В неделя вечер, щом завърши мачът ЦСКА - Лудогорец, стадион "Българска армия" ще отекне мощно и после ще утихне за един последен път. Арената, както я познаваме от повече от половин век, ще бъде разрушена, за да се появи на нейно място новият дом на "червените" след около 2 години. Време е да изпратим едно от символните места в родния футбол - арена на немалко паметни мачове, като наред със спомените, гледаме и към бъдещето. След дълги години на чакане, откази, пропаднали проекти и намерения, ЦСКА най-после ще има модерен стадион. Можем само да си пожелаем и останалите ни клубове да изминат пътя, по който тръгват "червените" от понеделник.

Историята

На 3 януари 1922 г. столична община отпуска на Офицерски спортен клуб Слава място за провеждане на мачове в Борисова градина. След обединението на ОСК Слава и Атлетик, стадионът добива името на обединения клуб АС-23. Всъщност, стадион реално може да се нарече за първи път през 1931-ва, когато се появява основното помещение, в което има канцелария, стая на служащия, мъжки и женски гардероби, душове за мъже и жени, салон за гимнастика. Стадионът има две трибуни - източна и западна, а в северна и южна посока има места за правостоящи. На 3 август 1933 г. клубът АС-23 получава нотариален акт за собственост.

Към 1940 г. от северна и южна страна са изградени трибуни, което прави стадиона напълно завършен. Цялата сума за построяването му е 3 милиона лева, платени най-вече от клуба АС-23 и негови привърженици. Помощта от държавата е дарение за 55 000 лева, както и партиди с дървен материал. Стадионът през 1940-а е за 18 хиляди. От 1952-ра носи името "Народна армия", а на него играе клуб Чавдар - обединен армейски такъв, формиран след 1944-а.

Снимка: Bulphoto

В сегашния вид обаче арената е издигната през 60-те. През 1965-а е разрушена изцяло, а архитектите Антон Каравелов и Симеон Иванов ръководят строежа.

През 1967-ма "Народна армия" вече е за 32 000 зрители. Осветлението е поставено през 1982-ра.

Велики мачове, оставили следа на "Армията"

Първо и най-важно е да се каже - ЦСКА играе най-големите си двубои като отзвук в световния футбол на "Васил Левски". Там са подчинени Ювентус, Аякс, Нотингам, Ливърпул и Байерн.

На клубния стадион обаче също има куп паметни мачове, при това не само европейски.

Снимка: Bulphoto

18 юли 1951 г., ЦДНВ - Торпедо (Русе) 12:0

И днес това е най-голямата победа в историята на "А" републиканска футболна група или всички нейни наследници - Първа лига, елит на родния футбол... както искате да я наречем.

Голмайсторите са само трима - Петър Михайлов вкарва шест пъти, а по три пъти се разписват Димитър Миланов и Михаил Янков.

"Отборът на ЦДНВ постигна на своя терен най-големия резултат на сезона досега. Той победи русенския Торпедо с 12:0. Това бе една неравностойна борба. Софийските футболисти бяха пълни господари на терена и правеха каквото искаха. Забележително бе, че болшинството от головете бяха направени в началните минути на двете полувремена, когато играта имаше нормален характер. След това военните изнасяха топката пред вратата на своя немощен противник и задържаха играта там."

Това е репортажът в "Народен спорт" за паметния мач.

13 октомври 1965 г., ЦСКА Червено знаме - Лимерик (Ейре) 2:0

Мачът е реванш от първия кръг в турнира за Купата на купите, а значимото е, че това е европейският дебют на ЦСКА в неговия дом. До този момент европейските двубои - включително знаменитото 8:1 над Динамо (Букурещ) и 4:1 над Ювентус, са постигнати на "Васил Левски".

След 2:1 в Дъблин в първия мач, българският тим спокойно продължава с общ резултат 4:1. Головете в реванша бележат Иван Колев и Евден Каменов.

3 октомври 1984 г., ЦСКА - Монако 2:1

Мач, който по-старите фенове никога няма да забравят. ЦСКА бие страхотния отбор на Монако с 2:1, а след 2:2 в първия мач, това стига за продължаване в 1/16-финалите за Купата на УЕФА. Стойчо Младенов и Ради Здравков вкарват головете в първите 13 минути, а стадионът бушува, претъпкан вероятно с повече хора, отколкото реално е капацитетът му.

След края млад мъж загива на изхода на сектор "Г", премазан от излизащите хора след края на мача. Около тази история и днес витае мистика, а тогавашната власт не отделя почти никакво внимание на трагедията. Няма репортажи, май няма и разследване.

26 октомври 1988 г., ЦСКА - Панатинайкос 2:0

В заснежена София идват ПАО и хиляди гърци, които изпълват сектор "Б" и допринасят за невероятна атмосфера. "Армията" просто гори, а головете на Ицо Стоичков и Любо Пенев дават победата на "червените" преди реванша в Атина. Напук на заканите на гърците - ще видите какво е ад във втория мач, ЦСКА ги бие и там с 1:0, с нов гол от дузпа на Любо Пенев. И отива на четвъртфинал в турнира за КНК.

1 март 1989 г., ЦСКА - Рода 2:1

Отново незабравим мач, славна европейска вечер и гол, който и днес се помни и преразказва по барчетата край "Армията". Емо Костадинов бележи с ножичен удар от въздуха за 2:0, след като традиционното ракетно попадение на Стоичков е дало идеален старт на мача.

