В спорта има и непопулярни герои - такива, които не виждате всеки ден на първите страници и в заглавията. Нищо, че понякога техните постижения са далеч по-сериозни, реализирани в далеч по-сложна среда или обстоятелства. Просто не са достатъчно "гръмки и зрелищни", за да попадат там. Не продават заглавия, може би...

Такива са времена, ще кажат някои. Или пък - темите са твърде сложни, аргументират се други. А трябва да се говори за тях.

България бе представена от петима състезатели на завършилото през уикенда Световно първенство за атлети със синдром на Даун в Чехия. Имената им - Радена Ангелова, Емилиан Костадинов, Александър Асенов, Боян Вандов, Александър Александров.

Връщат се с един спечелен медал (от Ангелова, на 400 м гладко бягане) и доста класирания в шестицата на отделните дисциплини. Като цяло българският състав е в топ 6 като постижения на първенството, в което участваха над 170 състезатели от всички континенти.

Това са сериозни успехи за скромния ни като състав тим, който едва преди година дебютира на форуми от подобен мащаб. Тогава на Олимпиадата в Италия пак Радена Ангелова носи медал - на същата дисциплина, но сребърен.

Тимът ни е сглобен и пътува за Чехия, благодарение на Българска Федерация за Адаптирана Физическа Активност (ФАФА), основана преди 7 години. Тя е подала документи за лиценз от 2021-ва да развива спорт за високо спортно майсторство при хората с интелектуални затруднения. Не става дума за параолимпийски състезания.

На 16 юли се задава ново събитие от световната федерация - Европейско първенство за атлети с аутизъм в Краков, Полша. И там ще имаме представители. Но не мислете, че това се случва лесно и с голяма помощ от държава, институции и спортната ни общност.

"Ходим и просим - започва разказа си за Dir.bg Слав Петков, който е от скоро и член на УС на световната федерация за атлети със синдром на Даун. Той ръководи нещата у нас като председател на ФАФА. - Търсим помощ от фирми и спонсори, от дарения... Столична община ни подкрепи, Община Сандански също, те имат и състезател в отбора - Александър Александров.

Основно с дарения успяваме да осигурим необходимото за календара през годината и за отборите на такива състезания. Имаме и някои инициативи, продаваме календари с атлетите ни. Такива неща. А разходите не са малки, като тръгнем от това, че трябват средства за екипировка - както се казва, тръгваме от това да сме с еднакви анцунзи, на които пише "България", все пак представляваме страната...

От осем месеца сме в комуникация със спортното министерство, имаме обещания... Те говориха доста по медиите, но дотук само обещания. А все пак ние представяме България на световен форум. Със спортния тотализатор също сме водили разговори, но и от там има доста неясноти и не получаваме подкрепа засега.

Подчертавам - тук говорим за развиване на елитен спорт, това са хора с ежедневни тренировки. Квотата за участие на 100 м на това световно беше около 12 секунди - показателно за нивото на състезанието. Атлетите ни с аутизъм се върнаха от друго първенство това лято с 16 медала."

Петков дава за пример съседна Турция, където отборът от Световното е посрещнат от стотици на летището, с военни почести и ескорт, за да се покаже колко значимо е участието му на първенството. Държавна политика... И кауза.

И накрая председателят на федерацията ни казва добра и съвсем прясна новина:

През 2026 г. България ще е домакин на световното първенство по лека атлетика и тенис на маса за атлетите със синдром на Даун. Огромно признание и успех, но и отговорност.

За добрата организация и помощ на хората, които са приели тази кауза като своя трябва да се мисли от рано.