стадиона - разказва Торес. - Ходеше там преди тренировка, говореше с някого на английски, испански, френски... Чудех се - всеки ден ли води звъни международни разговори? Скъпичко е. Веднъж изчаках да спре да говори, вдигнах слушалката и разбрах, че този телефон изобщо не работи! Той е искал да си мислим, че говори с агенти, с клубове... Създаваше си имидж."

Роландо казва и на останалите в отбора, но крайна реакция срещу Карлуш няма. Момчето си е пич, заобиколен е с готини девойки, вечер знае най-добрите места за купон в Рио. Само дето не е добър на игрището.

И тук - след 6 месеца идва раздяла без нито един мач.

Но това не спира най-великият нападател в историята на футбола, който никога не е бил никакъв нападател, да подпише с "Вашку да Гама" на крилете не репутацията си и богатата вече визитка. Така прави "голям шлем" в Рио: "Ботафого", "Флуминензе", "Фламенго" и "Вашку". Четирите най-големи клуба на града!

Безпощаден голмайстор. Това е легендата за него из вестниците... Само не се знае на кого е вкарал дори един гол.

Тази невероятна история завършва с престой в американския новосъздаден клуб "Ел Пасо Сиксшуутърс", а накрая Кайзер "окача обувките" през 1990-а във втородивизионния "Америка" (Рио де Жанейро). Нивото е паднало, да... Не е някой от грандовете.

За близо 12 години нападателят, който не може да играе футбол, подписва професионални договори с 8 клуба, 3 от които чуждестранни!

Играе 10 минути, печели доста добри пари, "има стотици хубави момичета, които обичат футболисти" - по собствените му думи, и си живее живота като звезда.

За него се пишат статии - например след престоя в "Аячо", а той не е вкарал топката във вратата през живота си в професионален мач.

В последните години Карлуш Енрике (все още всички го наричат Кайзер) основно разказва историята си за медии в Рио и Южна Америка, живее в къща на плажа и помага на приятели в голяма фитнес зала наблизо. Всички се смеят на историите му, никой не го ругае, че е лъгал клубове, босове, треньори и играчи. Остава си симпатичен, хората не го приемат като някой измамник, а като майтапчия.

Афишът на филма за Карлуш, който ще се появи съвсем скоро.

"Те са провалили толкова талантливи футболисти, аз бях отмъщението", шегува се готиният тип, който остава душата на всяка компания и днес, когато вече е на 55 години.

Чак легенда не можем да го наречем, но не е ли той една от големите звезди на бразилския футбол?

И изобщо - има ли друга такава история?

Ние поне не знаем.

Визитката му в онлайн енциклопедиите е направо смайваща - дълъг списък с имена на отбори, но... няма изиграни мачове!