Стената на 70: Алан Хансен можеше да играе по джинси и с пура. И не се умори да вдига купи
Легендарният елегантен защитник се пребори за живота си, а преди дни даде титлата на любимия Ливърпул
Няма по-голяма награда във футбола от признанието на хората за това какво си оставил като наследство. А когато те рисуват по фасадите на къщите, а името ти се е превърнало в стандарт за оценяване на тези след теб на същата позиция - това е вече статут на легенда.
Днес един такъв гигант на играта навършва 70 години. Казва се Алан Хансен и можеше да не е сред нас, защото преди точно година, около 69-ия му рожден ден, съдбата реши да му прати огромно изпитание.
Масивен инфаркт го покоси в дома му, когато вече е сам в къщата - всички са излезли. Някак успява да стигне до телефон, въпреки че е почти в безсъзнание.
Спасиха го, а след това остана седмици в болница. Но пак се справи. През целия си живот намира начини и никога не се предава.
И ето го същият Алан Хансен на 25 май, съвсем неотдавна, гордо крачещ по терена на стадион "Анфийлд" в костюм, за да връчи именно той титлата на Ливърпул. Това бе волята на капитана Върджил ван Дайк (двамата на основната снимка горе).
Искаше Хансен да му даде трофея символично. Ще стигнем и до това защо изборът пада точно върху него.
Преди 70 години Алан се ражда в шотландското градче Соши, което е толкова малко, че той с типичното си чувство за хумор каза наскоро - днес му се струва като мегаполис, а е с 5700 души население, в пъти повече от 1955 г.
Играе няколко вида спорт и е най-добър в региона във всички. Капитан на волейболния отбор, с който стига и до националния юношески на Шотландия. Участва на голф турнири и дори печели един във възрастта си. Играе футбол като централен нападател в местния тим.
В поредния мач - един измежду 620-те, които изигра с червения екип на Ливърпул
На 15 разбива жестоко лицето си при игра на волейбол с местния тим, като гони топката и се удря в предпазно ограждение от стъкло в залата. Шият челото му с 24 шева, а родителите му са притеснени - не се спира, никога не се пести и се хвърля във всичко с огромно желание. Рисковано за здравето му дори. Затова те са привърженици на това да избере голфа за своя професия.
"Безумно обичах тази игра, но ми стана ясно още на 15-16 години, че само малцина стават толкова добри, че да изкарват нормални пари от голф. Тогава поне такива бяха времената", разказва Хансен.
На 17 години отива на проби в Хибърниън, в Единбърг. След две тренировки го одобряват, но му предлагат договор, в който изрично е забранено да играе голф, докато върви сезонът. Отказва. Отива в Университета в същия град, но след първите няколко месеца се отказва от учението по право, защото идва оферта да играе професионално футбол в Партик Тисъл.
За три години записва 90 мача и идва офертата от Ливърпул.
Годината е 1977-ма, а това е клубът, който току-що е спечелил първата си Купа на европейските шампиони. Високият централен защитник ги впечатлява, а неговото слонско спокойствие с топката или в каквато и да е ситуация на терена, е очевидното му най-силно качество.
С наградата "Лауреус" за цялостен принос към футбола
Снимка: Getty ImagesФеновете на "Анфийлд" вече имат високи стандарти, а когато един дългуч от Шотландия идва за сериозната сума (за тогава) от 100 000 паунда, очакванията са да е сериозен играч. Този тип обаче е съвсем различен. Хансен остава след тренировки да рита мачлета край паркинга на стадиона, което втрещява местните. Този изключителен чешит обаче се оказва един от най-важните трансфери в историята на славния клуб.
"Несъмнено той е една от трите най-влиятелни фигури, която сме привличали в Ливърпул", признава години по-късно Боб Пейсли, който печели три европейски корони и 8 титли на Англия като мениджър на "червените". Другите две - още двама шотландци, за които ще стане дума след малко.
Хансен вдига Купата на шампионите още в първия си сезон след 1:0 над Брюж на финала. Играе със спокойствието на счетоводител, който пие сутрешния си чай в деня след отпуск. Нищо, че е новобранец на такова ниво.
