Отиде си Радослав Янкулов, един от най-разпознаваемите радио гласове в спортната ни журналистика.

Един от гласовете зад "Спорт и музика", което остава най-романтичното и емблематично предаване в радиоефира от времената, в които спорт и футбол по телевизията гледахме рядко. Гледахме рядко, но слушахме Радко.

ВИЖТЕ СНИМКИ НА РАДКО ЯНКУЛОВ>>>

Почина на 66 години, след като от дълги години се бореше с тежко заболяване - остра форма на диабет.

Роден е на 11 февруари 1953 година в София, завършва ВИФ и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1976 г. постъпва в БНР. В края на 80-те напуска "Хоризонт" и за кратко е зам. главен редактор на спортната редакция в БНТ.

Оглавява частното радио "Експрес" през 1992 г., после става шеф на радио "99". След него оглавява софийския канал на пловдивското радио "Канал Ком".

Съосновател и главен редактор е на първото спортно радио в България - радио "Спорт", дало пътя на редица настоящи спортни журналисти.

Директор е на пресслужбата на БФС от 2001 до 2003 г. След това става шеф на спортната редакция на Би Би Ти. Ръководител е на пресслужбата на бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС).

Генерален директор е на БНР от 23 май 2013 г. до 17 май 2016 г.

Това са сухите факти. А ето какво написаха в пролифите си в социалните мрежи за него двама уважавани колеги от гилдията, след тъжната новина от неделя. Сигурни сме, че тези думи говорят повече от всички факти и дати.

Найден Тодоров ("24 часа"), председател на Асоциацията на спортните журналисти:

"Бях го чувал само по радиото, преди да се запознаем - в радиото. Толкова цветен, че е грехота да го знаеш само от радиото. Толкова колоритен, че е грехота и да не си го слушал по радиото. Неговото не беше просто радио. Беше цветно радио - палитра от спорт и музика, оживяващи в картина.

Неслучайно само една буква прави разликата между Радко и Радио. Човекът Радко беше Човекът Радио.

Макар да беше олицетворение на спорт и радио в години, в които запалените деца можехме да слушаме най-вече от радиоефира какво се случва по мачове и големи спортни събития, докато ритаме топката край така наречения радиоприемник, а иначе - изтормозен от удари на същата тази топка касетофон, онова на Радослав Янкулов не беше радиоефир, беше радиоизкуство...

...Минаха години, смениха се времена, но когато и да се виждахме, в очите му се четеше гордост, че неговите момчета вървят уверено по пътя си.

Бях горд да напиша в "24 часа" два пъти през 8 години, че момичетата му Теди и Сани са го дарили с внучета, а месеци по-късно сияещият дядо Радко е извадил членски карти на любимата "Славия" с първите бебешки снимки на Яна и Матей.

Удовлетвореност е, когато видиш, че човекът, заради когото си тръгнал точно по този път, сега чете написани от теб редове, които карат онзи много познат мустак да попива сълзи от щастие!"

Георги Филипов ("Дневник" и "Капитал"):

"Радко Янкулов беше артист. И това го правеше различен и интересен! Беше емблема на "Хоризонт" и си остана такъв дълги години след напускането на БНР. Направи няколко радиа. Никое не оцеля, но промени пазара на частното радио в България. Вероятно директорството на БНР не беше най-ползотворният му период, но със сигурност в творческите си години беше ключова фигура в радио журналистиката в България!

Почивай в мир!".

ВИЖТЕ СНИМКИ НА РАДКО ЯНКУЛОВ>>>