Носителите на купата на Нидерландия връщат един гол в края и така "отварят" сериозно реванша. А през целия мач в София ЦСКА доминира и изпуска куп положения. В Керкраде Стоичков бележи за 1:2, а при дузпите вратарят Илия Вълов става герой с две спасявания и ЦСКА е на полуфинал.

1 ноември 1989 г., ЦСКА - Спарта (Прага) 3:0

Само месец след, като е постигнал най-голямата си победа в дербито с 5:0 над Левски, ЦСКА изнася нова лекция - на гордостта на Чехословакия, пълен с национали на страната. След 2:2 като гост, "червените" направо разпиляват съперника на "Народна армия".

В състава на Спарта играят шестима футболисти, които няколко месеца по-късно стигат четвъртфинал на Мондиал 1990. Но на "Армията" са напълно безпомощни, като ЦСКА по чудо не вкарва поне два пъти повече голове.

Стоичков е навсякъде - вкарва два пъти, като второто му попадение е шедьовър. Не по-малко красиво бележи и Емо Костадинов. Пътят към четвъртфиналите в турнира на шампионите е открит.

Март 1992 г., Цървена звезда - Панатинайкос (1:0) и Цървена звезда - Сампдория (1:3).

Отделна глава в историята на стадиона са двете визити на Звезда там преди 31 години, в качеството на сърбите на действащ шампион на Европа. Заради санкциите срещу Югославия, колосът от "Мала Маракана" избира "Армията" и десетки хиляди фенове пристигат, за да създадат атмосфера, която София никога няма да забрави. Тези два мача се помнят най-вече с това - лудата сръбска публика, хилядите гърци от ПАО, както и малката, но шумна група тифози на Самп за втората среща. А мачовете са изключително важни - те са от полуфиналната група на турнира на шампионите, като Звезда - Сампдория е директен сблъсък за място на финала. Италианците отиват там, за да паднат от Барса на Ицо Стоичков с 0:1.

13 септември 1994 г., ЦСКА - Ювентус 3:2 (служебно анулиран резултат и присъдено 0:3)

УЕФА си го смята 0:3, но всеки, който е бил на стадиона или е видял този мач по телевизията, го помни. Подвиг!

ЦСКА в състав, пълен с млади момчета, изживяващ изключително труден сезон в родното първенство, бие невероятната селекция на Ювентус, в която се виждат имената на Анджело Перуци, Чиро Ферара, Роберт Ярни, Анджело ди Ливио, Дидие Дешан, Джанлука Виали, Фабрицио Раванели, а като резерва влиза младият Алесандро дел Пиеро.

Този отбор губи с 2:3 на "Армията", като Петър Михтарски вкарва два пъти, а Милен Радуканов бележи шеметен гол. Дел Пиеро и Порини са точни за гранда от Торино, който печели реванша с 5:1.

9 юни 1999 г., България - Англия 1:1

За последен път на тревата на "Армията" се появява Ицо Стоичков - с екипа на националния отбор. Мачът съвсем умишлено не е на "Васил Левски", а на стадиона, където легендарният №8 тръгва към славата на световния футбол.

Ицо играе 73 минути, асистира за гола на Георги Марков и напуска терена под тътена на стадиона, който скандира името му. На пистата край терена са Димитър Пенев и Йохан Кройф, уважили последния мач на осмицата за България. Треньор на англичаните е Кевин Кийгън, един от идолите на българския ас в детските му години. Голът за гостите вкарва пък Алън Шиърър, друга легенда.

А това е един от едва трите случая, в които България не губи официален мач от Англия. И единствен с попадение за нашите срещу "трите лъва" в двубой, различен от контрола.

29 септември 2005 г., ЦСКА - Байер Леверкузен 1:0

Незабравим ден на "Армията" - с гол на мароканеца Мурад Хидиуед е повален един много силен отбор, играл на финал в Шампионската лига само 4 години по-рано. В неговата атака блести Димитър Бербатов, който е посрещнат с мощни аплодисменти от трибуните на стадиона, откъдето тръгва за голямата игра.

Сектор "Г" скандира името му преди и след мача, но по време на срещата атмосферата е адска и за Димитър, и за целия тим на гостите.

ЦСКА е спечелил и в Германия първия мач, а с победата и на реванша влиза в груповата фаза на Купата на УЕФА.

9 август 2015 г., ЦСКА - Струмска слава 3:0

Исторически момент и най-голямото изпитание в цялото съществуване на ЦСКА.

Първи мач от шампионата на Югозападната "В" група за колоса на родния футбол, пратен при аматьорите за финансови неуреци. Насред нестихващи протести на феновете срещу решението на БФС цяло лято, отборът, воден от треньора Христо Янев, тръгва в най-трудния сезон в историята на "червените".

Прави го пред близо 10 000 души на "Армията", а головете на Преслав Йорданов, Йордан Йорданов и Александър Бранеков носят победата. ЦСКА печели първото място във "В" група с 94 от 96 възможни точки.

Вдига и Купата на България в края на сезона - единствен случай в историята на футбола у нас, когато това е правил тим със статут от трета лига.

Снимка: Bulphoto