Спортният свят бе потресен от случилото се в Индонезия, където 125 човека загубиха живота си, а още над 300 бяха ранени след края на футболен мач. Дербито между Арема и Персебая завърши с нахлуване на терена, сбиване, намеса на полицията и 125 трупа. Почти всички от тях премазани от побягналата в паниката тълпа.
Tепърва разследването по случилото се в Индонезия ще ни разкрива подробностите, вероятно много от тях смразяващи кръвта, а 125-те загинали след футболен мач върнаха на света спомените към някои от най-големите трагедии.
Ужасът в Индонезия нито е най-големият, нито най-популярният в световен мащаб, но е първият подобен от десет години насам, който ни напомни, че дори и в днешни дни подобни трагедии са възможни.
Случаите на инциденти, довели до двуцифрен брой загинали в историята на футбола вече са 21, а последният такъв преди случилото се в Индонезия бе в Египет.
Тогава 74 души загубиха живота си в Порт Саид в доста сходен сценарий. След победа с 3:1 над най-големия клуб в страната - Ал Ахли, домакинските фенове атакуваха тези на гостите, отприщвайки истински хаос на стадиона и край него. Камъни, фойерверки, бутилки и всякакви предмети летяха към гостуващия сектор, който пък бе умишлено заключен от полицията.
В резултат на задушаване, както и на тежък побой от органите на реда, 74 души губят живота си, а още над 500 са ранени.
Мнозина веднага сочат с пръст към антиправителствени протести зад случилото се в Порт Саид, а трагедията на стадиона изправя Египет на прага на гражданска война с бунтове из всички големи градове на страната. Те не стихват в следващите 11 дни.
В крайна сметка футболът е напълно забранен за период от две години, а 47 човека, сред които фенове, полицаи и хора от отбора на Порт Саид получават присъди. И още един показателен факт - 11 от тях са смъртни.
Разбира се, че сред всички трагедии от подобен характер най-популярна е една - "Хилзбъро", най-голямата футболна такава в Европа, при която 96 фенове на Ливърпул губят живота си.
Сред всичките случаи на подобни ужаси този оставя най-голям отпечатък върху спорта като цяло. Може спокойно да кажем, че именно тази трагедия променя футбола завинаги към по-добро, що се отнася до безопасност по стадионите.
Но и до днес кошмарите от 15 април 1989-а не могат да бъдат забравени. Тогава на стадион "Хилзбъро" в Шефийл един срещу друг се изправят Ливърпул и Нотингам Форест, а 45 000 фенове на двата отбора се втурват към чакания с огромно нетърпение полуфинал за ФА Къп.
А хронологията на този "черен" следобед вероятно е ясна на всички. 15 минути преди първия съдийски сигнал полицията решава да пусне няколко хиляди души във вече претъпкания с фенове на Ливърпул сектор. Тълпата смазва на оградите долу хората от първите редове. Няма хулиганизъм, няма побоища. Има хора, притиснати до оградите. И смърт.
Всичко това се случва само четири години, след като отново на мач на Ливърпул, този път финал за КЕШ срещу Ювентус, живота си губят 39 души. Тогава обаче има хулиганизъм и побоища на порутения стадион в Брюксел, докато на "Хилзбъро" ужасяващата организация и необмислените действия на органите на реда водят до загубата на 96 живота.
Иначе Стария континент не е виждал такъв ужас от точно 30 години, когато в Корсика, в минутите преди мача между Бастия и Марсилия от полуфиналите за Купата на Франция, една от трибуните на стадион "Арман Чезари" се срутва. Инцидентът убива 18 души, други 2300 са ранени.
Случилото се обаче не е изненада, а една предизвестена трагедия. По онова време Марсилия е големият колос на френския футбол, а гостуването му в такъв важен мач кара шефовете на Бастия да построят временна допълнителна трибуна. Целта е ясна - повече фенове и повече приходи.
Всичко това обаче се оказа ужасяваща идея с още по-ужасно изпълнение, когато временният сектор пада и отнема животите на 18 фена, като това остава и последната толкова сериозна трагедия в Европа.