Изобщо цялото му поведение на терена е като на човек, който може да играе по джинси и с пура в уста. Никакво напрежение или паника, никакво хвърляне в краката на съперниците на шпагати - че и защо ти е, като постоянно си ги изпреварил с крачка и си им измъкнал топката с телескопичните си крака?
В съблекалнята шотландската "мафия" е движеща сила на успехите.
Светата троица: Греъм Сунес - корав лидер, който постоянно ръководи всичко и на терена, и извън него. Шумен, енергичен...
1981 г. - Тримата шотландски лидери на Ливърпул Сунес, Далглиш и Хансен (от ляво на дясно) с Купата на шампионите, спечелена след 1:0 над Реал Мадрид на финала
Кени Далглиш - най-силният играч на отбора, не спиращ да мърмори и да спори с всички, като никога не обича да губи. Дори да не е прав, с него не излизаш на глава.
И тяхната пълна противоположност Хансен - мълчалив, над нещата и винаги подсиркващ си, сякаш предстои разходка в парка, а не важен мач.
"Като стена - непроницаем, не знаеш какво си мисли - според думите на вратаря Брус Гробелаар. - И на терена беше Стена, но за нападателите."
Сърцето на полузащитата, лидерът на атаката и шефът на отбраната. Това са тримата шотландци. За тях говори Пейсли.
"Далглиш и Сунес никога не са губили спор в живота си. Не губеха дори, когато спореха един с друг! Може да нямаше победител, но и никой от двамата не губеше", описва ги в автобиографията си Алан.
Ето такъв отбор е Ливърпул тогава. За 13 сезона като част от него Хансен печели 8 титли на Англия, три на Европа, две Купи на Футболната асоциация, четири на Лигата, плюс 7 Суперкупи на страната и три на континента. 27 трофея за 13 години.
Става капитан след трагедията на финала срещу Ювентус на стадион "Хейзел" през 1985-а, когато Далглиш поема отбора като играещ мениджър.
Клубът е в труден момент - винен от целия свят за загиналите в Брюксел, изваден от евротурнирите за 7 години...
Новият треньор променя почти изцяло състава, но един човек остава мост между стария отбор от победители и новия, който бързо се връща към навиците с дубъл още през 1986 г.
"Той бе най-добрият защитник в Европа и най-добрият футболист във Великобритания, но никога не получи признанията, които заслужаваше", твърди за него Далглиш.
Нито един път Хансен не е играч на годината в Англия, въпреки че 7 пъти е в тройката по гласове.
В националния отбор нещата са различни. Остава резерва за сметка на опитната двойка Уили Милър - Алекс Маклийш, които са съотборници в Абърдийн. Решението е, че те са достатъчно сработени, за да играят заедно. Нищо, че от тримата няма съмнение кой е най-добрият играч индивидуално.
И пак тримата - Сунес, Далглиш и Хансен, повече от 40 години по-късно на снимка, претворяваща онази от финала в Париж
Снимка: Getty ImagesВ отговор дори си спестява пътуването до Мексико за Мондиал 1986, разбирайки, че няма да е титуляр там. Което влудява временния селекционер тогава Алекс Фъргюсън. Враждата им остава и в следващите години, когато Фърги вече е в Юнайтед, а Алан - капитан на Ливърпул. Че и след това...
Играе в мача на "Хилзбъро" срещу Нотингам през април 1989-а, прекратен в шестата минута заради пренаселения сектор зад едната врата, в който загиват 96 привърженици на Ливърпул.
Още една трагедия, белязала кариерата, но и живота му. Посещава 12 от погребенията и се среща със семейства на жертвите.
Той като капитан и Далглиш като мениджър са най-дълбоко засегнати, защото клубът не отказва подкрепа на никого от хората, засегнати от трагедията. Разказва как телефонът в дома му е звънял през нощта, а хора са плачели от другата страна на линията. Дава номера си на семейства на някои от починалите. Всичко това го довежда до психологически срив, като дори в началото на 1990-а е на път да се откаже от футбола.
Не го прави и през май същата година вдига титлата отново. За осми път. И, както се оказва, години по-късно - за последен в следващите три декади. Ливърпул стана шампион отново чак през 2020-а.
