Българският футбол вероятно не е територията на големите мечти за светло бъдеще - поне не така изглежда в момента. Но спомените топлят, легендите продължават да са пароли и има мачове, които феновете обсъждат и до днес, въпреки че са се изиграли преди 20, 30 или дори 40 години назад във времето.

През сезон 1983-84 г. Левски стана шампион с една от най-добрите и със сигурност най-любими на привържениците "сини" генерации от играчи. Водени от Васил Методиев-Шпайдела, в този състав бяха 20-годишният вратар Борислав Михайлов, младите бранители Коев и Ники Илиев, редом до опитния Пламен Николов, големият Емо Спасов в халфовата линия, край него - Емо Велев и Руси Гочев, а в атака - Мишо Вълчев, младият Сираков (на основната снимка горе), както и легендарният Гиби Искренов. Този отбор таеше надежди за силно представяне в Купата на шампионите през 1984-85 г., но жребият го изправи срещу Щутгарт още на старта. Шампионът на Западна Германия изглеждаше непреодолим, но с два равни мача - 1:1 в София и 2:2 като гост, "сините" правят сензация. И отиват във втория кръг, където задачата не е по-лесна.

Днепър е шампион на СССР в много силната лига на Съюза, където е изпреварил Спартак (Москва), Динамо (Минск) и Зенит. В състава му личат страхотни играчи, но най-вече двете "украински украшения", както ги наричат - халфът Генадий Литовченко и нападателят Олег Протасов. Години наред след тези мачове, чак до края на десетилетието, тези двамата са в основата на успехите на СССР, включително при достигнатия финал на Евро 1988 и страхотните игри на Мондиал 1986, когато тимът отпадна на осминафинал.

ВИЖТЕ СНИМКИТЕ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ МАЧА ЛЕВСКИ - ДНЕПЪР ПРЕДИ 38 ГОДИНИ>>>

Излизането на отборите на "Герена"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Този отбор на Днепър пристига в София на 24 октомври 1984-а и повежда на "Герена" пред 35 000 зрители с гол на Литовченко в средата на първото полувреме - бомба от 25 метра. Само 6 минути обаче отнема на Левски да се съвземе с красиво попадение от въздуха на Велев, а секунди преди почивката Мишо Вълчев прави резултата 2:1.

Сираков бележи за 3:1 през второто полувреме, след като вратарят не успява да отрази удара му и топката описва парабола, за да спре все пак в мрежата. Резултатът дава големи надежди за реванша, който се играе не в Днепропетровск, а в Кривой Рог.

Причините за това са политически - градът, в който играе Днепър, в онзи момент е център на военната промишленост в региона и там не се допускат чуждестранни граждани, дори за футболни мачове. Това остава в сила и в следващите сезони, като тимът приема европейски двубой чак през 1988-ма на своя стадион "Метеор".

Но Левски гостува на "Металург" в Кривой рог, като цялото пътуване за реванша е странно. Мерки за сигурност, недопускане за излизане от хотела... Играчите от България са леко притеснени, а датата 7 ноември - когато е реваншът, също внася смут сред тях. Все пак, ще се позволи ли съветският отбор да отпадне точно на 7 ноември?

Руси Гочев в акция

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На терена обаче проблемите са чисто футболни. Не играе Велев, а Пламен Цветков е контузен още в деветата минута. В това време домакините вилнеят на разкаляния терен и с голове на Олег Таран (добавка след разбъркване при корнер) и Виктор Кузнецов с шут от над 25 метра, заличават аванса от първия мач до 24-ата минута.

Чак след почивката Левски заиграва в търсене на гол и в 69-ата минута играч на Днепър спира топката с ръка след шут на Спасов. Дузпа.

Настава хаос - кой ще я изпълни?

"Сираков взе топката и аз му казах - бий в средата на вратата и ще я вкараш - казва години по-късно Емо Спасов. Самият той е изпуснал решаващо срещу Уотфорд година по-рано при отпадането на "сините" и кошмарът го преследва. - Но се намеси Искренов и каза, че треньорът е определил мен за изпълнител. Не исках да я бия, но нямаше как. Стрелях, имаше една голяма локва на мястото за дузпата, не успях да уцеля добре топката и вратарят спаси."

Емо Спасов не успява и при добавката да вкара от няколко метра, а Левски отпада по драматичен начин, с гол на чужд терен. Естествено, в България слуховете тръгват още същата вечер - наредено ли е на отбора от София да падне в Съветския съюз навръх 7 ноември?

Няма играч или треньор от онзи Левски, който да ви каже такова нещо. Пропускът от 11 метра се оказва решаващ, мачът е загубен на терена, а всичко, свършено две седмици по-рано в София, отива напразно.

На 1/4-финал Бордо елиминира Днепър с дузпи и играе полуфинал в Купата на шампионите срещу Ювентус. Италианците стигат финала и бият Ливърпул в един от най-черните дни на европейския футбол изобщо - трагедията от "Хейзел" с 39 загинали преди мача фенове.

И днес Левски - Днепър е във фолклора, обсъждан, обграден с легенди и слухове. Говори се повече за реванша и онази дузпа, но не е за пропускане фактът, че в първия мач "сините" надиграват категорично един от най-здравите тимове по онова време, шампион на много силната лига на СССР.

ВИЖТЕ СНИМКИТЕ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ МАЧА ЛЕВСКИ - ДНЕПЪР ПРЕДИ 38 ГОДИНИ>>>

Радост след гола на Мишо Вълчев

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След третия гол на Наско Сираков

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg