От фавелата Енкрусиляда до "Златната топка"

14:34 | 19 април 2022 | Редактор : Динко Гоцев 2 3178 Снимка: Getty Images

Не може да сте забравили Ривалдо. Няма как, ако обичате красивия футбол.

Днес той празнува 50-годишен юбилей, а за да припомним колко е значим за играта, нека върнем лентата назад към два наистина паметни мига.

Това бе гледка, която се вижда веднъж в живота. Топката дойде отляво, центрирана от Сержи Бархуан, а защитниците на Юнайтед отстъпиха от Ривалдо, виждайки, че той я поема с гръб към вратата. Какво може да направи? Петер Шмайхел, който четеше играта великолепно, също бе в отлична позиция. Ривалдо овладя топката на гърди и стреля по единствения възможен начин - с изумителна задна ножица. Последва едно от усещанията - звуково и визуално, което прави футбола нещо много повече от игра.

100 000 гърла издадоха рев, който събра в себе си оргазмична еуфория, лудост, невярващо възхищение. Летяха чадъри, шапки, мъже се прегръщаха и държаха за главите. Шмайхел се наведе, клатейки глава и извади топката от вратата. Паметен момент - от онези, които се виждат веднъж. При равенството 3:3 на Барса с Юнайтед през сезон 1998-99 г., каталунската тълпа мислеше, че е имала щастието да види такъв.

Едва ли някой имаше нещо против обаче, когато през май 2001-ва моментът се повтори.

Пак там - на същия стадион. Ривалдо получи топката с гръб към вратата, на дъгата на наказателното поле. Още по-далеч от гола, отколкото при онова зашеметяващо изпълнение срещу Юнайтед. Направи още по-зрелищен удар, високо във въздуха, класическа задна ножица от ерата на Пеле. Топката се заби във вратата - 3:2 за Барселона над Валенсия, в последната минута!

Убийственият рев на една общност, на сто хиляди братя по съдба, убеждение и опитали заедно от футболния наркотик... Всичко се повтори.

Ривалдо в онази майска вечер направи хеттрик, който ще остане завинаги в учебниците. Три гола, донесли класиране на Барса в Шампионската лига. Един от брилянтен пряк свободен удар, един с финт, оставил бранител да търси корените на недостроената Ла Саграда Фамилия из Барселона, а третият - описан по-горе.

Това бяха два момента от футболните анали, които не могат лесно да се забравят.

Нито пък този, който ги сътвори и навършва 50-годишна възраст.

Снимка: Getty Images

Сега си представете колко далечен е блясъкът, шумът, сцената на "Камп Ноу" в онези две нощи на еуфория, от фавелата Енкрусиляда в Ресифе. Там, където деца умират от глад по улиците, а който има обувки е Бог. Ривалдо, както го знаем ние, а и светът, се ражда именно там под името Витор Борба Ферейра на 19 април 1972-ра. Бедност не е достатъчна дума, за да се опише детството му, но самият той днес го описва като "свобода и щастие".

Като дете Витор е недохранен, получава заболяване на краката от това - същото, каквото има Гаринча. Кривокрак, защото левият "тича пред десния" от увреждане на таза и костите в бедрата. От недохранването няколко зъба падат от устата му, преди да е навършил 14.

И ако мислите, че историите за "бедните бразилски футболисти, които като деца са намирали спасение само в играта" са преувеличени, просто потърсете в google подробности за фавелата Енкрусиляда. И опитайте да си представите какво е представлявала тя през 70-те.

Снимка: Twitter

Ривалдо, както бързо става популярен на прашното пространство, което във фавелата обособяват като игрище, започва всеки ден да върви (нерядко и да тича) 17-те километра до тренировъчната база на Паулистано, който го харесва на 14. На 16 години подписва първия си контракт там и недохранването приключва. Вече има достатъчно пари, за да пътува с автобуса, а и да яде това, което му дава достатъчно въглехидрати, витамини, протеини и мазнини.

