17-11-2017 20-11-2018

Обичан и мразен, чужденецът, оставил най-ярка следа във футбола ни, се отказва

Със спасени дузпи или със скандалите, Козмин Моци ще остане историческа фигура у нас

10:48 | 15 май 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 21 19129 Снимка: Bulphoto

С настоящия сезон и десетата си поредна шампионска титла, Лудогорец постави доскоро немислим рекорд в родния футбол. Дълги години вярвахме, че деветте поредни титли на ЦСКА от 50-те години ще си останат вечно и непокътнато върхово постижение, но ето, че от нищото се появи клуб, който вече десетилетие е хегемон в родния елит.

Зад тези титли и 10 бляскави за клуба години стоят много фактори.

Естествено, че на първо място говорим за огромните инвестиции, но през годините и много личности се превърнаха в символ на явлението Лудогорец. От собствениците, през директори, треньори - до играчи. През Разград преминаха стотици футболисти, но може би над всички тях най-ярко трябва да отличим един - Козмин Моци.

Румънецът нито е най-класният играч в историята на клуба, нито е рекордьор по мачове, голове или титли. Но сякаш той е футболистът, който бе емблема на терена за разградчани. И неговите деяния остават тези, които издигнаха до това ниво Лудогорец.

Със сигурност румънският защитник е положителен герой за симпатизантите на Лудогорец, както и огромен дразнител и обединител на фенската ненавист из цялата страна. Едва ли има по-освиркван футболист на стадионите на ЦСКА и Левски, да речем. Но това е и признание. Не биха освирквали някой, който им е безразличен и не си е спечелил това право, нали?

Макар Лудогорец да има още два мача до края на сезона, Козмин Моци едва ли ще се появи в някой от тях, а това означава край на професионалната му кариера. Самият той заяви това по време на награждаването с десетата титла преди седмица, когато записа около две минути при поражението от Локомотив (Пловдив).

Влезе, обра овациите и след това се поздрави с неговата девета, и общо десета за отбора титла.

Той се оттегля на 36 години с 296 мача, 37 гола, 9 златни медала на шампион, една купа, четири трофея в Суперкупата, общо седем участия в групи на европейски турнир... Някои незабравими вратарски намеси и една трибуна, която носи неговото име.

Точно така - секторът зад едната врата в Разград се казва "Козмин Моци". Колко такива случая знаете в света?

Изобщо не са много играчите в световен мащаб, които получават трибуни на свое име, още по-малко пък са чужденците в даден отбор, получили подобна чест.

Положителен или отрицателен герой за широката футболна общественост, обичан или презиран, не е преувеличено да заключим: Моци е може би чужденецът, оставил най-голяма следа в родния футбол. Той пристигна в Разград през лятото на 2012-а, точно след първата титла, която клубът бе успял да завоюва. Но Моци в никакъв случай не е откритие на Лудогорец, а пристигна със солиден опит и визитка.

Моци дойде със солидните 225 мача за Динамо (Букурещ) в родината му, като с "кучетата" има титла на Румъния и опит по европейските терени. Той игра пълни 90 минути, когато Левски победи Динамо в групите на УЕФА през 2005-а. Зад гърба си Моци имаше и участие на Евро 2008, а като футболист на Лудогорец бе в състава и за Евро 2016.

Разбира се, колоритният образ и различен статут на румънския защитник се роди в нощта на 27 август 2014-а, когато той се превърна в истинска световна сензация. А причината вероятно е добре известна на всеки от вас.

Мачът бе Лудогорец срещу Стяуа за място в групите на Шампионска лига. Двубой, в който в 119-ата минута вратарят Владислав Стоянов получи червен картон и домакините нямаха повече смени. Така ръкавиците сложи централният защитник Козмин Моци, а предстояха дузпи.

При тях румънецът, прекарал 7 сезона в Динамо, спря врагът на този отбор - Стяуа, с намесите си между гредите. Козмин спаси две дузпи, Лудогорец прекрачи в групите на Шампионската лига, а той стана сензация.

