Висшата лига на Англия помни суперзвезди, големи разочарования, триумфи, исторически моменти. Един от тях остава появата на една от най-странните птици във футбола на Острова.

Всъщност, точно това бе най-паметно около тази поява - онзи изобщо не беше футболист, а записа мач в елита на страната, за който мечтаят асове от целия свят.

Събота, 23 ноември 1996 г. Само 32 минути са изминали от началото на мача от Висшата лига между Саутхемптън и Лийдс.

Няма нищо подозрително в това, че Мат льо Тисие от домакините се разхожда около центъра на терена, като това е обичайният му стил преди да изригне с някой гениален гол. Но този път има нещо. Мат сигнализира към скамейката, държейки се да бедрото си. Има разтежение и не може да продължи. Звездата на Саутхемптън излиза. Греъм Сунес, мениджърът на домакините, светкавично посочва към номер 33, който влиза на терена като смяна.

Льо Тисие гледа невярващо и сяда на скамейката. Втрещен е - как този? Пет минути преди края самият номер 33 е заменен (най-накрая), като Саутхемптън отчаяно се нуждае от голове, губейки с 0:2. Той е толкова слаб, че публиката е отчаяна. На трибуните малцина предполагат, че това е исторически ден.

"Бях шокиран да го видя на терена вместо мен - смее години по-късно Льо Тисие. - Ден по-рано той направи една тренировка с нас и мислехме, че е спечелил някаква награда от клуба да участва в заниманието с отбора, толкова бе зле. Говорихме си между нас, че е като слончето Бамби върху лед - никаква координация или чувство за топката. Няма шанс да е професионален играч.

След това отивам на стадиона в събота и той е в съблекалнята по екип при тима. Казах си: Супер, значи в наградата влиза и това, да е с отбора в деня на мача, да усети атмосферата. Но не - той е в групата, по дяволите! Погледнах към Сунес, но той не бе човек, на когото да противоречиш".

Историята на Али Диа е невероятна. Момчето завършва бизнес университет в Умбрия през 2001-ва и това е последното, което се знае за него чак до 2008-а, когато британски журналист успява да намери телефонен номер, за който се твърди, че е на Диа.

Embed from Getty Images

"Знаете ли, че вашето участие написа история във Висшата лига?", е първият въпрос. "Как така?", е отговорът, след което разговорът прекъсва, а номерът не е валиден след това.

Али Диа изчезва отново. Ако въобще се казва така. Загадката е огромна.

Връщаме се отново 24 години назад. В онзи момент Джордж Уеа е носител на "Златната топка", а Диа - негов братовчед. Поне така гласи репутацията, която сам си създава. Говорим за ера, в която мобилните телефони и интернет са чуждици в речника на масовия потребител

"Той е играл в ПСЖ с братовчед си Уеа, минал е през Болоня в Италия, а миналата година е бил голмайстор на Втора дивизия в Германия", казва Сунес на репортерите в деня преди мача с Лийдс.

Така му е съобщено от агента, а той не се съмнява в информацията. Такива времена са.

Истината е следната - Али наистина има мачове за Любек във втора германска лига, но е отпратен много бързо, защото е отчайващ. Пускат го в един мач като титуляр, втори като резерва, той не прави нищо и договорът му е автоматично скъсан.

След това е минал през Финландия, където дори е вкарал един гол за някакъв отбор. Кара проби в Джилингам, Родъръм и Блит Спартанс в долните английски дивизии, докато се опитва да запише обучение в университет. Взел е виза именно с намерението си да е студент. Преди Германия има мачове за аматьорския френски Шатобриан.

Седмица преди въпросния мач в Саутхемптън, Гордън Стракън, мениджър на Ковънтри, получава обаждане от човек, който се представя за агента на Уеа:

"Той ми каза за Диа, говори с мен да го пробваме. Организирахме мач 8 на 8 човека на тренировъчната база, за да го видим в действие. Не ставаше, просто веднага бе ясно."

Ден по-късно телефонът в офиса на Хари Реднап звъни, а мениджърът на Уест Хем приема с усмивка обаждането. "Здравейте, аз съм Джордж Уеа", казва човекът на линията. "Здрасти, Джордж, искаш да играеш за Уест Хем ли? Заповядай!", влиза в майтапа Хари.

След това изслушва предложението, приема Диа да дойде на проби и след една тренировка казва, че няма да вземе такъв играч.

Идва ред на Саутхемптън, като Сунес не се осъмнява в информацията. Освен това моментът е деликатен - през седмицата "светците" губят с 1:7 от Евертън и имат нужда от бърз отговор. В този момент подписване с такъв играч (какъвто е представен в общественото пространство) може да даде позитивен импулс.

Йън Ръш от Лийдс срещу Улрик ван Гобел от Саутхемптън във въпросния мач

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но двубоят на резервите срещу Арсенал, в който Диа трябва да бъде пробван, пропада заради наводнен терен. Вероятно още тогава Сунес е щял да види качеството на играча ... или очевидната липса на такова.

"Бившата звезда на ПСЖ е на проби в Саутхемптън, но пропусна шанса да блесне срещу резервите на Арсенал заради лошия терен - пише местният вестник "Саутърн Ехо". - Сенегалският нападател ще се надява да получи шанс срещу Лийдс във Висшата лига."

Сенегалски нападател? Как поне в този момент никой не се е осъмнил? Та Либерия - откъдето е Джордж Уеа, и Сенегал, дори нямат обща граница! Как така двамата са братовчеди?