Най-голямата и с най-много жертви във футболната история обаче идва от Перу, като се разиграва преди 58 години на "Естадио Насионал" в столицата Лима. Тогава 53 000 души се стичат да гледат решителната олимпийска квалификация срещу Аржентина, в която гостите водят с 1:0, докато пет минути преди края перуанците не вкарват така ценното попадение за 1:1.
Голът обаче е отменен от съдията, а това отприщва истински ад на стадиона. Сцени, които наподобяват тези от Индонезия преди дни, но в доста по-сериозен мащаб.
Намесва се и полицията, която опитва със сълзотворен газ и зверски бой да успокои тълпата, а всичко завършва с ужасяващата бройка от 328 премазани и задушени фенове, които превръщат националния стадион на Перу от арена на футболен сблъсък в гробница.
Стъпквани и препълнени трибуни са причина за смъртта на още стотици души из цялото земно кълбо през годините. В това число попадат места като Непал, Гватемала и Гана, но и далеч по-популярни трагедии като тази от "Айброкс", когато през 1971-а загиват 66 души на дербито между Рейнджърс и Селтик.
Същата бройка (поне според съветските власти) загиват и на "Лужники" през 1982-а, когато по време на мач от Купата на УЕФА между Спартак (Москва) и нидерландския Харлеем се случва на-голямата трагедия в руския спорт. Тълпи от привърженици катерят стълбите от входа към трибуните, когато подобно на домино, хората започват да падат един върху друг, причинявайки смъртта на десетки.
Дълго време службите в СССР крият точната бройка на загиналите, в даден момент дори твърдят, че такива няма. И едва през 1989-а е приета бройката - 66.
Разкази на очевидци твърдят, че цялото падане е предизвикано заради дама, която губи обувката си при качването по стълбите. Няколко човека спират, за да помогнат, а това предизвиква хаос и падане по вече претъпканите стълби. Другата версия е, че стълбите са заледени и първите, подхлъзнали се, стават препятствие за стотици, а тези най-отдолу няма как да се изправят.
Подобен случай има и недалеч от нас, когато през 1981-а на стадион "Йоргос Караискакис" в Пирея, празнувайки победата с 6:0 над големия съперник АЕК, 21 фена на Олимпиакос са премазани на изходите на легендарния "Гейт 7", където и до днес се помещават най-крайните фенове на тима.
Но стъпкванията и безредиците се на единствени причина за трагедии на футболен мач, а това най-добре знаят хората в Брадфорд, които никога няма да забравят най-ужасния ден в историята на града си.
Tова е 11 май 1985-а, когато по време на последния мач от сезона между местния тим и Линкълн Сити, стадион "Вали Парад" избухва в пламъци. По онова време все още старите и класически английски стадиони са в голямата си част с козирки от дървен материал.
Това се оказва фатално за 56 фена на Брадфорд, които не успяват да се спасят когато козирката на техния стадион избухва в пламъци.
За отрицателно време цялата трибуна е обхваната от ужасяващ огън, а докато много фенове успяват да се спасят в посока терена, то други търсят спасението си към изходите, на трибуната, което ги вкарва в смъртоносен горящ капан. Ужасяващата гледка е за хората от останалите три сектора, които няма какво друго да сторят освен да видят изгарящата част от трибуната с фенове.
Всичко това ужасява света само 18 дни, преди да дойде още един кошмар - "Хейзел", за който вече споменахме.
Първата регистрирана огромна футболна трагедия пък датира още от 1902-а, когато трибуна на "Айброкс" се срутва по време на мача между Шотландия и Англия и отнема 25 живота.
От онзи момент в началото на миналия век до днес футбола измина огромен път на развитие, но за съжаление все още няма гаранция, че подобни трагедии няма да се случат.
125-те загубени живота в Индонезия доказаха това, а този ужасяващ епизод от спортната история трябва да бъде поредното напомняне на фенове, органи на реда и клубни президенти, че разстоянието от футболен празник до трагедия понякога е твърде малко и често пренебрежимо.
Историята го доказва, а уроците от нея трябва да бъдат научени, за да не се повтарят всичките трагични инциденти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}