По махалите на Прага: Как Викторка победи Боби в неделя сутринта
Втора футболна дивизия на Чехия е страхотно преживяване
Отминалият уикенд бе празник за феновете на футбола. Мъчителната пауза за националните отбори, която се появява все по-често в календарите им, най-сетне приключи. Клубните мачове бяха подновени, като навсякъде из Европа, а и не само, изобилстваше от интересни мачове.
Напоследък все повече и повече се говори за модерния футбол, за това как многото пари променят играта и действително има защо.
Неведнъж е имало дискусии, подкрепящи тезата, че истинският футбол всъщност е в по-ниските дивизии. Или пък за да бъде илюстрирано това твърдение още по-добре, може да бъде използван култов цитат на някогашния шеф на фенклуба на Пирин (Благоевград) Константин Капчин.
Който преди години най-чистосърдечно заяви, без да предполага че ще стане легендарна фигура в интернет, следното - ."Даже правя едно предложение, да си играме по махалите, агитките да са там и да видите, че всичко ще е прекрасно".
Тирадата му на "Герена" тогава бе свързана с цялостната ситуация в нашия футбол, която за съжаление не се е променила, макар да минаха много години. Но това изказване придобива съвсем друг смисъл в контекста на това, което ще прочетете в следващите редове.
Е, в неделя сутрин, съвсем целенасочено се оказах в една "махала" на чешката столица Прага. В град, който има два участника в групите на евротурнирите - Спарта в Шампионската лига и Славия в Лига Европа, по-интересно преживяване човек да погледне по-надолу в местната футболна пирамида.
В събота вечер Спарта загря с домакинска победа с 2:1 срещу Слован (Либерец) за предстоящия си мач с Манчестър Сити няколко дни по-късно в Англия. Това се случи култовия си стадион "Летна", разположен в едноименния парк, а във въпросната неделя сутрин, само на няколко километра в южна посока, в пражкия квартал Жижков местния отбор Виктория приемаше у дома Збройовка (Бърно).
Виктория е клуб с над вековна история, а сред феновете си е известен с умалителното "Викторка". Далеч е от бляскавите триумфи на по-големите съграждани като Спарта и Славия, но има свой чар. С 14 сезона в елита, две купи на Чехия и една титла на Чехословакия отпреди почти 100 години (1927/1928), сега отборът от Жижков играе във втора чешка дивизия.
Има няколко европейски участия, включително и мачове с Челси и Рейнджърс, а в зората на кариерата си за тима играе легендата Карел Поборски. През 30-те години на ХХ век културата и феновете на Виктория са в центъра на чешкия игрален филм "Мъже в засада", а пък още по-рано, между 1915 и 1920 година, чехословашкият актьор Йосеф Буриан, известен като "Кралят на комедията", редовно застава под рамката като вратар.
И в последния ден от миналата седмица прие гостите от Бърно в... 10:15 часа сутринта. Точно така, 10:15, няма грешка. Всички домакински мачове на Жижков се провеждат в този час, като преди срещата със Збройовка, домакините намират начин да покажат гордостта си от това с пускането в продажба на специални тениски, а те гласят следното "10:15 - FK VZ", час и инициали, обясняващи всичко.
В слънчевото неделно утро улицата пред стадиона е пълна с хора с червено-бели шалчета, каквито са основните цветове на тима. Нямам очаквания за голяма посещаемост, особено предвид това, че Виктория е четвърти, а "Боби", както се обръщат в Бърно към местния тим, е в дъното на таблицата. Е, "Боби", някогашен шампион на Чехословакия, не бе дошъл тук, за да пие кафе, ала в крайна сметка не си тръгна и с нещо повече.
Публиката е буквално от всички възрасти - от съвсем малки деца, които минават експресно с родителите си през добре заредения фен магазин до достолепни господа, които с гордост заемат местата си на централната трибуна на стадион "Виктория". Тези, които имат сезонни карти, имат мъничка табелка с името си на седалките. Организаицията е перфектна в три от ъглите на съоръжението се продават бира (все пак сме в Чехия) и наденички.
