Тази история е една от онези, които правят спорта велик. Не е за изключително постижение като на Болт, за някой незабравим гол като на Ван Бастен или Костадинов в Париж. Тя е от митовете, превърнали се в неизменен спътник на резултати, победи и състезания.

Трябва да ви я разкажем днес, защото датира точно от 7 октомври в далечната 1945-а.

Всъщност, козлето не пречи особено много на околните, защото също е обсебено от играта. Просто хората по трибуните са изнервени от драмата на игрището и всичко ги дразни.

След няколко оплаквания, един полицай идва и моли собственика му да излезе от стадиона. Върви четвъртия мач от световните серии - най-важната надпревара, финала в бейзбола! Как така да напусне!?

Уилям Сианис, който пътува за всеки мач на бейзболния отбор Чикаго Къбс по онова време от своя ресторант край града, е възмутен. Взима си обаче козлето Мърфи, с което гледа играта, и напуска стадион "Ригли Фийлд" обиден.

На излизане той произнася клетва: "Къбс ще загубят сериите и никога повече няма да спечелят световната титла!". Чикаго губи от Детройт тогава - а това е в далечната 1945-а, след което "проклятието на козела" се спуска над клуба.

Embed from Getty Images

То падна едва през 2016-а, като новината тогава обиколи планетата - Къбс отново спечелиха Световните серии, за първи път след "проклятието".

Клетвата на Били Сианис, собственикът на таверна край Чикаго, е смятана за една от легендарните истори в спорта зад Океана. От смъртта на собственика на козлето Мърфи минаха 50 години, а през това време Къбс опитваха какво ли не, за да преодолеят ужасната магия.

Племенникът на Сианис - Сам, няколко пъти дойде на мачове на отбора с козле, аплодиран от стадиона, изведе го на игрището, слагаха шапка на тима на животинката... Извиняваха се, един вид.

Но нищо не помагаше. Привличаха в отбора играч с фамилия Мърфи, даваха му номер 45 (от годината на случилото се), само и само да падне проклятието.

Embed from Getty Images

През 2003-а, която по китайския календар е Година на козела, група фенове на Чикаго Къбс пътува с един брадат симпатяга на име Върджил Хоумър, за мач на съперника в дивизията Хюстън Астрос. След като не бяха допуснати на трибуните с козлето, те обявиха със специален ритуал, че "изместват клетвата върху Астрос". Хитър и коварен ход. Но не помогна...

Чакането за титла продължи цели 108 години, тъй като и преди финалите от 1945-а, Къбс доста време не бяха ставали шампиони. А и това си е история в историята. Защото последната титла също може да се смята реална основа за проклятие.

През 1908-а Чикаго Къбс разгневяват бейзболните богове, като печелят нечестно срещу Ню Йорк Джайънтс и докарват сериите до решителен мач. Вестниците пишат, че Фред Меркъл от Джайънтс е спрян против правилата от играчи на Къбс да стигне до втора база, а това би донесло победата на Ню Йорк. И така - титла за Къбс, но с привкус на измама.

Embed from Getty Images

За мнозина това е истинското проклятие, а козелът Мърфи и неговото изгонване от стадиона само придават митичност на дългата серия без триумф. Обличат я в някаква допълнителна енигматичност.

Най-любопитното е, че в дните след титлата от 2016-а, вестниците в Чикаго опитаха да докажат, че не е имало никакво проклятие. Намериха отнякъде полицейски акт от 7 октомври 1945-а, в който се казва, че Били Сианис всъщност е оставил козела Мърфи на паркинга пред стадиона и си е догледал мача, за което е бил глобен от полицаите.

Но това изобщо не изглежда правдоподобно, защото Сианис е още жив, когато разрешава на племенника си Сам да опита да развали клетвата с другото козле години по-късно. И казва пред "Чикаго Трибюн" през 1970-а, когато пак през октомври праща момчето на мача с тази цел: "Дано успеем да развалим проклятието, минаха години и Къбс не заслужават тази клета съдба".

Изобщо - легендата е такава именно, защото около нея остават неясни и мистични неща. Фактът е, че проклятието на козела Мърфи падна, но днес е идеален повод отново да се сетим за него и да разкажем историята му.

Embed from Getty Images