Ден след дебюта му, журналистът и автор на статията Греъм Хайли получава обаждане от читател. Той е от Борнемут и му казва, че трябва да се провери какво точно е положението с този тъмнокож младеж. Защото дни по-рано той бил и в този съседен град и пробутвал същата история на местния тим.

"Истината е, че ние нямахме резервен нападател в този момент заради травми - разказва Тери Купър, асистент на Сунес. - Греъм го видя в една тренировка и му се стори, че може да го сложи на скамейката, поне като вариант. Нямахме други."

Кадровите проблеми са реални, но все пак - изключено е да не е имало опция с някой юноша от прочутата академия на Саутхемптън...

"Само 20 минути преди мача решихме да го включим в групата, но не знаехме, че ще се наложи да влиза да играе - разкрива самият Сунес. - И, разбира се, се наложи... Най-невероятното бе, че той изкара близо половин час на терена без да докосне топката. Не бях виждал такова нещо във футбола. Вече знаех, че това е любител, а не професионалист, защото никой професионалист нямаше да бяга от топката!"

Мат льо Тисие по-късно се залива от смях, когато му припомнят какво е гледал от скамейката в онези минути.

"Беше като пиле без глава - клати глава легендарният Мат. - Най-смешното беше, че тичаше навсякъде по терена, където я нямаше топката. Просто я избягваше. Сигурно си е мислил, че ако не играе с нея няма да разберем колко е слаб всъщност."

Ден след злополучния мач Диа напуска хотела в Саутхемптън и не си плаща дори сметките за мини бара, които клубът оправя след него. Взима и една екипировка на отбора, оставена му от мача - фланелка, гащета и комплект анцунг.

Журналистът Хайли си спомня, че е бил шокиран на мястото си в пресложата от това, че №33 изобщо е в групата. Когато влиза на терена, вече започва да води записки, за да сметне колко пъти Диа отиграва топката. А на другия ден в статията му има пророческо изречение: "Диа записа мач във Висшата лига, който със сигурност ще е последен за него".

11 дни по-късно симпатягата се появява на другия край на Англия, в северния Гейтсхед, недалеч от Нюкасъл. Местният тим е в Конференциите, извън професионалните четири дивизии.

"Клубът плати 1500 лири за подписа му - казва Мики Брас от клуба на привържениците на отбора. - Знам го, защото ние ги дадохме - феновете. Бяхме в конференциите и се ентусиазирахме при мисълта, че такъв играч може да облече екипа на Гейтсхед. Той бе играл във Висшата лига, това всеки можеше да провери във вестника. Срещнахме се с него, той зглеждаше самоуверен. Вкара гол в дебюта си и бихме с 5:0. След това не показа нищо повече."

Диа опитва на още едно-две места из Англия, но историята вече се е разчула и навсякъде го отпращат. Макар и във времената преди социални мрежи, интернет и мобилни телефони, информациите стигат до вестниците. Изиграва няколко мача за Блит Спартанс из конференциите, преди да изчезне. Навсякъде говорят за него като за усмихнат тип, който става приятел с играчите. Но не може да бъде професионален футболист, не е на ниво дори за лигите под 4-та дивизия в Англия.

Знае се, че през 2001-ва завършва университет със специалност Бизнес, въпреки че от учебното заведение не потвърждават това официално. Около 7 години по-късно е последният контакт с него - краткият телефонен разговор, преразказан по-горе с журналист. После Али Диа изчезва от планетата. Не се знае дори дали телефонното обаждане е стигнало до него или до някой друг.

След 2008-ма година никой не е чувал нищо за Али, името му го няма го в списъците за гласуване преди избори във Великобритания, нито във Франция. Или е с ново име, или е някъде другаде по света, но напълно скрит от общественото внимание. Неоткриваем.

Стадион "Дъ Дел" през 90-те години

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В социалните мрежи има немалко профили с това име, включително и с профилна снимка - единствената от мача Саутхемптън - Лийдс (вляво в колажа горе). Но, естествено, те са майтапчийски и направени от фенове. Не са негови. С този свой гастрол в най-силното първенство, човекът е легенда. Всички се смеят на номера, който сви на английския футбол.

Нито сенегалската федерация има информация за този ас, нито някой в Англия. Да не говорим за Либерия и Уеа. Няколко години по-късно самият нападател, носител на "Златната топка", отива да играе във Висшата лига за Челси. На въпрос за човека, който трябва да му е братовчед, просто свива рамене.

Още през 1997-а вестник "Гардиън" отправя запитване до Болоня и Пари Сен Жермен - двата клуба, за които нападателят твърди, че някога е играл. Те отговарят категорично, че никога не са имали футболист с такова име.

Ясно е - класически пример на "ужилване", каквито в европейския футбол в годините преди дигиталната ера има вероятно немалко. Не става и дума за много пари, а по-скоро - за опит да пробие там, където определено не му е мястото. Защото Диа е взел към 3700 лири от няколкото дни и един мач за Саутхемптън - 1500 на ръка, 2000 за едномесечния договор в аванс и 200 за участието си в групата за шампионатен двубой. Още толкова е прибрал от Гейтсхед и Блит Спартанс.

Въпросите са много, но се открояват два - как никой не се е усъмнил, че един либериец и един сенегалец могат да са братовчеди? И как, по дяволите, Сунес не е видял в тренировката това, което всеки от футболистите е осъзнал веднага. - че има насреща си един обикновен ентусиаст?

Фактите остават - човекът има записани 53 минути във Висшата лига. Това си е история. И то такава, която продължава да ни разсмива и удивлява близо четвърт век по-късно.

 

Джордж Уеа по това време мачкаше отбраните в Серия А с екипа на Милан

Снимка: Getty Images/Guliver Photos