13 юни 1925 години е дата, за която няма да откриете много като статистики или репортажи на мачове, ако се ровите в архивите на футболната игра. Но със сигурност на нея трябва да бъде посветена поне една глава.

Да не кажем - цял раздел от книга, озаглавена "Най-важните и влиятелни дни, променили футбола".

На този ден преди точно 100 години заседание на IFAB - Международния борд на футбола, взима изключително ключово решение. Срещата е в клубната зала на парижката улица "Rue de Londres", номер 22. Но по-важният номер от този ден е 11.

Защото се ражда новото правило 11 във футболната игра - за засадите. А те, ако се замислите, в следващия век до днес са основа на всякакви промени в стратегиите, революционни тактики (и офанзивни и дефанзивни), както и със съдбовна роля в някои от най-важните и паметни моменти във футбола.

Засадите се раждат през 1893 г., като са въведени, за да "не се мотае някой играч пред вратата на съперника зад гърба на защитниците".

Правило №6 от същия Борд (IFAB) гласи, че когато топката е подадена, с нея може да играе само футболист, между когото и голлинията на вратата на противника има поне трима играчи. Тоест - в общия случай, вратар и двама защитници.

Това реално е в полза на отбраната. Оставяш либеро, далеч зад другите, а крайните защитници спокойно тичат напред. Почти винаги при пас, между нападателя и голлинията са само вратарят и либерото - засада.

Новото "правило 11", прието на този ден преди един век, заменя думата "трима" с "двама". Нещо, което и до днес е основа на футболната игра. И я променя коренно. Вероятно единственото друго правило, оказало такъв ефект върху развитието на най-популярния спорт, е това за върнатата топка към вратаря, който вече няма право да я отиграе с ръце (прието през 1992 г.).

Идеята на промяната от 13 юни 1925 г. е да се даде повече простор за атакуващите отбори, да се стимулира играта в нападение и повечето голове. И първоначалният ефект е колосален - в четирите английски дивизии за сезона 1925-26 г. са вкарани 6373 гола. Сравнение с предходния - последен със старото правило: Тогава са отбелязани 4700.

Снимка: Getty Images

Има мачове, които завършват по 10:0, защото някои отбори просто не могат да се адаптират бързо. Други го правят и бележат на воля.

Две имена са ключови в историята за тази адаптация. Хърбърт Чапман прилага отлично нововъдения, свързани с новото правило. И Арсенал, който до началото на 30-те години няма титла, се превръща в шампион и доминиращ тим в тази декада.

Другото име е на Бил Макракън - легенда на Нюкасъл, краен бранител, който обаче има невероятен усет за засадата - тази от времето пред 1925 г. Той е най-добрият в Англия (а това вероятно означава и в света за първите 20 години на миналия век във футбола) в това да "оставя в засада" противници. Освиркван на някои стадиони и дори обиждан, човекът просто следи играта добре и се изтегля крачки напред, за да остави нападателя срещу либерото и вратаря - и това е засада тогава.

Нюкасъл по негово време (1904-1924) стига пет финала за Купата на ФА и печели три титли. След 1925-а тимът успява да спечели още една титла, но постепенно губи доминиращата си роля. Не успява да се адаптира добре - няма човек като Макракън, който да ръководи този процес.

А и тогава, и в следващите 100 години, засадата продължава да е най-влиятелното правило във футбола. Просто е съдбоносно и пред двете врати, а завършващата фаза на тази игра винаги е била най-важната.

Около това как да изградиш играта си без да нарушиш правило 11, но и да ограничиш съперника и да го принудиш да остане в нередовна позиция пак по това правило, са изградени реално всички прогресивни системи.

От атакуващата формация на Микелс в Аякс и Тоталния футбол на нидерландците (които често са толкова напред, че при пас зад тяхната отбрана почти сигурно си в засада), през италианските уроци по "изкуствени засади" от 80-те (особено от Милан на Ариго Саки), до модерните визионери като Кройф, Моуриньо, Гуардиола, Клоп и други.

Всички те експлоатират отлично най-важните правила и опорни точки във футбола - и засадата е ключова сред тях. И пред двете врати.

Да познаваш и използваш максимално в практическата подготовка на отбора си правилото за засадата - и в атака, и в отбрана, е стратегически важен момент.

А и колко мача на най-високо ниво минават под знака на спорен момент "на ръба на засадата"?

Снимка: Getty Images

Има ли такъв, в който да не го виждаме?

Още преди влизането в сила на ВАР през годините назад във времето. Че и след това. Системата не успя да разреши докрай дискусиите, макар най-новото технологично въведение с полуавтоматичната засада и графиката, вероятно е най-близко до това.

Понякога във футбола мачове и турнири се решават от съвсем тънки, направо почти невидими детайли. Това е стотната от секундата, в която уцелваш или изпускаш момента за паса и този сантиметър или крачка, която правиш точно навреме или с леко закъснение.

И това решава - засада или не. Често - гол или не.

Несъмнено - най-важното и влиятелно правило във футбола, което обуславя всяка една стратегия, измисляна, подобрявана и развивана в последните сто години.

Снимка: Getty Images