17-11-2017 20-11-2018

Не плачи, Яна

История в историята на голямата Новотна, чиято смърт потресе тениса преди 3 години

08:11 | 14 юни 2020 | Автор : Динко Гоцев 4 11769 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Напрежението е огромно.

Време за мен

Яна Новотна знаеше, че този сервис може да я прати в рая. При 40-30 и 4:1 в решаващия трети сет срещу най-силната тенисистка в света, точката я вадеше извън орбитата на съмнение. Дори машината Щефи Граф не може да обърне резултата от 1:5, не и на тревата на "Уимбълдън", където да пробиеш подаването на съперника е най-трудното нещо на света. Един сервис до победата.

Но топката отказа да мине оттатък мрежата. После излезе в аут. Двойна грешка. Черна дупка. Пропадане и един от най-паметните сривове, който тенисът помни на финал. Обрат, дошъл след тежкия психологически удар.

Малко повече от 15 минути по-късно, Граф вдигна победно ръце. Пет поредни гейма, в които Яна Новотна почти не успя да върне топката в полето на съперничката. Онзи проклет сервис... Той я срина.

Годината е 1993-а, а женският тенис е в изключително силен период с няколко суперзвезди на върха. Това са времена на големи битки, чести смени на върха, много шампионки. На велики финали като този.

Но едно изображение от мача остава вечно и символно за него, и то не е от игрови момент.

Яна Новотна се приближи към Дукесата на Кент, която награждаваше победителката и загубилата финалистка в онази година.

Щефи аплодираше съперничката, на крака бе и цялата публика. Чехкинята не издържа, разплака се. Тя почти не бе спряла да плаче от последната точка. Кралската особа се усмихна, погали я по главата и Новотна се разрида на нейното рамо. Едно от най-трогателните събития в пълната с романтика история на този турнир.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Гледка, която никой на "Уимбълдън" никога не забрави.

"Не плачи, Яна. Ще се върнеш догодина. Сигурна съм, че ще ти дам трофея на победител, ти го заслужаваш", са били думите на Дукесата. Или нещо такова, Яна разказа за тях по-късно, но не ги помнеше точно. Помнеше само, че те са били като балсам за очите, разплакани и зачервени от сълзи.

Историята в историята на една от най-успешните тенисистки винаги може да бъде припомнена - с или без повод. Трагедията на Яна Новотна, която си отиде от света през 2017-а в спокойствие и хармония, заобиколена от най-близките си хора в дома си в Чехия, има много по-тъжен нюанс.

Само на 49 години, тя не успя да спечели битката с рака на гърдата. За разлика от онзи мач преди 27 години, в тази ужасна надпревара с гадното заболяване, сетболи и мачболи не получаваш. Нито пък има кой да ти каже, че ще се върнеш. Този мач Новотна не успя да спечели.

Родена през октомври 1968-ма в Бърно, малко след едни събития, разтърсили страната с име Чехословакия в онези години, Новотна сама пише историята си, която пък разтърси спорта с 12-годишната си професионална кариера. Не бе писано да стигне №1 в света, но няколко пъти бе №2 във времена, в които имаше поне 10 състезателки от супер класа.

Записа 24 титли на сингъл и 76 на двойки, игра три финала в Шлема и взе един трофей там. Взе и три медала от Олимпиади. Загуби най-важния мач, но там нямаше големи шансове, защото болестта бе по-силна от всеки съперник на корта.

А иначе, Яна от битки не се страхуваше. Бунтар по природа и в спорта, и в живота, призната за най-добрата не само в онзи период в играта сервис-воле, късо подстригана, нахакана. Още тогава, като активна състезателка с откритост и гордост признаваше, че харесва момичета. И то във времена, когато това още бе тема, която не намираше челни места във вестниците.

