Датата е 5 юни 1983-а.

Яник Ноа сервира по правата, а ретурът на Матс Виландер от форхенд идва дълъг и излиза в аут. Рошавият Ноа пада на колене и за първи път от 1946-а французин печели "Ролан Гарос".

Днес последният френски шампион в домашния тенис турнир навършва 60 години и все още е един от местните любимци. И то - по много причини. Най-малкото, защото той спечели сърцата на хората не само на тенис корта.

Ноа множество пъти е избиран за най-популярния французин, а определено е един от най-харизматичните. И в заразителната му усмивка са се влюбвали фенове по целия свят.

Тъмнокожият веселяк, който играеше с раста прическа, бе сред най-забавните играчи и обръщаше всичко на шега. Сънародникът му Гаел Монфис в момента напомня за такова поведение.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Трудно е да намериш снимка на Ноа, на която не се усмихва, но най-големите усмивки бяха на онзи "Ролан Гарос" през 1983-а.

Турнирът винаги е бил специален за него.

"Там си бях у дома. Живеех на централния корт, знаех наизуст градинарите и техните деца", споделя 60-годишният колорит, който след това стана още по-успешен музикант.

"Любимият ми момент е младежката шампионска титла на "Ролан Гарос". Бях на 14 и за първи път целунах момиче. Нейното име бе Милен и това бяха петте най-хубави минути, които съм имал на тенис корта", спомня си той.

Ноа е син на камерунския футболист Закари Ноа и френска учителка на име Мари-Клер. Живее в Камерун, когато на 11 започва с тениса. Бива открит от легендата на американската игра Артър Аш и Чарли Пасарел.

Талантът му бързо е забелязан и той е пратен в тренировъчен център на Френската федерация в Ница.

В кариерата си, която продължи 19 години, спечели не само "Ролан Гарос", но общо 23 титли на сингъл и 16 на двойки. Игра полуфинал на Australian Open през 1990-а и три четвъртфинала на US Open (1983-a, 1985-a и 1989-а).

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Яник обаче не винаги е обичал тениса. Всъщност харесва кариерата си в музиката повече: " Като играч винаги трябва да показваш силните си страни и нямаш право да разкриваш слабостите си. Трудно е да си човек на корта. Тази всекидневна рутина не е за мен. Отегчаваше ме и ме ядосваше".

Един конкретен опонент му доставя допълнителен дискомфорт:

"Джими Конърс. Беше ми много неприятно да играя срещу него, защото просто удряше топката и ме чакаше да сгреша. Винаги беше сърдит и груб. Не бях единственият, който го критикуваше. Той нямаше приятели в тура. Беше самотен и непредсказуем.

Джон Макенроу бе абсолютната противоположност на Конърс. Понякога полудяваше на корта, но винаги беше лоялен и честен с другите".

Кариерата му като певец започна през 1991-а., когато напусна тениса и признава, че тя е била по-успешна. Това си пролича, тъй като стигна №1 в музикалните френски класации.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Изнасял съм повече концерти, отколкото тенис мачове. Певецът може да покаже своите слабости и чувства. Това ми харесва и ми липсваше в професионалната тенис кариера.

Да играеш финал е огромен стрес. Вълнението и изкуплението идват само преди и след последната точка. Това са последните 30 секунди от мача.

На концерт пред 80 хиляди души насладата е от първия до последния момент", споделя Ноа, който записа хитови парчета като "Saga Africa", "Angela" и "Hello". Най-често те са с реге звучене.

След края на кариерата си той обаче не изневери на тениса. През 2017-а изведе Франция до купата като капитан на отбора в Купа "Дейвис". Имаше своите моменти и във футбола като консултант на камерунския национален отбор и френския шампион ПСЖ.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ноа, чийто син Йоаким се подвизава в НБА, споделя че въпреки пандемията от коронавирус, празненствата му за юбилейния му рожден ден ще продължат няколко дни: "Аз съм един от топ 10 в историята що се отнася до вдигане на чаши".

60 години след раждането си той си остава най-високо ранкираният френски тенисист със своето трето място през 1968-а. Най-важният спомен обаче си остава триумфа на "Ролан Гарос", защото всяка година след нея французите си мечтаят техен отново да вдигне купата.

Уви, засега неуспешно. Но пък усмивката на Яник от онзи следобед преди 37 години не се забравя.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos