Той написа нотите на най-красивата футболна музика: 10 години без Йохан Кройф
Най-влиятелният човек в играта остави наследство, което никога няма да бъде изтрито
Никой не знае как щеше да се развие тази история, ако майка му нямаше нужда от допълнителни пари, заради които ходеше да чисти съблекалните на стадиона на Аякс привечер. Или пък ако играчите не си бяха харесали като талисман слабичкото момче с голям нос, което пращаха да иде с велосипеда си до плод-зеленчука на чичо му, за да им донесе плодове след тренировка.
Никой не знае това, но целият свят знае днес кой е Йохан Кройф. Точно преди 10 години - на 24 март 2016-а, новината за кончината му натъжи планетата и потопи в траур футбола. Играта, която великия Кройф промени с визията си. И която продължава да променя с влиянието си години, след като си отиде.
А влиянието му е огромно. Два клуба никога няма да се отърсят от него - Аякс и Барселона завинаги ще са под печата на "Кройфизма". Философията на играта, в която топката е на пиедестал, контролът върху нея е най-важен, а егоизмът е опериран със скалпел и отстранен от главата на футболистите.
Ако през годините сме се възхищавали на "перфектния" футбол на хора като Шави и Иниеста, или пък на Ван Бастен, Рийкард, а дори и на Лео Меси - това са все играчи, израснали и изучени в академиите на Аякс и Барса по методиката, изработена и наложена от Кройф.
Ако харесвате Барса на Пеп Гуардиола или неговия Сити от най-силните му години, скрил топката на английската Висша лига със 7 титли за 8 години, то това пак е отчасти и заради Кройф.
"Йохан написа нотите, ние просто настройваме пианото и свирим по тях с някои наши изменения и добавени ритми", признава Гуардиола.
Скромно, защото самият той е допринесъл много за футбола и неговото постоянно развитие и прогрес. Но е ученик на Кройф - още като играч в дриймтима на Барселона от началото на 90-те, в който блестеше и нашият Христо Стоичков.
Ицо бе причината Йохан да се появи в една лятна софийска вечер на стадион "Българска армия" - България игра с Англия в европейска квалификация през 1999-а, а това бе и сбогуването на великата осмица с националния отбор.
Стоичков искаше в онзи ден двамата треньори, които направиха най-много да стигне той до "Златна топка", "Златна обувка" и Еверест във футбола, да са там, край терена. Кройф и Димитър Пенев.
Днес и двамата ги няма - Пената си отиде в началото на тази година, а вече 10 лета футболът не може да прежали Йохан.
Като футболист е част от първата революционна машина в играта - Аякс от началото на 70-те е невиждано чудо. Наричат го Тотален футбол, защото изглежда така, сякаш десетима нападат и десетима са в отбрана. Три поредни Купи на европейските шампиони са наградата за тази ера, приключила пак в София - ЦСКА сваля от трона след три години на непобедимост този Аякс, вече без Кройф.
В Барселона също прави революция. Отборът не е виждал титла 14 години, напълно потиснат от Мадрид и баските клубове през 70-те, когато Йохан е привлечен от Амстердам.
С него в атака обаче каталунците тръгват на поход, в който най-бляскавата стъпка е победата с 5:0 насред "Сантяго Бернабеу" на 17 февруари 1974-а. И днес този мач е считан за паметен в Барселона, а и в Мадрид. След втория гол на Кройф, който сякаш лети по терена, сто хиляди мадридисти го аплодират. Случвало се е само веднъж след това - заради Роналдиньо в началото на новия век, който изнесе рецитал в екипа на гостите в Ел Класико насред дома на Реал.
Легендарният №14 не успя да спечели световната титла с Нидерландия, въпреки че белязаният от неговия гений отбор игра два поредни финала през 70-те. През 1974-а "оранжевите" трябваше да вдигнат купата, но паднаха в Мюнхен от ФРГ с 1:2, въпреки че поведоха. Четири години по-късно Кройф гледаше по телевизията Мондиала в Аржентина, където пак домакините попариха мечтата - 3:1 на финала в Буенос Айрес.
Една от най-мистичните истории около Йохан е именно свързана с това световно. Той отказва да отиде и цялата страна го обвинявава в предателство. "Предпочете плажовете на Каталуня", пишат медиите в родината му. Кройф не коментира.
Години по-късно в автобиографията му историята излиза наяве. Месец преди първенството в дома му нахлуват гангстери и отвличат него и съпругата му. Спасява ги бързата намеса на полицията още на улицата пред къщата. Испания тогава е в разгара на бум на такива отвличания и искане на откупи на известни хора. Йохан е посъветван от властите да не мърда никъде, слагат охрана на дома му и той категорично отказва да остави бременната си съпруга сама в Барселона, за да отиде за месец в Аржентина. Дори с цената на това да изпусне последния си шанс за световната титла.
Върна се в Нидерландия и направи пак Аякс шампион, а след това премина във вечния враг Фейенорд, тотално разтърсвайки цялата страна. Направи го, за да докаже, че е прав в спор с ръководителите. Две години по-късно тях вече ги нямаше, изметени от народното недоволство. А Йохан влезе през парадния вход и пое като наставник единия от двата отбора на сърцето му.
