Като много спортни герои и Кларънс ДеМар е имал бедно детство.

Преодолявал е здравословни проблеми, семейни трудности, както и тежките години на Първата световна война. Но е записал името си в историята на спорта. И това е крайният резултат, с който искаше да бъде запомнен, а не с препятствията по пътя към него.

"Не само в бягането, но и в голяма част от живота е необходимо чувство за баланс и пропорция."

Това са думи на ДеМар - спортна икона, която се ражда през 1888-а и умира на 11 юни 1958 година, точно преди 62 години. Той е икона в маратонските бягания. седемкратен шампион на Бостънския маратон - рекорд, който не е преодолян и до днес. Спечелил и правото да го наричат Мистър Маратон, с което друг не може да се похвали.

Маратонецът вдъхновява хиляди със своята чиста любов към спорта и се превръща в емблема на влечението към тичането. Скромният му и добродушен характер подпомагат постигането на статута му на истински герой.

ДеМар учи хората, че всеки който иска да тича, може да го направи. Всичко, което трябва да направи, е да започне. Самият той тича във всеки един ден от съзнателния си живот. Тичал е до работа, после до дома... тичал е през уикенда, тичал е 15 километра, за да стигне и да стартира в състезание, където пак минава същата дистанция. Тичал е за мляко и хляб. Животът му е минал в бягания.

Роден е в малък беден град северно от Синсинати и е на 10, когато баща му умира. Майка му мести семейството с шест деца в Масачузетс и праща Кларънс в училище за сираци в Бостън Харбър.

Бъдещият маратонец мрази училището и го нарича "тежко" и "скучно". Въпреки това е позитивен и независим, което му помага да стигне до университета във Вермонт. Американският футбол, бейзболът и боксът не му харесват. Той рано се влюбва в тичането на дълги дистанции.

През 1910-а ДеМар решава да бяга на Бостънския маратон. Завършва втори и месеци по-късно неговият личен лекар открива проблем - "шум в сърцето", както е дефиниран тогава.

"Имаш рисково сърце и не трябва дори да катериш стълби, камо ли да тичаш", е диагнозата която чува тогава 22-годишният американец.

Въпреки това, година по-късно Кларънс отново е на стартовата линия на Бостънския маратон. Докторите на състезанието преглеждат сърцето му и препоръчват да се откаже, ако почувства умора. Завършват с думите "хубаво ще е да не се състезаваш повече".

Два часа, 21 минути и 39 секунди по-късно Кларънс ДеМар е победителят в Бостънския маратон.

"Чудя се дали този доктор всъщност не слушаше неговото сърце, а не моето", пита се шампионът след състезанието на шега.

След няколко години извън състезанията по обясними причини, ДеМар се връща за изданието през 1917-а и завършва трети. След като е служил в армията по време на Първата световна война, отново започва да тича. Не е загубил издръжливост, а волята му е калена още по-здраво от изпитанията.

Печели Бостънския маратон през 1922-а, 1923-а и 1924-а. След това през 1927-а и 1928-а. Тогава пресата с право го нарича за първи път "Мистър Маратон". В допълнение на победите си в Бостън, той завоюва и бронзов медал на Олимпиадата в Париж през 1924-а. Никой друг американец не печели олимпийски медал в маратона в следващите 5 десетилетия.

През годините си печели много фенове, които го следват във всяко състезание и го окуражават по маршрута. Като цяло този спорт е популярен в онези първи декади на миналия век. Но истината е, че той мрази шума и факта, че е център на внимание. Дори веднъж в Бостън удря пиян зрител, който изскача пред него. Оказва се, че е искал да му стисне ръката.

Бостънският маратон през 1930-а е последният, който ДеМар печели като активен състезател. И то на 41-годишна възраст, което го прави най-възрастният победител. Рекордът му от седем победи в надпреварата засега е недостижим.

В последствие работи като инженер и треньор на отбора по бягане в Кийн, където се мести да живее. В следващите 28 години Мистър Маратон продължава да тича и традиционно участва на Бостънския маратон. На 49 завършва седми, на 54 още е в топ 20, а на 61-годишна възраст е в топ 45. Изключителни постижения.

Последното му участие в Бостън е през 1954-а, когато е на 65 години. И тогава минава дистанцията от 42,2 километра за по-малко от 4 часа. Последното му състезание изобщо в маратона е на 69-годишна възраст.

Кларънс ДеМар се превръща в легенда, за която се говори около всяко издание на Бостънския маратон и до днес. Умира от рак на стомаха, но дори в дните преди смъртта си става от болничното легло и иска да се движи.

Не е можел да тича, но е искал да го прави, твърдят близките му... Вдовицата му разказва, че и в сетния си миг не е искал да се откаже.

Такъв е духът на Мистър Маратон.