"Исках да се държа кораво и да не плача - спомня си онзи момент Яна в интервю години по-късно. - Но Дукесата ми се усмихна мило и ми каза страхотни думи, не издържах и сълзите тръгнаха. После си мислех, че хората ще ме помислят за някоя загубенячка, която плаче от собствените си неудачи."

От онзи ден през 1993-а случката остава символна на "Уимбълдън", а Яна Новотна е новата любимка на Великобритания - и за фенове, и за медии... Няма година, в която турнирът да не започва с епични видеа, сглобени с най-силните и паметни моменти в историята. Новотна, плачеща на рамото на Дукесата, е винаги в кадрите. И няма издание на "Уимбълдън", в което тя не е най-подкрепяната, след местните момичета.

Embed from Getty Images

Снимката на онази прегръдка седи над една от алеите в комплекса, а 14-те хиляди, които в онзи ден са аплодирали този толкова трогателен момент, не го забравят и до днес.

Споменът за Яна остава ярък. В битките и с Навратилова, Граф, Селеш, тя никога не се предаваше. Но онзи следобед през 1993-а е вероятно моментът, с който ще я помни най-ясно светът.

И при всички успехи, а те я следваха - "Хопман Къп", "Фед Къп", титли от Шлема на двойки, победи, победи... Една празнота зееше в душата и витрината. "Уимбълдън".

Тази история няма хепиенд, защото никой не е живял достатъчно дълго и пълноценно, за да си отиде само на 49 години. Няма как да има щастлив край на толкова кратък преход през алеите на живота.

Смъртта на Новотна обаче припомни какво е значението на думата хепиенд поне в спорта и как той създава истории, които... само той може да създаде.

Кулминацията на тази е на 4 юли 1998-а. Пет години са минали от деня, в който Яна се разплака на рамото на Дукесата. На 29 години и 9 месеца чехкинята стига отново до финала в Лондон и знае, че няма право на пропуск. Тя е наясно, както и най-близките хора около нея, че година по-късно ще се откаже. Отдавна го е решила - няма да играе след като навърши 30 г.

Денят е прекрасен. На "Уимбълдън" често се случва да има такива точно за финалните мачове. Като избрани и композирани в холивудско студио - слънчеви, безоблачни, с мекотата на британското лято. Без дъжд.

Яна Новотна печели с 6:4, 7:6 срещу Натали Тозиа. Титлата е нейна. И една уговорка, направена устно на корта пет години по-рано, е спазена.

С широка усмивка Яна вижда кой ще връчи трофея. Тръгва към Дукесата и този път говори първа: "Вие казахте, че ще се върна..."

"Е, казах ти да не се притесняваш - е отговорът. - Миналата година ти казах, че ще се върнеш тук..."

Дукесата бърка, тя съвсем е изключила, че са минали не една, а пет години. Толкова ясно помни случката. За Новотна те са цяла вечност. Но титлата е нейна. Тази голяма сребърна чиния отразява усмивката и.

Контрастът с гледките от пет години по-рано не може да е по-ярък.

"Онзи ден даде смисъл на всичко. И нито една победа да не бях постигнала след него, и нито един път да не се бях усмихнала занапред, това бе върхът", казва в интервю през 2012-а.

Когато си отиде през 2017-а от гадното заболяване, Кралското семейство на Великобритания излезе с официално съобщение, за да декларира скръбта си от смъртта на Новотна. Това се прави рядко и за изключително тесен кръг от хора.

"Тази смела жена със страхотно чувство за хумор ще липсва на всички ни - каза и Дукесата, която също публикува свое съобщение. - Тъжна съм. "Уимбълдън" вече никога няма да е същият без Яна."

Това го може само спортът.

Тук загубилият може да спечели много повече от победителя в няколко секунди на емоции. Пак в спорта кралската особа може да бъде обикновен, нормален и истински човек. Земен и емоционален. Трогнат.

А едно късче от хилядите часове тенис на един от най-големите турнири, може да докосне сърцето на целия свят и да се помни вече близо 30 години.

Нещо повече - ще се помни винаги.