В края на май по традиция фотографските емисии изобилстват от снимки на влезли на терена хиляди фенове - някои празнуват, но други протестират и вандалстват (най-пресният пример е от снощи с инцидентите около агитката на Сен Етиен).

Но тези кадри са нищо в сравнение с най-дивашкото нахлуване от преди точно 50 години, което тогава изправя косите на цяла футболна Европа.

В любопитен ретро материал AS връща лентата назад - датата е 24 май 1972 година, стадион "Камп Ноу", финал за КНК между Динамо (Москва) и Глазгоу Рейнджърс.

Гостите от Съветския съюз идват с водач на делегацията Лев Яшин. Легендарният вратар се е отказал от футбола преди 2 години и веднага е назначен за футболен посланик на Динамо.

От самолета от Москва слиза и делегация от 200 души - все доверени и проверени членове на номенклатурата, които не биха се възползвали от мача, за да емигрират в слънчева Испания. И това е всичко от съветска страна.

Не така обаче стоят нещата около Рейнджърс - 15 000 запалянковци се изсипват в Барселона. Британците са колоритна гледка в тогавашната диктаторска Испания.

На иберийския полуостров не са свикнали да виждат агитка с екипи, знамена, шалчета и тромби. Тогава по трибуните в Испания трудно може да се забележи дори и един запалянко във футболен екип, а единственото разнообразие са малки хартиени знаменца, които понякога са се раздавали на децата.

Затова и ордите от Шотландия, които изпиват невиждани количества бира в 35-градусовата жега, предизвикват огромен интерес сред местните.

Getty Images

И още едно важно уточнение - понятието футболно хулиганство е непознато в Испания. От време на време в пресата се появяват кратки съобщения за подобни инциденти във Великобритания и също така е известно, че кръчмите в близост до стадионите на Острова са затворени в дните на мачовете.

Но за испанците тези информации в пресата предизвикват нулев интерес, сравним единствено с поредното наводнение в далечен Китай.

Затова и охраната на финала е поверена на...60 полицаи. Да, само 60 "сиви", както са наричани тогава служителите на реда заради цвета на униформите им.

Разбира се, тогавашните офицери на репресивната испанска полиция са високи и добре сложени мъже, но и с ограничен опит в разпръсването на тълпи посредством употреба на палки, свеждащ се само до някои протести срещу режима в страната.

Колкото до охраната на футболни мачове - истинска скука. Местните полицаи отиват на стадиона, сядат на дървено столче долу край терена и гледат мача. И ако някой местен чичка започва да спори на висок тон със съседа си по място, двамата са извеждани от трибуните.

Заради тази безоблачна футболна реалност стадион "Камп Ноу" тогава няма дори предпазни огради, които да разделят терена от трибуните. Такава роля изпълнява широк 2 метра и също толкова дълбок ров.

И така - при първия съдийски сигнал съотношението на силите е вече споменатото - на трибуните има 15 000 пияни шотландци срещу 60 полицаи около терена.

Мачът е зрелищен, а 2 минути преди края Рейнджърс води с 3:2.

Embed from Getty Images

В този момент съдията Ортис де Мендивил свири фаул срещу шотландския тим и първите фенове започват да скачат на терена. Версиите са две - или се опитват да спрат изпълнението на удара, или си мислят, че това е последният съдийски сигнал и мачът е свършил.

По-младите успяват безпроблемно да прескочат предпазния ров, но бирите в коремите и кръвта на доста други натежават и те се оказват на дъното му.

Полицаите са изправени пред нарастваща лавина от нахуващи фенове. Един срещу пет, един срещу десет, един срещу двадесет, един срещу петдесет! "Сивите" въртят ожесточено палките, но на всеки паднал се появяват още трима.

Закоравелите шотландски хулигани вкарват в употреба ножове или вериги за велосипеди - обичайното им оборудване за битки. Останалите пък трябва да се задоволят с въоръжение от счупени седалки и бирени бутилки.

Къртят се цели редове от седалките, които след това са използвани като мост за преминаване през 2-метровия ров.

Ексцесиите продължават малко над 2 часа, като накрая цялата полиция в града се изсипва на "Камп Ноу", за да овладее бедствието. В този хаос няма как да има церемония по награждаването, а трофеят е връчен на Рейнджърс в съблекалнята.

Embed from Getty Images

Последствията от мелето са страховити. Теренът е напълно унищожен, като хиляди фенове изрязват с нож огромни чимове, които да си вземат за спомен. Малкото останала трева е осеяна със счупени стъкла, вериги, ножове и много кръв.

Ранени са 87 шотландци и 20 полицаи, съобщава се в медиите за два смъртни случая от инфаркт, въпреки че в крайна сметка има само един, а вторият мъж е спасен в болницата. Арестувани са само десет души.

Невижданите изстъпления хвърлят в ужас Испания.

По споразумение с УЕФА Барса задържа половината от приходите от касите, за да ремонтира седалките, тоалетните и да възстанови тревното покритие. По искане на Динамо (Москва) УЕФА обмисля да присъди трофея на руснаците, които твърдят, че са играли под заплаха.

Кметът на Глазгоу изпраща извинителна телеграма до колегата си в Барселона. Министерството на външните работи на Испания протестира пред британското посолство срещу отношението на феновете и версията на таблоидите, които приписват събитията на "бруталността на полицията на Франко".

Разбира се, европейската футболна общественост осъжда тази невиждана дотогава в страната вандалщина.

А най-точно ситуацията описва италианското издание Corriere della Sera, което пита: "А представяте ли си какво щеше да стане, ако Рейнджърс беше загубил този мач?"...