"Синът, който всяка майка би искала да има". Липсата на тенис Матадора вече се усеща
Съперичеството му с Федерер е едно от най-великите в историята на спорта
"Мисля, че нашето тенис поколение вече си отива, скоро ще бъдем заменени". Думи, които Надал изрече на "Ролан Гарос" преди...10 години.
Оттогава той спечели още девет титли от Големия шлем, четвърти трофей за Купа "Дейвис" и се наслади на още пет периода като номер едно в света. Колко типично за звездната му генерация.
Серина Уилямс остана на корта почти до 41 години, Роджър Федерер игра на "Уимбълдън" месец преди 40-ия си рожден ден, Анди Мъри не се съобрази с медицинските прогнози и продължи да се бори до 37 години, а Новак Джокович все още може да надмине всички тях.
Надал игра с Джокович 60 пъти в продължение на 18 години, но именно съперничеството му с Федерер беше сърцето и душата на кариерата му. Често и двамата излизаха на корта с кърпа на главата, но с това приликите свършват.
Надал се появяваше по потник , а Федерер - в кремава ризка с неговите инициали. След като монетата беше хвърлена, Надал спринтираше на зиг-заг към основната линия, докато Федерер се разхождаше спокойно в задната част на корта.
Грациозността и икономичността на Федерер бяха в рязък контраст с физическата мощ и агресията на Надал. Матадора спечели 24 от 40-те си мача срещу швейцареца, включително първата им среща на твърд корт в Маями през 2004 г. Но два от мачовете им се открояват по-специално.
Финалът на "Уимбълдън" през 2008 г. беше един от най-великите спортни двубои за всички времена. В нощта преди двубоя Надал е прекалено развълнуван, като вместо да спи, се надъхва със спортни филми. И само няколко часа по-късно пречупва Федерер в епичен финал, печелейки решителния сет с 9:7.
Девет години по-късно Федерер записва може би най-големия си триумф, като прави обрат от от 1:3 в петия сет на финала на Australian Open през 2017 г., за да триумфира на 35-годишна възраст и в първото си състезание от шест месеца насам.
Съперничество на колоси, които взаимно се уважаваха. А кадрите при отказването на Федерер преди 2 години, когато с Надал се държаха за ръце и просто ридаеха, остават завинаги в световната спортна съкровищница.
Макар и опоненти, двамата никога не са криели добрите си отношение. Ако си помислите за Надал, се сещате за Федерер - а също и за "Ролан Гарос". Испанецът е печелил титлата там 14 пъти и има постоянно присъствие под формата на 3-метрова статуя от стомана.
Френски журналист разказва за любопитното държание на легендата във френската столица:
"Той винаги поздравяваше всички, ръкуваше се с охраната, с операторите, дори със служителите по чистотата. Някои му се дразнеха заради прекаленото бавене преди сервис, но то беше част от чара му. Самородните таланти могат да си позволят да са странни в гениалността си".
Разбира се, ритуалите на Рафа бяха неизменна част от тенис фоклора. Опъването на тениската към раменете, пипането на носа, заглаждането на косата, подредбата на бутилките му край корта.
Всичко това от вчера вече е минало. Защото в крайна сметка коленете го предадоха. Самият Надал заяви през 2019-а, че обожава да играе на твърди кортове, но тялото му - очевидно не.
"Вероятно ще трябва да платя цената, когато стана на 45" - тези му думи тогава наистина се оказаха пророчески.
Матадора сложи точката, въпреки че дълго отлагаше неизбежното.
Слиза от сцената с 22 титли от Големия шлем, олимпийско злато на сингъл и на двойки, участие в четири испански победи за Купа "Дейвис" и 209 седмици като номер едно в света - както и нещо много по-трудно постижимо и може би по-специално от всичко, което може да се побере в шкафа с трофеи. А именно - уважението на всички:
"Мисля, че Рафа стигна по-далеч от това да бъде велик тенисист, каза сънародникът му Фелисиано Лопес пред BBC в документален филм за Надал от 2015 г. - В Испания всички го обичат като човек. Начинът, по който се държи на корта - винаги да се бори докрай - това е, което прави възможна връзката с хората. Той е синът, който всяка майка би искала да има".