Гледайки ледените пейзажи на Антарктида, едва ли първото нещо, с което човек ще ги свърже, е спортът. Няма да е в челото на списъка.

Както и няма нищо случайно във факта, че това е единственият континент и като цяло единственото място из земното кълбо, в което спортни състезания не се провеждат.

Причините са обясними, а малцина са ентусиастите, дръзнали да тестват силите си сред ледовете на континента за каквато и да е физическа активност. Един от тях бе нашият Петър Стойчев, който преплува 1000 метра в ледените води на Антарктида.

В спорта обаче може би най-тежката дисциплина е триатлонът, обединяващ в себе си плуване, колоездене и тичане. Неговата разновидност - състезанието "Железен човек", пък се смята за най-тежка.

3,86 километра плуване, 180 километра колоездене и маратон от 42 километра тичане.

И ако това изглежда адско изпитание, то какво бихте казали за проект "Леденият човек"? Което всъщност е триатлон "Железен човек", но изцяло в ледената обстановка на Антарктида.

Щурата идея идва в главата на Андерс Хофман, докато плува в морската вода с температура от 1 градус край родния си Копенхаген.

28-годишният датчанин е спортен тип, чиято футболна мечта е разбита, защото просто няма достатъчно талант, за да бъде професионалист. Спортът обаче е неделима част от живота му, като Хофман започва да участва в аматьорски състезания по колоездене и маратони.

С всяка следваща надпревара апетитът му за все по-тежки изпитания расте, като постепенно се стига до участието му на "Железният човек" в Копенхаген през 2016-а. След няколко подобни състезания, амбицията му за още и още по-големи тестове на възможностите на тялото и волята му не стихва, за да се роди идеята за "Леденият човек".

В началото физическата подготовка изглежда най-малкият проблем. Водачи, екип от асистенти, екипировка и спонсори. Това са истинските изпитания пред Андерс Хофман. След десетки перипетии, той все пак се справя с всичко това и на 2 февруари тази година излита с екипа си от Копенхаген, за да даде старт на проект "Леденият човек".

20 дни по-късно Хофман е в ледените води на Антарктида. Освен спасители, в лодките около него има и ловци. Истински ледени ловци, назначени само и единствено да го пазят от леопардовите тюлени.

Снимка: Instagram andershofman

За датчанина предстоят почти 4 километра плуване, а той си спомня за онези моменти:

"По време на първия километър, тялото ми просто подсказваше да се откажа. Даваше ми сигнали, че това е лоша идея, а подготовката край Копенхаген няма нищо общо с тези води. Твърде студено е, твърде далеч е, целият проект няма смисъл, това е грешка. Ето такива бяха мислите ми в първия километър. Просто бях на косъм да се откажа".

И все пак Хофман се справя с тези 3,86 километра във водата, която е с температура от 0,6 градуса. Той достига брега, но трудно го усеща заради замръзналите си крака. С най-омразната му дисциплина е свършено и идва ред на колелото. Това обаче не е обикновен триатлон. Не е като просто да се качиш и да подкараш велосипеда.

Снимка: Instagram andershofman

Само 30 минути му отнема смяната на плувния неопрен с екипировката за колоездене. Освен това Хофман се нуждае и от 20 минути упражнения, за да вкара замръзналото си от водата тяло в нещо близко до нормална кондиция.

Тези 186 километра колело обаче нямат нищо общо с карането по пътя. Той изминава "впечатляващите" 10 километра за около 2 часа.

"По време на вторите 5 километра, просто си мислех, че няма да се получи, няма да успея. Отново ме обзе съмнение. Всичко беше толкова бавно. Не бях уморен, просто полагах колосални усилия, а сякаш не се движех.

За мен това бе състезание, макар съперници да нямаше. Вътрешно не спирах да си повтарям, че трябва да забързам темпото".

Снимка: Instagram andershofman

След 27 часа плуване и колоездене без дори да мигне, Андерс Хофман има около 60 километра каране на колело в снега пред себе си.

"Точно в този момент бе най-ниската ми психологическа точка. Бях пред такъв срив, че не знам изобщо, дали някога в живота си ще достигна пак такова състояние. Наистина бе нещо, в което едва ли може да изпаднем в ежедневието си. Единственото, което ме спаси, бе мотото на целия ми проект. То е, че границите са само в главите ни. Осъзнах, че наистина трябва да разбия тези мои граници".

Екипът от професионалисти покрай Хофман, непрекъснато следи състоянието му, а предварителната уговорка е, че между 36-ия и 45-ия час те принудително ще сложат край на експеримента, защото може да се стигне до фатален край.

Така 44 часа след скачането му във водата, Хофман е почти в средата на последния етап от изпитанието си - маратона.

Тичане е пресилено за това, което извършва, защото снегът и ледът, както и ураганният вятър, правят начинанието на Хофман почти невъзможно. Той е принуден да се подслони при екипа си, при оставащи около 20 километра тичане.

"Радвам се, че подслоняването бе по средата на нищото. Ако не бяхме толкова далеч от чилийската база, може би щаха да ме приберат, а това да означава край на Ледения човек. Аз бях стигнал толкова далеч, че отказването в този миг бе нещо напълно немислимо".

Снимка: Instagram andershofman

Над импровизирания им палатков лагер се разразява буря, която прави мърдането им от мястото невъзможно за около 20 часа. Приковани са там с минимални запаси от храна.

В крайна сметка обаче бурята отминава, а над Антарктида изгрява слънце. Хофман продължава приключението си, като почти 73 часа след скачането си във водата, той завършва и маратона.

"Беше лудост - 73 часа в ледената пустощ. Когато завърших, просто не може да повярвам. Изпитах огромно облекчение.

В доста моменти изобщо не вярвах, че ще успея. Но аз го направих, не подведох хората, които ми повярваха. Не мога да сравня финиширането на нито едно друго състезание, с това което направих в Антарктида".

Андерс Хофман успешно завършва проекта си "Леденият човек", тествайки тялото си до самия предел. Той разбива онези бариери, за които говореше преди тръгването само, за да се натъкне на съвсем различни такива при прибирането си от ледения континент.

След кратко възстановяване, той поема обратно към дома, само за да осъзнае, че светът, който е оставил зад гърба си, не е този, който заварва. Европа вече е в клопката на COVID-19.

Но за Андерс Хофман клопки, от които не можеш да се измъкнеш, просто няма.

Той е човек, преминал свръхтриатлон в нечовешките условия на Антарктида. Какво може да го стресне или спре?