Тайсън, Холифийлд, отхапано ухо и хаос - четвърт век от кървавата битка
Епичният сблъсък си заслужава да бъде припомнян отново и отново
Обезумели фенове, истерични крясъци, кръв, парче ухо на ринга, хаос, сблъсъци, наказания - този ужасяващ коктейл беляза една от най-скандалните вечери в историята на професионалния бокс. Събитията, отдавна превърнали се в абсолютна легенда по целия свят и наричани от мнозина "най-черното петно върху спорта", на днешния 28 юни стават точно на четвърт век.
За ужасяващите кадри, запечатали се завинаги в паметта на всеки зърнал ги, е казано (почти) всичко. Но сблъсъкът на титаните Холифийлд и Тайсън е от онези епични моменти в световната спортна съкровищница, че си заслужава да се припомня отново и отново. Дори за назидание и като лош пример.
Очакванията са сблъсъкът за световната титла да се превърне в невиждано зрелище, но събитията надминават и най-смелите прогнози. Или както ги описва един местен журналист - "Последствията бяха като след сблъсък на товарен влак в ядрена централа".
Арената на супершоуто е Лас Вегас - градът на греха пулсира в ритъма на боксовия сблъсък, за който през онази 1997 година са платени колосалните и невиждани в историята дотогава 65 милиона долара.
В първата среща Холифийлд успява да надвие Тайсън и реваншът става повече от задължителен. Медиите подклаждат напрежението, опитвайки се да вкарат двубоя в познатото клише за сблъсъка между доброто и злото.
От едната страна е Холифийлд - набожен и пръскащ пари за благотворителност, чиито изречени молитви са в пъти повече от ударите, които нанася на съперниците си. А от другата - звярът Тайсън, израснал в гетото на Бруклин и попил от всички пороци на подземния свят, планина от ярост и еманация на лошото момче, което в интервю не се свени дори да заплаши с изяждане децата на съперника си.
От Тайсън се страхуваха, но и му се възхищаваха, той беше символ на американската мечта, осъществена чрез много пот, кръв и насилие.
"Той беше нещо, с което всяко лошо момче, всеки човек можеше да се идентифицира, като малко дете на улицата, което просто не можеше да търпи повече. Той дойде от улицата. Нямаше подаръци, нямаше препоръки, нямаше нищо. И сам си проби път до върха", разказва 90-годишният днес боксов гуру Дон Кинг, който е промоутър на епичния двубой.
Холифийлд - Тайсън се превръща в сблъсък на ценности, който ще раздели цяла Америка, а и целия свят. Благочестив и тих мъж срещу съден за изнасилване злодей, който все пак влиза като фаворит в двубоя. Сблъсъкът генерира 100 милиона долара и поставя рекорд с 1.99 милиона "pay per view" покупки.
Според Бил Доак, директор "Връзки с медиите" в MGM Grand по онова време, е имало общо 1180 медийни заявки, 774 от които са дошли от международни медии, а телевизии от 17 държави идват за битката. Присъстващите журналисти са толкова много, че се е наложило да построят сателитна шатра извън арената, за да поберат всички.
Но един въпрос продължава да кънти и днес: "Какво се случи тук?" - крещи коментаторът на двубоя Стив Албъртс, виждайки как Холифийлд се държи за ухото си и подскача от болка, а Тайсън обикаля като хищник, вкусил кръвта на жертвата си.
Въпрос, на който мнозина вече четвърт век търсят точния отговор.
Двубоят започва равностойно, а 18 000 фенове крещят като обезумели. Тайсън ухапва леко за ухото Холифийлд, но съдията не го дисквалифицира, а само му отнема две точки и битката продължава.
"Трябва да го държа фокусиран, трябва да го държа фокусиран" - повтаря си между втория и третия рунд треньорът на Холифийлд - Марк Холмарк, докато боксьорът стои на столчето и събира сили.
"Гледах ухото му, цялото бе в кръв. Ивендър ме попита зле ли е, а аз трябваше да го излъжа, нямах право да му кажа истината. Обясних му, че не е нищо сериозно и трябва да остане съсредоточен в битката. Не знам доколко ме чуваше, защото шумът беше невъобразим. Торнадо от гласове, имах чувството, че залата всеки миг ще рухне върху ни. Ивендър се върна на ринга и малко след това Тайсън захапа за втори път ухото му, този път направо го откъсна със зъби. Настана хаос, никой нямаше идея какво се случва, всеки крещеше като обезумял", връща се назад Холмарк.
Малко по-различно е мнението на Дон Кинг. Въпреки че той и Тайсън се съдят за 100 милиона долара само година след двубоя с Холифийлд, донякъде признава, че разбира тази варварска постъпка.
"Всички знаеха, че Холифийлд сякаш се боксираше с 3 ръце на ринга - лява, дясна и средна, като средната беше главата му. Беше се научил да нанася удари с нея, забранени, разбира се. Това дразнеше изключително много Майк, който на два пъти се оплака на съдията. Първото ухапване сякаш беше предупреждение, за да последва онова зверство с отхапването на хрущяла. Още в първия или втория рунд Холифийлд отвори аркада на Тайсън именно след подобен удар с глава по време на клинч и това му се върна стократно", обяснява Дон Кинг.