На 17 обаче животът изведнъж отново става черен. Баща му загива в автомобилна катастрофа, тъй като работи на една от магистралите край Ресифе. В същото време треньорите на Паулистано го отхвърлят - твърде слаб е, няма сили да издържи на професионален футбол.

Задържа се година в клуба и отива в Санта Крус, отбор от щата Сао Пауло. Животът му се променя драстично, а с първите си 6 гола привлича вниманието на Моги Мирим. Тимът е във втора дивизия на Бразилия, има солидни играчи и треньор, и през 1992-ра Ривалдо прави първата голяма крачка в кариерата си.

Столицата на щата - град Сао Пауло, има три големи клуба. Едноименният, Палмейрас и Коринтианс. Врагове.

Ривалдо отива в Коринтианс през 1993-а, но след само 11 месеца го привлича Палмейрас, който е и настоящ шампион на Бразилия. Списание "Плакар" му дава наградата за най-добър полузащитник в първенството през 1994-а, а тимът му защитава титлата си. Името му вече е известно (тоест - Ривалдо от името му), а пресата в страната говори за "нов Гаринча" с кривите му крака, единият сякаш обиден на другия.

През 1993-а го викат и в националния, а дебютът му идва с гол срещу Мексико, който се оказва победен.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Надява се на повиквателна за Мондиал 1994, но не получава такава. Говори се, че Карлос Алберто Парейра избира 17-годишното чудо Роналдо пред него, въпреки че селекционерът е отричал няколко пъти това през годините. Но Ривалдо не се сърди, само на 22 години е и знае, че времето е пред него. Изпуска да стане световен шампион в Щатите. Но именно със същия Роналдо до него в атаката, мечтата ще се сбъдне един ден.

През 1996-а е време за европейска авантюра, каквато чака всеки от най-талантливите бразилски играчи.

Депортиво Ла Коруня, тогава утвърден тим от водещите на континента, дава за него близо 8 милиона долара. След 21 гола в 41 мача, инвестицията се оказва брилянтна. Барселона плаща 26 милиона долара и го взима следващото лято.

Този град и този клуб е сякаш място, създадено за бразилските гении. Роналдо година по-рано минава през Барса и изглежда, сякаш цял живот е бил там. Ромарио по-рано... Ривалдо става третото "Р" от Бразилия, което през 90-те възпламенява "Камп ноу".

Снимка: Getty Images

В първия му сезон Барса прави дубъл с титлата и купата, а недохраненият някога гений бележи 19 пъти. Нещо повече. Добавя и 13 асистенции.

Мондиал 1998 донася разочарование. Ривалдо играе блестящо, вкарва три гола, но... финалът е загубен от Франция с 0:3 при мистериозни обстоятелства, обгърнали здравословното състояние на Феномена Роналдо за мача в Париж.

Година по-късно всичко е както трябва. 1999-а носи нова титла на Барселона, а Бразилия защитава златото си на Копа Америка, като Ривалдо е играч №1 на турнира. В края на годината получава "Златната топка" и "Златен онз" от ФИФА - най-добър в Европа и света.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първата работа е да занесе "Златната топка" при корените си. Във фавелата Енкрусиляда, която се е променила страшно много за 27 години от неговото раждане, но не достатъчно, за да бъде наречена "готин квартал за живеене". Ривалдо посвещава най-важния индивидуален приз във футбола на татко си и хората, които са му повярвали - за него това са треньорите в Моги Мирим, а не в Паулистано и Санта Крус, които са го отхвърлили като "мършав".

Магиите му продължават. През 2002-ра той и неговият "убиец-партньор" Роналдо продължават да тероризират света на Мондиала в Япония и Корея. Титла за Бразилия. На това световно обаче идва и моментът, който добавя горчив привкус към цялата иначе брилянтна кариера на фамозния левичар.