Треньорът Кройф отново промени футбола. Простите му и ясни анализи, невероятно чистата любов към играта и непоносимостта към измамите в нея, бавенето на време, симулации и други "явления" на модерната игра, го отвращаваха. Неговият Аякс в края на 80-те взе Купата на купите в Европа и титлата в Нидерландия, налагайки Рийкард и Ван Бастен в състава. Академията на клуба заработи на други обороти, което като инерция пренесе през годините гранда от Амстердам.
Пое Барса в края на 80-те точно в период, в какъвто отиде там и като играч - клубът бе с една титла за 16 години. Йохан и неговият дриймтим с Куман, Стоичков, Лаудруп, Бакеро, Гуардиола и Бегиристайн взе четири поред, а и донесе първата Купа на шампионите през 1992 г. България има "Златна топка" и играч, който е вдигал тази купа с Големите уши, именно защото Кройф видя лудия талант и пламък в очите на Ицо, за да го сложи на върха на атаката на своя суперотбор.
Ла Масиа, прочутата академия на Барселона, и днес следва принципите му - Кройфизъм. Формулирани са ясно, но са все по-трудни за прилагане с всяко следващо поколение. Защото изискват тотално отдаване на играта. А как става това в наши дни за един тийнейджър? Аякс също работи по методиката на Йохан.
Ето някои от вписаните в Амстердам правила, изготвени през 80-те от него:
- приоритет са децата от Амстердам и региона, привличат се с предимство такива, които живеят на не повече от 60 км от стадиона. Това е "Аякс ДНК".
- работи се с топка постоянно. Техника, мисъл, характер и скорост, плюс манталитет на "уличен футболист". Немалко от тренировките на детските отбори минават не на трева и модерните, удобни настилки. Играе се на асфалт, на сгурия, включително в условия като на улицата (с изкуствено направени бордюри и стени, в които топката може да се удря и не излиза от игра). Така се тренират хитростите, които Кройф описва като ключови в развитие на даден играч. Той може да се оправи във всяка ситуация и е готов за всяко отскачане на топката.
- системата на игра е 4-3-3. Всеки отбор, при който вече се играе 11 срещу 11 на терена (от 11-годишни нагоре, за по-малките тренировъчните мачове са 7-7, 8-8 или 9-9), трябва да нарежда играчите в тази схема. И така - до първия тим. Това, между другото, се спазва като закон и от Барселона.
- образованието е ключово. Всяко семейство може да избере дали детето му ще продължи да ходи в училището, което посещава, или в Гимназиум Аякс, която е на територията на академията. При 5-6 тренировки седмично, първото невинаги е лесна работа. А Гимназията разполага със собствена библиотека, езикова школа и научна лаборатория. Децата получават уроци и по правилно хранене, психология и поведение, икономика и дори финансова грамотност. За целта Аякс плаща заплатите на близо 20 преподаватели.
- Академията на Аякс не е бизнес начинание. Таксата да играе детето ви в нея е 12 евро годишно - по 1 евро на месец. Това е за възрастите до 12 години. След това започва нов процес - подбраните деца получават стипендия да останат, останалите могат да го направят, но вече - срещу заплащане (около 450 евро годишно), като на родителите им не се гарантира, че ще играят в младежките тимове на клуба. Но се прави всичко необходимо да им се намери път в професионалния футбол - и в повечето пъти това се случва в други отбори.
В Ла Масия Кройф въведе системата на "късо подаване и постоянно движение" - толкова подходящи за природно надарените с техника деца от региона на Каталуня. Не можете да сбъркате дете от тази академия - като Шави преди години или Педри днес, въпреки че той не е класическо "дете на Барселона" - дойде в клуба на 17. Но е типичен "Кройф играч". Практически не губи топката от контрол.
Крилатите фрази на Йохан остават също толкова значими, колкото и философията му за футбола. Те я и описват, прибират в няколко думи и обличат в смисъл.
"Да се играе футбол е много просто, но най-сложното е да се играе прост футбол", беше любимата му фраза.
Или пък: "Защо да не биете по-богат клуб? Никога не съм виждал торба с пари да бележи гол."
И разсъжденията му за автоматизирането на всичко в модерната игра:
"Намирам за ужасна практиката да се отхвърлят таланти заради данни от компютърна програма. Ако се базираме на сегашните критерии, трябваше да бъда отхвърлен от Аякс. Когато бях на 15, не можех да ритна топката на повече от 15 метра с левия си крак и може би на 20 с десния. Моите качества като техника и поглед нямаше как да бъдат засечени и измерени от компютър."
Това е Кройф - отиде си преди 10 години, но остава безсмъртен в пантеона на великата игра, която като бацил е заразила милиарди. И пак да се върнем на най-яркия му ученик - ето един цитат от Гуардиола за десерт:
"Навремето бях самонадеян и мислех, че разбирам футбола. Докато не срещнах Йохан."
Какво повече да се добави?