Съдията на ринга Марк Ратнър обаче преценява, че ударът с глава не е умишлен и не наказва Холифийлд.
"Видях какво стана, това вбеси Тайсън. Той сякаш полудя. Майк усещаше, че губи двубоя, защото първите два рунда категорично бяха за Холифийлд. Стараеше се всякак да узяви съперника, но не успяваше и това го влудяваше. Майк не е човек, който ще загуби просто така. Но никой не очакваше чак такава бруталност. По-късно четох, че това е била предварителна стратегия - ако усети, че ще загуби, да направи всичко възможно, за да прекрати двубоя. По един или друг начин", разказва Ратнър.
Разбира се, веднага след канибализма Тайсън е дисквалифициран и адът сякаш се изсипва в залата. На ринга настава страховито меле между двата лагера, полицаи веднага се намесват, но не могат да спрат побоищата.
"Майк тръгна към мен, беше обезумял. В погледа му нямаше нищо човешко. Беше като психопат, който иска единствено да наранява и да убива. Само от бученето в залата човек можеше да припадне, въздухът се тресеше от напрежение и крясъци", разказва треньорът на Холифийлд.
По пътя към съблекалните Тайсън е уцелен с шише от публиката и антуражът му започва да чупи преградите, за да се разправят със запалянкото. Просто всички са обезумели и е цяло чудо, че онази вечер минава без смъртен случай.
Майк Менсън е главен медик на галавечерта и по протокол трябва да посети двамата боксьори след сблъсъка.
"Първо влязох в съблекалнята на Холифийлд, където той се молеше на Бог...да прости на Майк за стореното. След това отидох при Тайсън, но той беше откачил. Блъскаше по стената, чупеше, риташе, беше като някакво чудовище на разрушението. Изобщо не посмях да го прекъсна и се върнах при Холифийлд, където от вратата ми подадоха пликче с лед, в което трябваше да е и парчето от ухото, което спешно да занеса в болницата", спомня си медикът.
Пластичният хирург от Вегас д-р Хулио Гарсия гледал боя в дома на свой приятел, когато Холифийлд бил осакатен.
"Казах на приятелите си: Някой колега ще има нещастието да отиде спешно и да се погрижи за това. След минута телефонът ми звънна и се оказа, че този нещастник бях аз. Като пристигнах в болницата, Холифийлд дори не се бе преоблякъл, беше още с гащетата от ринга. Нямаше време за губене, оперирах го по спешност. Но истината е, че парчето ухо, което трябваше да бъде в чантата с лед, липсваше. Просто не беше там и трябваше да импровизирам. Липсващата част бе намерена от чистач два часа след края на двубоя, въргаляща се окървавена и стъпкана на ринга. Вече беше невъзможна за пришиване и затова казах просто да я изхвърлят", разказва хирургът.
Никой в болницата не предполага, че това далеч няма да е единственият инцидент около боксовата галавечер. Бесни от развоя на битката, фенове опустошават казиното в хотела, където се провежда боксовата среща.
"Получих съобщение за стрелба в казиното и всички налични екипи тръгнахме натам. Заварихме хаос. Хора пищяха, навсякъде имаше обърнати игрални маси и рулетки, всичко беше в чипове за покер. Евакуирахме цялата сграда, това беше истинско бедствие. Явно адреналинът от ринга бе завладял и зрителите, всички се държаха като инжектирани с огромна доза агресия" - думите на на полицай Марк Батън, който е един от пратените да потушават страстите.
По-късно при разглеждане на всички камери така и не се намират доказателства, че е имало стрелба в казиното, а подобният звук е дошъл от сблъсъка на месинговите стойки с мраморния под, докато тълпата вилнее и помита всичко по пътя си.
Последствията от тази нощ на ужасите очаквано са тежки.
Комисията отнема лиценза на Тайсън, което означава, че той не може да се бие никъде по света, докато не кандидатства отново след една година, и го глобява с 3 млн. долара - 10 % от обявения му доход от 30 млн. долара. Колосална за времето си санкция.
Тайсън се оттегля през 2008 г., а Холифийлд го последва три години по-късно.
Двамата отдавна са се помирили помежду си. През 2009 г. те се срещат в шоуто на Опра Уинфри, където Тайсън лично се извинява на Холифийлд. Четири години по-късно двамата се появяват заедно и в предаването "Лари Кинг на живо", където Тайсън подробно обяснява защо е постъпил така в онази фатална нощ.
"Защото просто трябваше да го направя, желанието бе по-силно от мен", е лаконичното обяснение на Тайсън.
Самият Холифийлд признава, че е имал намерение също да ухапе Майк и да му го върне за първата провокация, но съперникът му го изпреварва.
Днес, 25 години по-късно, събитията от онази луда нощ в Лас Вегас звучат все така налудничави и епохално мащабни. И макар двамата боксови колоси да са заровили томахавката на съперничеството си, на 28 юни 1997 г. "войната на световете" беше съвсем истинска и кървава. Както подобава за двубой, в който залогът е...всичко.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}