Стилиян Петров не говори особено често пред медиите, но когато го прави, всички слушат внимателно. Дългогодишният капитан на България и Астън Вила даде интервю за The Independent, в което говори за най-голямата си спечелена битка - тази с левкемията.
"Просто дойде от нищото. Футболът, мечтите ми, всичко ми беше отнето. Всичко, което бях планирал, всичко, което си мислех, че ще се случи, всичко, което исках да постигна. Изчезна за секунда", връща се назад към 2012 година легендарният полузащитник.
На 32 години, възраст, на която още има какво да даде на играта, футболът отива по дяволите. Няма как. Борбата за живот е най-важната. През март 2021 година ще се навършат девет години откакто Петров е диагностициран.
"Наложи се да оставя всичко встрани, за да се боря. За живот. Борех се да оцелея. Борех се да остана човек, баща, съпруг. Някой, който иска да постигне още повече след футбола. Но тогава не можех"
Стенли прекарва следващите пет години в битка. Която капитанът печели.
"Нямах имунна система. Всеки един вирус или бактерия можеше да постави живота ми в опаност. Трябваше да се пазя. От децата ми, от жена ми, от майка ми и баща ми...", връща се назад Петров, който днес казв, че имунната му система вече е като на всеки друг. Здрав е. Във форма е. Дори тренира момчетата си при всяка възможност, защото подобно на татко си и те имат футболни мечти.
А той е все същият. Дългата битка със заболяването може да му е откраднала години, но не го е лишила от заразната му положителна енергия и аурата му.
"Сега се наслаждавам на всичко повече. Мога да прекарвам време със семейството си. Мога да бъда с хората, които обичам. В тези трудни времена, моите хора са наоколо. А преди не беше така", разказва рекордьорът по мачове за България.
Разбира се, не всичко е розово. Когато се завръща пред широката общественост, вече го свързват най-вече със заболяването. Има неприятни коментари за теглото му.
"Няма значение какво си постигнал като играч. Хората ме знаеха заради болестта. Беше трудно да го приема. Но всичко се забравя в даден момент. Мислим си, че щом получаваме пари всяка седмица, значи всичко е наред. Но когато се откажеш, на 35 или 36, идват още 35, 40 години, в които трябва да поддържаме стандарта си на живот. Да намерим нова цел след футбола. А това може да отнеме дълго време", размишлява Стилиян, който прави опит да се върне в игра след победата над рака.
Не успява, макар за кратко да работи като треньор в Астън Вила. В един момент приема, че всичко е в миналото. И в крайна сметка намира призванието си отвъд играта - то все пак е свързано с футбола.
И се казва Player4Player. Колектив, който цели да работи с настоящи и бивши играчи, за да улесни преминаването им към живота след професионалната кариера.
40% от играчите от Висшата лига са изправени пред фалит до три години след отказването си. Идеята за това начинание идва след дискусия с фигури като Гайска Мендиета и Емил Хески. А сега времената са такива, че футболистите имат нужда от съвети повече от когато и да било.
"Виждал съм хора, които ме търсят само заради парите. Различни агенти, от които 80% са ме разочаровали. Никой не ме е подготвял за живот след играта. Трябваше да науча много неща сам. Учих се от грешките на другите. Когато играеш, имаш идентичност. Но когато се откажеш, трябва да започнеш всичко отначало. Вече не съм "онзи" Стилиян Петров. Сега съм този Стилиян Петров, който иска да постига цели и да бъде. Да създаде собствения си живот. А това ще стане чрез помощ към другите. Да се научат от моите преживявания", обобщава ситуацията Стан.
Лесно е да кажем, че светът се нуждае от повече хора като Стилиян Петров. А футболът разполага с двама - този отпреди и този сега.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}