С този мач Козмин Моци обиколи световния информационен обмен, като също така си спечели честта да има трибуна на свое име. Разбираемо е - кой има по-голяма заслуга за възхода на "орлите"? Това първо влизане в групите на шампионския турнир легитимира проекта в Разград, даде му друго ниво, друг статут.

Разбира се, образът на Моци се изстреля като фойерверк след онази нощ на националния стадион "Васил Левски", но в следващите години той продължи да поддържа своята попуялрност. Но вече в съвсем друга светлина.

Моци сякаш стана събирателен образ на омразата към Лудогорец в дербитата на разградчани срещу Левски и ЦСКА. А и румънецът е от този тип играчи, които не се впечатляваха особено от обидите и освиркванията на "Герена" и "Армията". Може да се каже, че дори ги търсеше. Класическо "перде", той отиваше смело да бие дузпи, след което се закачаше с противниковите фенове.

Правеше го и в интервюта след мач, с поведение на терена и жестове по време на мачове. Имаше и няколко средни пръста, няколко грубости, ругатни и директни пререкания със съперници и агитки. Просто Моци е от типа играчи, които обичат горещите страсти и не бягат от тях. Напротив - зарежда се именно от такава обстановка.

Един от моментите, който отприщи вълна от недоволство към румънеца бе през 2015-а, като с кунг фу удар влезе директно в ребрата на напдателя на ЦСКА Стефан Николич. Комичното в тази ситуация, разиграла се при 0:0 е, че реферът дори не отсъди нарушение. В крайна сметка Лудогорец спечели мача с 4:0.

След онзи случай Моци винаги е бил обвиняван, че влиза доста по-грубо от позволението, но често му се разминава. Друг култов момент с участието на Моци се разигра през пролетта на 2019-а, когато румънецът вкара дузпа срещу Левски и втипичния си стил реши да подразни "синята" агитка.

Логично и реакцията от отсрещната страна не бе много мила. Минута след гола Моци получи червен картон, а при излизането му от пистата фен на Левски се опита да достигне до него през тунела. Едва ли са много случаите в родния футбол с такъв опит за линч на противников играч още по време на мача.

Но вече казахме - този типаж е различен и при него нищо не изненадва. Трибуна с името му, любовта на Разград, омразата почти навсякъде другаде в страната... Тези неща си вървят ръка за ръка.

Разбира се, присъствието на Козмин Моци не бе само спасените две дузпи и скандали. Той бе твърд титуляр в най-силните сезони, които Лудогорец изигра в Европа, и по време на които печелеше Първа лига без особени проблеми. В последните две години обаче той играеше все по-рядко с оглед напредването на футболната му възраст и видимото излизане от оптималната физическа форма.

Моци обаче остана в Лудогорец, а преди седмица срещу Локомотив по собствените му думи изигра последната си минута. Той ще получи предложение от шефовете да остане в Разград. Вече сам ще избира дали да преследва треньорска кариера или като скаут.

Вътрешното мнение в клуба за него е високо не само за стореното на терена, не само за качествата му като играч. Съотборниците го оценяват като лидер и извън терена. В контраст с имиджа му, създаден с поведението към противниковите фенове, в Моци няма нищо арогантно или заядливо, когато не е на тренировка или мач.

Описват го като интелигентен мъж, който има око за футбола не само от позицията на централен защитник. И е напълно възможно да се окаже попадение в новата си работа, каквато и да е тя в спортно-техническия щаб на Лудогорец. Ако пък не се случи тук, вероятно ще видим качествата му другаде, в родната Румъния примерно. Ясно е, че той иска, а явно и може да остане в играта на следващото ниво след кариерата на футболист.

Сигурно е едно: В десетгодишната елитна история на клуба едва ли има по-емблематичен играч от Козмин Моци.

И напълно заслужено името му ще остане завинаги като част от стадиона на Лудогорец.