В мача с Турция от груповата фаза бразилците водеха с 2:1 малко преди края. Ривалдо бавно се тътреше да бие поредния корнер, а топката бе ритната към него от Хакан Юнсал, видимо ядосан от бавенето на времето. Неособено силно, нито пък опасно за здравето му. Удари го по крака, някъде под коляното. Десетката рухна и се хвана за лицето - гротескно. Реферът обаче "се хвана" и изгони турчина! Светът се възмути, а ФИФА глоби Ривалдо за симулацията му.

Извън този момент трите "Р" - Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо, бяха блестящи на Мондиала и Бразилия не можеше да бъде удържана.

Нататък кариерата му тръгна по нормалния път за един 30-годишен футболист - плавно надолу, въпреки че стана европейски шампион с Милан през 2003-а. Принуден да гледа финала от трибуните, самият бразилец не се гордее особено с медала си от този турнир.

Игра в Олимпиакос и АЕК в Гърция, където трофеите, парите и скандалът го съпътстваха, някъде под водопада от обожание и омраза на лудите фенове в Атина. Три пъти взе титлата с Олимпиакос, а за заплатата, премиите и личните му привилегии, осигурени от боса Кокалис, се разправят легенди. Затова и е странно, че след трансфера в АЕК направи... Това е една особена история.

С новия си тим се устреми към титлата и прекратяване на доминацията на Олимпиакос. Четири кръга преди края Ривалдо и компания разбиха лидера с 4:0 и бразилецът показа предизвикателно четири пръста пред камерата след мача. Което не се прие добре - меко казано, от ултрасите на Олимпиакос, а и президента на клуба. Дни по-късно Лигата присъди три точки на колоса от Пирея за един мач далеч по-рано през сезона, загубен иначе с 0:1 от Аполон Каламария. Така отборът на Кокалис се върна на върха и стана шампион с 2 т. пред АЕК.

"Отбор, който не е достатъчно добър на терена, не заслужава да е шампион. Ако титлата на АЕК бъде отнета, напускам Гърция завинаги", изригна Ривалдо. И си тръгна.

Отиде в Буньодкор от Узбекистан, една напълно непозната футболна дестинация. Направи го срещу 5,1 милиона евро на година (3-годишен контракт). В Бразилия злобно пишеха, че Ривалдо е алчен тип, избрал първо Гърция, а после и узбиките заради парите им. Върнете се няколко параграфа нагоре в текста, прочетете пак за детството му, и пак го обвинете, че е приел офертите от Кокалис и Буньодкор!

На 18 ноември 2010-а, 38-годишната легенда се върна у дома.

Снимка: Getty Images

Подписа договор със самия себе си, тъй като вече бе станал президент на Моги Мирим, за да го спаси от фалит. На тази дата се върна и като играч в клуба, който сам брои за негов роден. Говореше за приключване. Но не - не бе писано това да е краят. Поигра за Сао Пауло, мина и през Ангола заради краткосрочен и много скъп договор, после изкара 6 месеца в Сао Каетано, преди през декември 2013-а отново да облече екипа на клуба, на който е шеф.

В Моги Мирим този път заигра и синът му - Ривалдиньо, който в последствие игра и за българския Левски, а сега е част от полския Краковия. Двамата се засякоха исторически на терена, което отново върна гения в световните новини и видеобмени, макар и вече на 41. Те не просто играха заедно. Те вкараха в един мач! Случи се на 14 юли 2015-а, когато Моги Мирим би с 3:1 Масае в щатското първенство. Светът отново пишеше новини с неговото име в заглавие, но вече и с това на малкия Ривалдо - Ривалдиньо.

Днес се радва на живота заедно с втората си съпруга Елиза, като двамата живеят във Флорида. Играе за легендите на Барса и Милан, когато го поканят за някой благотворителен мач.

Заслужи си го е с труда и незабравимите емоции, които предложи на футболния свят.

ИЗБРАНО