17-11-2017 20-11-2018

От Митко Челсито до Футболист №1 на България: Наградата на Димитър Илиев е напълно заслужена

Капитанът на Локомотив (Пд) е пример на терена и извън него в една изключителна година за отбора му

12:25 | 6 януари 2020 | Автор : Динко Гоцев 18 4014 Снимка: БТА

Виж още Димитър Илиев е футболист №1 на България за 2019 г.

Защо Димитър Илиев стана Футболист на годината на България за 2019 г.

Ако опитате да намерите отговора в социалните мрежи, той не е еднозначен. Там, разбира се, (нали това е принципът при тях) е пълно с мнения, експертни и не чак толкова. От "абсурдно" до "напълно заслужено".

Бъдете сигурни, че повечето от тези мнения се базират не на наблюдения върху играта у нас, а на лични пристрастия към отбор, играч или футболна общност.

Като при всяка индивидуална награда, има субективизъм в гласуването. Не можеш да избереш с абсолютна категоричност най-добър футболист в спорт, в който на терена са 11 срещу 11. Но Димитър Илиев заслужено е №1 на годината и вотът на спортните журналисти не е случаен.

Ето ги, между другото, и гласовете. Участваха 112 спортни журналисти от 44 медии, което си е доста представителна анкета като масовост:

1. Димитър Илиев - 43 гласа за №1, 216 точки общо.

2. Антон Недялков - 37, 176

3. Васил Божиков - 9, 62

4. Ивелин Попов - 7, 46

5. Кирил Десподов - 5, 42

6. Тодор Неделев - 3, 32

7. Георги Илиев - 2, 19

9. Георги Костадинов - 2, 13

10. Станислав Костов - 0, 8

Такива са фактите от гласуването.

Аргументите за Димитър Илиев

През 2019 г. Локомотив (Пд) е несъмнената приятна изненада във футбола ни, печелейки Купата на България, последвана от силно представяне в Европа. В момента Локо е съвсем близо до върха в класирането. Димитър Илиев е най-постоянният играч и лидер на този отбор, а и е най-резултатният български футболист изобщо за годината - чиста статистика (25 гола).

Какво му липсва тогава за това да е номер едно?

Има трофей, при това спечелен не с Лудогорец, Левски или ЦСКА. Лидер е на отбора си на и извън терена - рядко сериозен професионалист, интелигентен и скромен. На игрището е пример за себераздаване, играе с голямо самочувствие и свобода, а и с опита на неговите вече 31 години.

Мина през какво ли не в кариерата си, като се тръгне от пробите в Челси при Жозе Моуриньо през 2004 г., когато бе едва на 16, но не успя да направи трансфер в лондонския гранд тогава. Беше сочен за суперталантът на родния футбол, но съдбата реши тогава да не остане "оттатък" - на другата футболна планета. Кой знае колко такива награди можеше да има, ако се бе случило така...?

Остана му опитът, видяното и наученото край хора като Дрогба и Лампард, па макар и за няколко седмици. Както и прякорът - цял Пловдив си го знае като Митко Челсито. Но от години си е заслужил към него да се обръщаме с далеч по-голямо уважение, защото Димитър Илиев не е просто "онзи, който се пробва в Челси някога", а водеща фигура в един от най-силните отбори у нас.

Снимка: Bulphoto

Напомня малко едни други времена от футбола ни, когато всеки отбор извън столицата имаше по една водеща фигура - някой, когото очакваш да поведе тима, когато му гостува гранд от София (или Лудогорец, вече иззел жезъла на хегемон). Митко Илиев прави именно това. Той е лидерът на Локо, който е един здрав, научен на футбол и сплотен отбор. Отиваш на "Лаута" и знаеш, че срещу теб ще е тим, предвождан от него.

Головете, ролята на лидер, спортно-техническите качества и голямото сърце - ясно. Но има и още нещо, по което Футболист №1 на България ни връща към едни други, по-успешни години на играта у нас.

Няма негово интервю или публична изява в последните 2 години, в което не си личи зрялост, интелект, смислен изказ и (вероятно най-впечатляващо) уважение към съперника, независимо от случилото се преди това на терена. Доста ярък контраст с по-голямата част от футболния фон у нас.

Аргументът "против"

И ако прочетете и чуете въпрос "как така играч, който дори не е национал" е станал №1 за годината, директно го препратете към няколко поредни селекционери на първия отбор на България. Защото вината да не национал не е в Илиев.

Той сам повиквателни няма да си прати. Спорно е кой е загубил повече от това - дали играчът или българския представителен тим.

В година, в която нито националният отбор, нито футболът ни като цяло, имат много какво да празнуват, наградата си е точно на мястото в капитана на Локо (Пд). Там празненствата бяха големи през месец май, а и след това представянето на този отбор продължава да е само в графата с положителни оценки.

"Заслужен" номер едно за индивидуална награда спокойно може да не е само един. Никой не би казал обратното, ако първи бе Антон Недялков или Тодор Неделев, да не говорим за Васил Божиков - капитан на Слован, шампион, играл групи в Лига Европа и лидер на националния тим.

Но изборът е Димитър Илиев. И е напълно аргументиран.

ИЗБРАНО