Рекордьорката в маратона Милица Мирчева пред Dir.bg: Не съм достигнала максимума си

Най-добрата ни бегачка говори за предстоящата операция, правилното хранене и мотивацията да продължава напред

Снимка: БТА

Рекордьорката в маратона Милица Мирчева пред Dir.bg: Не съм достигнала максимума си

16:20 | 2 октомври 2024 | Редактор : Калин Караиванов 5 4732 Снимка: БТА

Най-добрата ни бегачка на дълги разстояния Милица Мирчева ще пропусне Маратона на София следващия уикенд, защото й предстои операция. 30-годишната добричлийка, която е национална рекордьорка на класическата 42-километрова дистанция с време 2:29:23 часа, обаче ще бъде едно от лицата на мащабната надпревара, която тази година чупи рекорд по популярност със своите над 6000 участници.

Специални за Dir.bg Милица Мирчева, участвала на Олимпийските игри в Рио през 2016-а, разказа какво й попречи да се класира за Игрите в Париж това лято, като сертифициран специалист по здравословно хранене разкри какви са най-честите грешки, сподели дали се цели в Лос Анджелис 2028 и каква е голямата й амбиция:

- Милица, сподели, че няма да участваш на тазгодишния Wizz Air София маратон заради контузия, но ще бъдеш един от посланиците на надпреварата. Какво се случва?

- Да, за съжаление е така. Предстои ми хирургическа интервенция на глезена, така че ще се наложи да пропусна както този маратон, така и всички състезания до края на годината. Надявам се обаче, че ще е за добро и ще се завърна по-силна. Съжалявам много, че пропускам точно Софийският маратон, защото за мен това е емблематично и любимо състезание. На него започнах изобщо кариерата си в маратона. Когато се завърнах след бременността, първото ми състезание отново беше Софийският маратон, когато не успях за 1 секунда да подобря националния рекорд. Ще ми липсва и ще подкрепям състезателите, като се надявам и хората да разберат какво богатство е да има толкова мащабно събитие в страната. Но за мен спортът е нещо прекрасно и самият факт, че виждам други хора, които спортуват, ме изпълва с радост, дори и да не мога да участвам в момента. Цял живот съм се борила да популяризирам движението, да бъдем активни и когато виждам какъв интерес има към състезатението, това ме зарежда с адски много положителна енергия. Дори в ролята си на посланик на този маратон усещам, че съм част от него и това ми дава сили.

- Доколко сериозна е контузията, колко време ще продължи възстановяването след операцията?

- Надявам се максимално бързо да се завърна. Успях да си почина това лято, защото бях изтощена както физически, така и психически. Един месец не тренирах и се надявах, че когато се завърна, контузията ще е отшумяла. Това обаче не се случи и още повече се натоварих. Опитахме абсолютно всякакви неща, но няма как да се размине операцията. Имам проблем с костта, която се намира зад ахилеса, от доста време. Опитахме доста различни неща - да намалим обема на тренировките, един месец пълна почивка, упражнения, рехабилитация, но просто няма как да минат нещата без тази интервенция. Това е вариантът, за да мога да се върна да бягам на нормални обороти. Ако всичко е наред, мисля, че още в началото на следващата година ще мога да започна да тренирам нормално.

- Заради този проблем ли не успя да се класираш за участие на Олимпийските игри в Париж това лято?

- Много исках да покрия норматива за олимпиадата и когато не успях да го направя на състезанията в началото на календара, започнах да участвам на все повече, подборът също не беше много добър и това се отрази, пренатоварих се в името на олимпиадата, тъй като тя е много важна за всеки спортист. А маратонът е дисцплина, в която не всеки път можеш да покажеш това, на което си способен.

Снимка: Личен архив

- Ти си национална рекордьорка в маратона, ще гониш ли ново подобряване на върховото постижение след завръщането, това ли е целта?

- Рекордът може да бъде подобрен, но поне през първата година след операцията няма да го атакувам, за да мога да вляза в ритъм. Но усещам, че не съм достигнала максимума си. Като всеки спортист - мечтите ми са големи. Аз обаче съм човек, който не обича да прави големи планове. Защото животът ми е показал, че трябва да бъдеш доста гъвкав. Когато имаш много сериозни планове, както аз имах тази година с Олимпиадата в Париж, обикновено нещо се случва и се объркват. Като начало се надявам да се завърна с добри резултати, защото тренировките и състезанията ми показват, че имам много по-голям потенциал от показаното досега. А и самият факт, че подобрих рекорда с тази контузия, която ми пречи от няколко години, показва, че ако съм здрава, ще съм още по-бърза.

Глобално погледната - рекордът ми е добър резултат, но не е най-добрият, на който съм способна. Има още накъде да бъде подобряван. Особено ако се сравним с другите европейски страни. За малка страна като България това е добро постижение, но моята голяма цел е да вдигнем стандартите. Защото вярвам, че имаме много добри бегачки в страната, а и чрез резултати да послужим за мотивация на децата и да им покажем, че трябва да следват мечтите си. И да не се задоволяват само с участие, а да се борят с най-добрите. През последните години два пъти успях да вляза в Топ 15 на световно първенство, което в нашата дисциплина е голям успех. Но ми се иска да вляза и в Топ 10 през следващите години.

- Оставяш ли отворена вратата и за Олимпийските игри в Лос Анджелис след 4 години?

- Разбира се. Вътрешно усещам, че има неща, които все още ми предстоят да постигна. А това е най-важното за един спортист - да е уверен в себе си.

- И накрая - ти си сертифициран специалист по здравословно хранене и това е другата ти страст. Какъв е твоят хранителен режим и какви съвети би дала на хората?

- Най-важното е човек да се храни балансирано. Аз не съм почитател на крайностите, на забраните. Просто да внимава с качеството, винаги е плюс да се ограничат захарта и мазните хран. Ако човек няма нужда от енергия, за да извършва прекомерна физическа работа през деня, трябва да ограничи приема на въглехидрати, защото това е най-честата грешка. Не казвам да се изключат, а да се ограничат. Защото ако един човек работи на бюро и няма много движение, най-честата грешка е прекаляването с въглехидратите. Ако успява човек да контролира хранетето си, да приема повече зеленчуци и полезни мазнини, ще се чувства добре, дори и да не тренира.

Моят хранителен режим винаги е събразен с тренировъчния. Има дни, в които имам дълго бягане или много интензивни тренировки, следователно това е прекрасен ден да се заредя с много въглехидрати. И обратно - когато имам нискоинтензивен ден със само фитнес - наблягам на нископротеинова храна. Но все пак - колкото повече движение, толкова по-добре. Човек трябва да е активен и постоянно да се предизвиква, да си поставя цели, които да го мотивират. Като в спорта.