Футболните звезди са пример за подражание на милиони, а историите на доста от тях са крайно вдъхновяващи и интересни. Понякога те са обречени на успех още от ранните си години, но пък друг път, както е в конкретния случай, пътешествието до върха на футболната пирамида е дълго, вълнуващо и изпълнено с препятствия. 

Пътешествието на Джонатан Клос, който в момента е един от най-добрите крайни защитници в европейския футбол и звезда на френския Ланс, но преди няколко години е доста далеч от професионалния спорт.

Дебютът му като професионалист идва на едва 25-годишна възраст, след като преди това обиколя ниските дивизии на родната Франция.

Десният бек е кадър на академията на Страсбург, но в онзи момент, когато е още тийнейджър, е определен като недостатъчно добър за представителния тим на родния му клуб. Въпреки това продължава да се наслаждава на играта, както сам разказва и споделя, че всеки път, когато е на терена за 90 минути, нищо друго не е от значение и е истински щастлив.

Но с напредването на времето му се налага да порасне.

“Когато навърших 20 години стана време да помисля над нещата. Приятелите ми имаха работа, жилища, а аз дори не можех да си приготвя храна. Ако не постигна нищо във футбола, нямаше да постигна нищо в живота”, връща се назад към зората на кариерата си Клос, който по онова време учи за учител по физическо възпитание.

И работи на непълно работно време на различни места.

Първоначално се пробва като служител в пощата, където сортира пратки и писма, но не може да работи по цял ден, а това не е по вкуса на шефа му. После дава нощни смени в склад, а след това стига и до месарница, където става всяка сутрин в 4 часа.

Embed from Getty Images

“Това си спомням най-ясно. Ранното ставане и ниските температури докато редях наденички в пакетчета по 10”, добавя тoй, а след това продължава неуспешните опити за “нормална” работа и се пробва като промоутър. Раздава листовки по няколко часа на ден . Когато става на 21 решава, че ще успее на всяка цена във футбола и се мести в Германия.

Иска да започне отначало и го прави в Райнау, където изкарва две години като част от местния ШФ Линкс - за 46 мача вкарва 14 гола. И не е чак толкова далеч от дома - само на 75 километра от родния Елзас. И това е начинът за него да излезе от футболното подземие, за да тръгне нагоре. Завръща се във Франция, като след шеста дивизия на Германия, преминава в четвъртото ниво на пирамидата в родината си.

След това изкачването му продължава с по един сезон в трета и втора дивизия преди да се стигне до 2018 година, когато Арминия (Билефелд) от Втора Бундеслига го привлича. 

До този трансфер се стига, след като агент проваля преминаването му в италианския втородвизионен Верона, както и пробен период в Динамо (Брест) в Беларус. Всичко уж е наред, президент е Диего Марадона, но в крайна сметка сделката пропада заради треньорска смяна.

Два отлични сезона и промоция в първа Бундеслига са черешкат на тортата от втория престой на Клос в Германия.

Вече няма и следа от онова мързеливо хлапе, което трудно намира мотивация да поработи няколко часа на ден. Сега е хладнокръвен професионалист, който е преоткрил трудолюбието и любовта си към играта.

Embed from Getty Images

“Може да ви звучи като парадокс, но да играя на по-ниско ниво ми беше по-трудно, отколкото на високо. Аматьорите и полупрофесионалистите не се интересуват от тактика, акцентът е върху физиката. Беше ме страх за тялото ми”, разказва сегашният играч на Ланс. 

В момента той има осем асистенции за Ланс - показател, по който се нарежда на второ място сред крайните защитници в Европа. Също така негови пасове, завършили с удар, са общо 43 - №4 в същата тази класация. 

Идолът му е Дани Алвеш. Харесва и Дензел Дъмфрис, чиято игра описва като “хипнотизираща” и смята, че нидерландецът е поне три-четири пъти по-добър от самия него.

Остава скромен. Знае, че е добър, но посочва Ашраф Хакими от ПСЖ като най-добрият краен защитник в Лига 1.

Каква е следващата му мечта? Селекцията на Франция. Дидие Дешан каза, че наблюдава Клос, но обаждането все още липсва.

Дори да не играе за националния отбор, Жонатан надали би бил крайно разочарован, но пък подобен момент би с превърнал в най-добрия завършек на пътешествието му, което определено е достойно за филм.

Embed from Getty Images