Играе се второто продължение на мача на "Парк де Пренс". Резултатът е 1:1, а минутата е предпоследната 119-а.

Нещата отиват към дузпи.

Испанският полузащитник от марокански произход Мохамед Али Амар, по-известен като Наим, опитва изненадващ удар от 42 метра, с който да хване неподготвен националния страж на Англия Дейвид Сиймън.

Мустакатата легенда на Арсенал отчаяно тича назад, за да спаси и макар да докосва топката, тя влиза във вратата му.

Реал Сарагоса бележи за 2:1 и минути по-късно вдига Купата на носителите на националните купи (КНК), единственият евротрофей в историята си.

Кадърът на седналия във вратата Сиймън все едно е на дивана в дома си, с иронична усмивка на лице, се превръща в епохален момент на европейските клубни турнири.

Също така и в най-великия момент в историята на скромния иначе испански тим от област Арагон.

Днес, точно 30 години по-късно, Сарагоса се намира в Сегунда и се бори да не изпадне в третото ниво на испанския футбол. Онзи финал на същия този 10 май през 1995-а, изглежда много, много далеч.

Не са кой знае колко подобните съдби на отбори, печелили европейски трофей в края на миналия век и началото на този.

Всъщност само Сарагоса и Сампдория са тимове, които понастоящем не са в елитните си дивизии.

Онзи финал е любопитен за европейския футбол както от призмата на Сарагоса, така и от тази на Арсенал. Турнирът Купа на носителите на национални купи започва да се провежда през 1960 година, а последното му издание е 1999-а.

Обикновено в надпреварата може да участва само по един отбор от държава (носителят на местната Купа), но през 1995-а Англия е прецедент чрез Арсенал и Челси.

"Артилеристите" влизат в турнира като носител на трофея от 1994-а след финал срещу Парма, а Челси като финалист за Купата на Англия, загубена обаче на финал от Манчестър Юнайтед, който отива в по-елитния турнир, а именно Купата на европейските шампиони. Друга любопитна подробност е, че българският представител в тогавашната надпревара е Пирин (Благоевград), отпаднал във втория кръг от Панатинайкос.

Носителят на Купата на краля от 1994-а Сарагоса, по-това време отбор в челната десетка на Ла Лига, успява да детронира и двата английски представителя. До фазата на осминафиналите включително има лесни съперници, а след това жертва падат Фейенорд, Челси и на финала Арсенал.

Онзи Арсенал на Джордж Греъм e абсолютен фаворит на финала, но губи след два изумителни гола на съперника. Преди попадението на Наим от центъра, Сарагоса открива резултата с изключителен шут от воле на аржентинеца Хуан Еснайдер, който вкарва два гола на Челси в полуфиналите и също има култов статут в испанския футбол.

Двамата голмайстори на Сарагоса във финала обаче дори не доближават бъдещия статут на един друг играч в онзи състав на испанския тим.

Малцина са футболните фенове, които ще си спомнят, че по това време в селекцията на младия треньор Виктор Фернандес играе не кой да е, а бразилската легенда Кафу. По това време десният бек вече е национал, но никой не очаква, че ще се превърне в играча с най-много мачове за Селесао и двукратен световен шампион.  Клубните му успехи няма нужда да ги изброяваме. За съжаление Кафу се налага да пропусне финала в Париж заради контузия.

В състава тогава е и друга култова фигура в лицето на уругвайския биткаджия Густаво Пойет, изиграл над 230 мача за Сарагоса през 90-те години.

В онзи период обаче Арсенал си е страшилище.

Със Сиймън на вратата и с легендарната защита на Мартин Киоун, Найджъл Уинтърбърн, Лий Диксън и Тони Адамс са необходими специални отигравания да бъдат допуснати голове. Напред пък Иън Райт е във вихъра си и това се потвърждава в полуфиналните мачове срещу Сампдория на Свен-Горан Ериксон и лидера Роберто Манчини.

Снимка: Getty Images

Финалът носи голове на Хуан Еснайрер и Джон Хартсън, за да дойдат в продълженията, в които юношата на Барселона Наим грабва евротрофея за Реал Сарагоса.

Любопитно е, че роденият в Сеута (африканския град на Испания) футболист играе пет години в Тотнъм преди да премине в Реал и това се оказва ключово за триумфа.

Снимка: Getty Images

"Пет години съм играл срещу Арсенал и знам, че защитата им винаги е изнесена напред, а вратарят играе като разиграващ. Преди мача казах на съотборниците си и треньора, че трябва да опитваме удари от центъра на терена", спомня си Наим, който освен Купата на Испания има във витрината си и Купата на ФА, спечелена с "шпорите".

Онзи велик гол дори дава повод на феновете на Тотнъм да се подиграват с историческия лондонски съперник, като пеят рефрен "Наим, от центъра".

За съжаление симпатичният отбор на Реал Сарагоса от 90-те години е далеч в историята.

Клубът от Арагон е шесткратен носител на Купата на Краля и носител на европейски трофей, но днес тъне в забрава и се опитва да се върне в испанския елит.