Може да си го спомняте с това, че Борис Бекер каза за него: "Той е бъдещето на тениса". Проблемът е, че големият Борис в този спорт е малко като Пеле във футбола с прогнозите... Знаете - каквото каже, обикновено става обратното.
Или пък с кадъра, който обиколи целия свят през 2006-а, когато чакаше на корта един гълъб да благоволи да отлети от свещената трева на "Уимбълдън", за да може да сервира. Беше в изключително напечен момент от мача му срещу Стан Вавринка. Той спечели, между другото, след като питицата обра своите 2 минути слава и се изнесе от корта.
Марио Анчич бе талант от най-висока категория в началото на века, когато се появи в ATP. На 17 стана професионалист през 2001 г., а в Хърватия го наричаха "национално богатство" и "наследник на Иванишевич".
На 18 г. би Роджър Федерер в дебютния си "Уимбълдън" (2002 г.), а светът вече говореше - новият феномен е тук. В петте години след тази, Маестрото спечели пет път поред турнира. А точно с Анчич се срещаше доста често - спря го половин дузина пъти на четвъртфинали и полуфинали в Шлема.
Което не пречи двамата да са в отлични отношения и днес. Но отдавна вече не са съперници на корта, въпреки че щом Роджър играе на 38, защо Марио да не е с ракета в ръка на 36?
Не, днес отношенията им са на друго, бизнес ниво. И приятелски.
Защото докато Федерер се подготвя да излезе в поредния си епос от турнир в Големия шлем, Анчич пие някое си кафе за деня в офиса си на "Уолстрийт", облечен в поръчковия си костюм.
Но - поред.
Анчич достигна до №7 в ранглистата, игра полуфинали в Шлема, спечели и титли в ATP. Взе бронз на Олимпиадата в Атина 2004, спечели Купа "Дейвис" за родината си през 2005-а. Забароти над 4 милиона долара от турнири, и то съвсем във времена, когато наградните фондове още не бяха като настоящите.
И, ако искате пикантерии, два пъти бе обявяван за най-секси тенисист в тура.
Но кариерата му изведнъж застана на ръба на бездната едва, когато бе на 23 години. Тогава чу диагнозата: Мононуклеоза - остро инфекциозно заболяване, засягащо лимфни възли, черен дроб и кръв.
"Животът ми се преобърна с главата надолу за пет години. В един момент играеш по пет сета на "Australian open" и се чувстваш отлично. В следващия - лежиш по цели дни, седмици, месеци... Казват ти, че само това може да те спаси", описва този период.
Казват му още, че няма как да играе повече тенис. Той обаче пренебрегва забраните и подновява тренировки. Започва да плюе кръв и имунната му система е съсипана. Идват и проблеми със сърцето. Редува периоди на пълна почивка и лечение с активни занимания и усилия във фитнеса и на корта. Връща се няколко пъти в игра, а по това време е част от топ 20, като дори минава и през десетката. Задържа се там и е считан за елитен играч в периода 2007-2008 г., когато всеки се съобразява с него.
През 2008-а прави уникални мачове и стига четвъртфинал на любимия си "Уимбълдън", където го спира ... естествено, Роджър Федерер.
След още две години мъка обаче болестта се връща и завладява още по-силно тялото му. Трудно е да изкара и 20 минути тренировка. Не може без тениса и не иска да се откаже, но тогава се намесват родителите му: "Животът ти е в опасност, спри!".
Още преди това, при поредното си завръщане, е помислил за бъдещето. Завършва през 2008 г. Университета в Сплит със специалност право. С отличие. Започва трескаво да търси още и още в образованието си, защото е амбициран да успее.
През 2010-а изкарва няколко месеца в проект към Правния факултет на Харвард, където се запознава с професор Питър Карфана. Той е някогашен топ адвокат, а по онова време е считан за гуру в обучението на бъдещи юристи.
Заедно с него Анчич подготвя огромен доклад за допинга в тениса, като оглежда въпроса от правна гледна точка - как са защитени или не са тенисистите, какви са мерките, как ATP, WTA и ITF могат да влязат в загуби за милиони, ако не изработят по-добре нормативните си документи по темата. Само за справка - върху този документ се базират голяма част от промените в тениса по отношение на допинга, направени в последното десетилетие. Карфана е впечатлен и дава напътствия на хърватина. Насочва го къде да продължи и не спира да е негов ментор, дори от дистанция с телефонни разговори.
Марио записва магистратура в Университета Колумбия, щат Ню Йорк, през 2012 г. Появява се там на лекциите, а много от състудентите му не подозират кой е. На него вече не му пука, тенис славата отдавна е прибрана в шкафовете у дома. Анчич има нови възгледи за живота. Продава къщата си в Монте Карло, в която живее като тенисист (като доста от останалите звезди), нанася се в типичен студентски апартамент в Ню Йорк на 127-ма улица.
И именно там, в едно от най-уважаваните учебни заведения на Щатите, играта отново завладява съзнанието му. Един ден през 2013-а Новак Джокович изнася лекция пред над 1000 студенти в Колумбийския университет. С Марио се познават, играли са (и хърватинът го е бил!). Тогава вечерят след лекцията и говорят надълго. Ноле е впечатлен колко широки хоризонти и мислене има човекът срещу него. След дипломираните но Анчич в Университета, Джокович и до днес нерядко търси помощ от него. А и приятелски съвети.
Двамата играят понякога спаринги, когато сърбинът има турнири в Щатите. Точно с Марио загряваше световният №1 преди победните за него издания на US Open през 2014-а и 2015-а. Без да е треньор, хърватинът бе нещо като неофициален член на щаба му. Същото стана и на "Уимбълдън 2017", когато Анчич гледаше мачовете с Андре Агаси от ложата на екипа на Ноле.
Но това е страст и приятелство. Отделно Марио съветва Ноле винаги, когато той има нужда от бизнес или юридически съвет.
А професионално, пътят на Марио е друг от 10 години. През 2013-а, прясно дипломиран, бе приет като част от юридическия екип на НБА. Бе най-младият там - само на 33 години. Но друга оферта го отклони временно от спорта.
Започна работа като юридически съветник, но месеци по-късно стана експерт по борсови операции в нюйоркския офис на Credit Suisse, като отговаря за делата на организацията в Щатите и Централна Америка. Междувременно бе завършил поредната си магистратура - Инвестиции.
Офисът му по това време е на "Уолстрийт", като колегите му често го заварват, пристигайки на работа, как пие кафе с разгърдена риза в ранни утрини, гледайки на малко телевизорче срещите от "Уимбълдън" или "Ролан Гарос". Далеч преди старта на работното време е там, за да види някой готин мач.
Работата в Credit Suisse още повече го сближава с Федерер, който по това време е лице на банката. Анчич е нещо като консултант на Маестрото и днес по финансови и юридически въпроси. Също, както и на Джокович.
Днес Марио Анчич е съдружник в компанията One Equity Partners в Ню Йорк. Тя вече направи големи крачки за последните две години, има силни позиции на борсата и печели проекти из цяла Америка. Хърватинът е основна фигура, като снимката му грее на първо място сред екипа в сайта на фирмата.
На 36 години, Анчич изглежда на мятото си в костюм. А преди 18 лета би Федерер и го сочиха за бъдещето в една друга област - по екип и с ракета в ръка.
Олимпийски бронз на двойки през 2004-а, заедно с Иван Любичич
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимката на Анчич с гълъба от мача с Вавринка преди 14 години. Тогава тя бе на първа страница на куп европейски медии и бе избрана за момент на деня от "Уимбълдън"
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}