"Когато обикалях "Анфийлд" с трофея през 1990-а, дори не съм си представял, че ще съм последният капитан на отбора за толкова дълъг период, който вдига титла - каза в интервю преди време. - За този клуб нещата бяха рутинни. Ако не сме първи тази година, задължително се поправяме догодина."
Нещата са различни, но Ливърпул взе две титли в последните пет сезона.
Рицар на британската империя - получи признанието през януари тази година
Снимка: Getty ImagesХансен се отказа след над 600 мача за славния клуб, но противно на очакванията не тръгна по пътя на Далглиш и Сунес. Не стана треньор и мениджър. Неговата кариера бе в телевизията - аурата му, чувството за хумор и присъствието на екран го направиха много търсен за това.
Влезе като анализатор за култовото и най-популярно предаване "Мач на деня" по BBC, където си спечели славата на човек, който говори каквото мисли. Няма дипломация и втори план. И това невинаги бе приемано позитивно...
"Това е ниво, което трудно бих нарекъл дори средно" или "Мачът бе толкова скучен, че не бих искал да покажем дори кратък репортаж от него". Реплики като тези не са най-добрата реклама във времената, в които всеки гледа да "излъска" продукта, който ти предлага.
През 1995-а, след като Манчестър Юнайтед падна на старта на сезона от Астън Вила с 1:3, а Фъргюсън пусна на терена Бекъм, Скоулс и останалите младоци от академията, които после станаха легенди, Хансен отсече в студиото:
"Не можеш да спечелиш нищо с децата". Фраза, която и до днес го преследва, защото после тези "деца" вдигнаха един куп трофеи и станаха хегемони за десетилетие във Висшата лига.
Една друга фраза също не помогна да е общ любимец на телевизионните зрители. Анализираше за BBC световното САЩ 1994, а след мача Румъния - Аржентина изхусна реплика, че "аржентинските защитници правят такива грешки, че заслужават да бъдат разстреляни".
И това два дни, след като светът бе втрещен от убийството на Андрес Ескобар - застрелян в родната му Колумбия след автогол срещу САЩ на същото световно.
В последните години живее далеч от медиите, понякога е в ложите на "Анфийлд" да гледа Ливърпул или мач на внуците си в шотландски детски отборчета от покрайнините на Единбург. Играе голф редовно, дори се включваше в турнири на легенди с хора като Рууд Гулит, Далглиш, Алан Шиърър и други.
От миналото лято се изгуби съвсем от публичното пространство, след като животът му бе на косъм заради инфаркта.
Ван Дайк и Ливърпул обаче поискаха от Висшата лига именно Хансен да им връчи титлата на 26 май. Първо, защото това е последният капитан, вдигнал трофея пред публика през 1990-а.
И още символика:
Алан е сочен за най-великия защитник, някога обличал екипа на този клуб. Или поне това бе безспорно до появата на Ван Дайк там. Нидерландецът се познава лично с Хансен, с когото постоянно е сравняван. Знаеше за драмата, през която мина в личния живот в последните 12 месеца. И искаше да му подари този момент - пред 60 000 на "Анфийлд", двамата с титлата.
На фасадата на една къща на улица, която е на не повече от 200 м от стадиона, има графит: Хансен с купата преди 35 години и до него Джордан Хендерсън с тази от 2020-а.
Графитът недалеч от "Анфийлд" - Хендерсън (2020) и Хансен (1990) с последните титли, спечелени от Ливърпул преди тази от миналия сезон
Снимка: Getty ImagesПоследните двама капитани преди Ван Дайк, вдигнали шампионския трофей на Англия. Ето това е признанието на хората.
Нарисувани наоколо са още няколко феноменални играчи със статут на легенди: Далглиш, Барнс, Йън Ръш, Мохамед Салах, Стивън Джерард... Ето в тази компания е Алан.
Днес става на 70 - точно година, след като победи в най-трудния си мач.
И вече спокойно може да се концентрира върху това да гледа играта на внуците си, след като цикълът и за него бе затворен на 25 май.
Капитанът от 1990-а и най-влиятелна фигура в последния голям отбор на Ливърпул от онези години предаде физически щафетата (и титлата) на своя реален наследник.
Хансен и Ван Дайк - символиката, която бе търсена при награждаването на Ливърпул като шампион на 26 май
Снимка: Getty Images
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}