17-11-2017 20-11-2018

Незавършената симфония на Баскетболния Моцарт

На този ден преди 29 години загина легендата Дражен Петрович

19:48 | 7 юни 2022 | Редактор : Александър Сотиров 4 4274 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Дражен Петрович. Име, което носи страхопочитание след всички фенове на баскетболната игра. Макар вече почти три десетилетия хърватската легенда да не е на този свят, разказите за него карат стари и млади, дори и такива, които не са го гледали нито за секунда, да настръхват. Дражен е мит.

На 7 юни 1993 година, преди точно 29 лета, един от най-добрите европейски баскетболисти, хващали оранжевата топка някога, остана завинаги на 28 години. Гардът, играл за последно в Ню Джърси Нетс, намери смъртта си в автомобилна катастрофа край германския град Денкендорф. И до днес Дражен е считан за един от европейците-пионери в НБА, за един от онези, които са отворили широко вратата към най-силното първенство за всички звезди от Стария континент, които днес блестят там.

Embed from Getty Images

Освен с магията си на паркета и лекотата, с която бележи точка след точка в противниковите кошове, Петрович привлича дори и неутралните на своя страна с невероятната си харизма. Прозвището “Баскетболния Моцарт” говори достатъчно.

Само година след трагичната кончина на Дражен, през 1994 година, Диего Армандо Марадона посещава гроба на Петрович в родината му. Оставя своя фланелка с №10 и точно 62 рози. Колкото онези 62 точки, отбелязани от хърватската икона с екипа на Реал (Мадрид) срещу Казерта и Георги Глушков във финала за Купа “Сапорта” през 1989 година.

Огромна почит от една спортна легенда към друга.

Петрович изкарва само един сезон в Реал - 1988/1989 г., а представянето му е достатъчно силно, че да накара иначе капризните до краен предел фенове на столичния тим да му лепнат прозвището El Grande.

На практика Реал е последната му спирка преди НБА. Преди това е изградил името си в родния Шибенка и другия местен гранд Цибона, извеждайки клуба от Загреб до две поредни титли в Евролигата. През 1985 година вкарва наглед фантастичните, но в същото време напълно реални 112 точки в мач от първенството на Югославия срещу Олимпия (Любляна).

“Баскетболът е моя живот. Никога няма да спра да обичам баскетбола”, казва “Усмихнатият капитан”, както го наричат медиите в родната му страна.

След въпросната година в Мадрид, Дражен отива при най-добрите и подписва с Портланд в НБА. Въпреки че на всички е ясно колко е добър, нещата просто не се получават. Не и в Трейл Блейзърс, където получава единствено епизодична роля в сянката на звездната гардова двойка Тери Портър и Клайд Дрекслър, а след пристигането на Дани Ейндж следващата година, Петрович е пратен в Ню Джърси в разгара на сезон 1991/1992.

Снимка: Getty Images

Където вече ще покаже на всички на какво е способен.

“Играчите в НБА са добри, но дори и те не са някакви суперхора. Дайте ми 30 минути на терена и няма да има отбор в Лигата, на който да не съм вкарал 20 точки”, казва стрелецът в едно от интервютата си, след като вече се е сблъскал с реалността в Щатите и е започнал да работи по-здраво от когато и да било.

И го прави - за 43 мача, всичките като резерва, бележи по 12.6 точки на двубой. В първия си цял сезон при “мрежите”, 1991/1992, вече е титуляр и започва в стартовите пет всички 82 мача. Резултатът? 20.6 точки и 44.4% успеваемост от тройката. В онзи сезон тимът стига до плейофите и макар да отпада в първия кръг, Петро е неудържим - 24.3 точки средно на мач.

Последната му година в НБА, 1992/1993 г., се оказва и най-добрата за него - 22.3 точки, 3.5 асистенции и 51.8% успех в стрелбата от игра! При това след като е преследван от контузии, а проблем се оказват и неуспешните преговори за нов договор с клуба, който отново отпада в първия кръг на плейофите.

“Доказах всичко, което имах да доказвам в НБА. Това може би е последният ми мач за Нетс”, казва самият Дражен след отпадането от Кливланд, вероятно без да знае, че ще се превърне в лош пророк.

Дражен Петрович никога повече не играе нито за Нетс, нито в НБА. Срещата на 9 май в Охайо е последната му при най-добрите, а по-малко от месец по-късно, той загива в автомобилна катастрофа в Германия. Останалите двама пасажери в колата оцеляват.

Отива си между два баскетболни мача за националния отбор на своята Хърватия. До последния си дъх остава верен на играта.

Години по-късно брат му, Александър, разказва, че в портмонето на Дражен е имало листче, на което пише следното - “Нетс, Никс, Рокетс и Панатинайкос”. Самият той тъгува, че брат му не е успял да изживее най-добрите години от кариерата си, които тепърва са предстояли.

Легендарни фигури като Реджи Милър и Майкъл Джордан също не пестят похвалите си за хърватската звезда. Милър го описва като "най-добрият чужденец на всички времена" и разказва как винаги е успявал да го изкара от релси.

Джордан от своя страна е впечатлен от увереността на Петрович, че хърватите могат да бият легендарния Дрийм Тийм на САЩ на Олимпиадата в Барселона през 1992, където в крайна сметка остават със сребро.

“Всеки път, в който се изправях срещу Дражен беше вълнуващо. Винаги играеше здраво и никога не бе изнервен. И двамата се атакувахме еднакво агресивно и имахме някои страхотни битки, които за съжаление не продължиха дълго”, връща се към спомените си за легендата с №3 великият Джордан.

Embed from Getty Images

Може би всичко щеше да е различно, ако той все пак се бе качил на самолета заедно с останалите си съотборници, а не бе решил да се прибере до Хърватия с автомобил.

“Никога до онзи момент не бе правил нещо такова. Винаги летеше до Загреб и после се прибираше в Шибеник”, разказва в интервю за ESPN Стойко Вранкович - един от най-близките приятели на Дражен и настоящ президент на хърватската федерация.

Двамата се разбират да се чуят, когато Петрович стигне до хърватската столица. Но това така и не се случва.

А Моцарт на баскетбола оставя своята симфония незавършена…