Има и организиран турнир на PlayStation за тези, които искат да покажат виртуалните си умения във футбола. Най-впечатляващото, поне в моите очи и преди да седна на централната трибуна, е наличието на програмки, посветени на мача. Ход, който може да е очакван другаде, но във втора дивизия на Чехия... определено приятна изненада.
Времето е като по поръчка, хладно, но и слънчево, а в един момент от двубоя по уредбата гордо ще бъде обявено, че основната трибуна е напълно разпродадена. В противоположните ъгли на терена има и ултраси, тези на Виктория са повече, но пък гостите от Бърно също са стабилна бройка. Особено предвид разстоянието от почти 200 километра, както и необичайния за професионален футболен мач начален час.
Съдията Павел Орел дава начало на мача, а развитието е супер - головете идват един след друг. Роман Поточни с чудесен външен фалц извежда Збройовка напред в 17-ата минута, ала само три по-късно несъмнено най-голямата звезда на терена, Томаш Нецид, прави 1:1, пробутвайки топката край съперниковия вратар.
Най-голямата звезда не е слабо твърдение, защото същият този Нецид, вече на 35, има във визитката си 44 мача с 12 гола за Чехия, включително и участие на европейско първенство. 190-сантиметровитя таран е и шампион на Русия с ЦСКА (Москва), където прекарва четири сезона, а е играл още и за Славия (Прага), ПАОК, Легия (Варшава), ПЕК (Цволе), АДО Ден Хааг и Бурсаспор. Както обичаме да казваме у нас - не е случаен играч.
И го показва и в този мач, като 10 минути по-късно, когато в стил "Филипо Индзаги" малко измъчено праща топката в мрежата след центриране на далечната греда. Голмайсторът за гостите Поточни обаче не се отказва и две минути преди почивката изравнява със страховите шайба от пряк свободен удар - 2:2. Нецид демонстрира великолепното си пласиране и в 73-ата минута, когато тормози защитата в жълто и след боричкане между него и противников играч, Филип Степанек си вкарва автогол за 3:2. Гостуващите фенове се опитват д вдигнат своите със скандирания, че искат гол, но в крайна сметка получават още един такъв - Доминик Гембицки убива надеждата на Бърно с попадение за 4:2 пет минути преди края. Ако ставаше дума за тенис, можеше да бъде заявено - гейм, сет и мач за Виктория.
А, още нещо - в последната минута деветката Нецид бе сменен, за да приеме заслужени овации за двата си гола. Общият брой на попаденията му през сезона досега е 11. Титулярите и на двата отбора са само чехи, а през второто полувреме в игра за Викторка се появява Айзък Мулеме - националът на Уганда е един от чужденците с най-много мачове в клубната история (124) и вече пет години е част от столичния тим.
С тези три точки "Викторка" остава на ръба на местата, даващ промоция, макар и да има да се изиграе още много футбол. След 13 кръга тимът от Прага е четвърти (19 точки), докато Збройовка е последен с едва 10.
Вторият най-голям град в страната не просто няма отбор във футболния елит. Той е застрашен от изпадане от втора дивизия, но нека за финал се върнем към положителното.
В неделната утрин, на симпатичното стадионче, разположено между блоковете в един пражки квартал, 2088 души (по официални данни), гледаха футбол на добро ниво, особено предвид това, че става дума за втора дивизия. Е, имаше и "гратисчии", които просто бяха излезли на балконите си на околните блокове. На един от тях се озова една от топките след рикошет в играч, а пък друга бе изчистена на козирката на стадиона.
Качеството на футбола далеч не бе най-впечатляващото нещо, макар да не бе никак лошо. Това, което буди уважение и възхищение, бе цялостното изживяване и това, че един отбор от втора дивизия и феновете му имат своя отлична футболна култура.
И едно наистина великолепно 'matchday' приключение. Все пак част от българските клубове се опитват да вкарат този термин напоследък и да предлагат нещо подобно на своите фенове.
Виктория срещу Збройовка бе чудесен пример, че футбол може да се играе по махалите и всичко да е прекрасно, макар и в малко по-различен контекст от това на народния поет от легендарния видеоклип.