Ден да мине, друг да дойде - всичко минава и се забравя не само във футбола. Темите във великата игра са толкова много и динамиката - толкова наситена, че до седмица вероятно целият шум около "Златната топка" ще заглъхне.

Но не бива да се забравя какво направи Реал Мадрид - най-големият клуб в света, защото не е редно да си затваряме очите за неща, които тровят любимата игра на милиарди.

Реал Мадрид - шампион на Европа, на Испания в момента, и най-влиятелен футболен фактор в света от половин век, отказа да уважи церемонията в Париж, където бе събран каймакът на играта. Отказа да аплодира заслужен победител в една анкета, която все повече става ябълка на раздора, политически високоволтов кабел, който само внася напрежение, а не апотеоз на годината. А е замислена с именно такава идея през 1956-а.

Е, какво - не спечели играч на Реал, Флорентино Перес обърна самолета и нареди "никой няма да ходи". Бойкотът на церемонията е толкова "некралски" от страна на клуб, който претендира, че има аристократична същност и "синя кръв" във футболните му вени. Разбира се, Реал отдавна не е Реал на Сантяго Бернабеу, който вероятно е мръщил вежди неодобрително някъде от онзи свят, гледайки действията на бизнесмена, който ръководи клуБа в последните години.

Брандът на Флорентино се развива отлично, печалбите са колосални, а и на терена трофеите се редят. Но има неща, по-важни от тенекетата с дръжки, за което вероятно Перес не е съвсем наясно.

Оставяме настрана, че второто, третото и четвъртото място в анкетата бяха на играчи на Мадрид, а Родри бе сам на сцената - унизително отношение към човек, който символизира футболния успех на Испания. А нали Реал Мадрид де Кастия е именно емблемата-гордост на тази страна? Очевидно вече не.

Можем да махнем пренебрежително и към това, че Мбапе трябваше да вземе заедно с Хари Кейн наградата "Герд Мюлер". Нямаше го, англичанинът се качи сам на сцената.

Но когато там се появиха Ицо Стоичков и Жорди Кройф, вървяха кадрите от церемонията през 1994-а - незабравима и уникална за всеки българин, а наградата с името на великия Йохан Кройф трябваше да иде в един голям човек и треньор - Карло Анчелоти, нещата вече наистина станаха обидни.

Италианецът, няма никакво съмнение, искал да е там в понеделник вечер.

Да стисне ръката на сина на Йохан и на легендарния Стоичков, и да вземе приза "Йохан Кройф". Двамата имаха отлични отношения, преди един от най-големите умове на играта да си иде през 2016-а.

А Карлето е човек, който знае стойностите не само във футбола като трофеи, но и в живота. Доказал се е именно като голям човек. И унижението е и за него, за репутацията му. За името му. И, бъдете сигурни, решението не е негово.

Между другото, за втори път Анчелоти понася такъв удар по имиджа и авторитета му. През лятото каза на пресконференция, че Реал няма да ходи на Световното клубно първенство на ФИФА, защото това е безумие и цялото лято на отбора му, което трябва да е за почивка, презареждане и предсезонна подготовка, ще е загубено.

Часове по-късно клубът официално обяви, че ЩЕ ХОДИ на Световното клубно първенство, а Карлето просто не е бил добре информиран.

Флорентино няма да изпусне 20 милиона долара от наградния фонд (могат да стигнат до 35 милиона). Независимо какво казва треньорът му, какво е важно за играчите и кое е футболното решение в случая.

Това е положението. Перес предложи мачове с полувремена по 30 минути, защото поколението, което идва, не си задържало вниманието за толкова дълги събития като тези в традиционния футбол. Перес е големият двигател на идеята за Суперлигата, защото там са големите пари. Не, че сега Реал прибира малко.

И същият този Флорентино спря Реал да иде на церемонията в понеделник, показвайки изключително ниска класа за клуб с името и традициите на Мадрид.

Пътят към корпоративния, а не спортен модел на футбола, е почти напълно и докрай извървян. Поне от някои клубове.