Американският писател Рей Бредбъри беше казал, че най-често детството е смесица между вино от глухарчета и битки с демони в мазето. Нямаме силата да спорим с него, но нека видим как стоят нещата при децата на професионалните футболисти.

Днес ще ви запознаем с емблематични фигури от вселената на Цар Футбол, играли в един и същи отбор, като бащите си.

Алфи Холанд и Ерлинг Холанд- Манчестър Сити и Брюне

Алфи Холанд е от по-неизвестните спортни фигури за широката аудитория. Той е роден на 23 ноември 1972 година в Норвегия. Играе краен защитник и опорен полузащитник. Преминал е през съставите на Нотингам Форест и Лийдс Юнайтед, преди през 2000-а да стане част от отбора на Манчестър Сити. По това време "гражданите" не са това, което виждаме днес. Няма милиардни инвестиции, няма звезди, струващи повече от БВП-то на страна в Африка, Сити е просто един отбор борещ се за оцеляване.

Getty Images

Алфи Холанд не блести с нищо особено в състава. В рамките на 3 години той записва 47 мача и вкарва 3 гола. Норвежецът е просто един от многото средни по класа играчи в тогавашната селекция на "гражданите". Още като играч на Лийдс, в един мач срещу врага Манчестър Юнайтед, си създава много неприятен враг - Рой Кийн, като го нарича "симулант" след едно единоборство, при което ирландецът всъщност се контузва. Думите му нанасят дълбока обида върху егото на Кийн.

През април 2001 година халфът на Юнайтед извършва отмъщението си. По време на градското дерби на Манчестър, той влиза с бутоните право в лявото коляно на Алфи Холанд, като му нанася нелечима травма, която изважда норвежеца от активна състезателна кариера. Рой Кийн е глобен с 5000 паунда и получава забрана да играе в 5 поредни мача.

Снимка: Getty Images

"Трябва да съм благодарен на съдбата, че изобщо успях да проходя отново. Трябваха ми няколко месеца, за да се възстановя. Не разбирам омразата. Не разбирам поведението на Рой Кийн", казва Алфи.

Самият Рой Кийн не се чувства особено виновен за действията си.

"Защитих честта си. Не съжалявам особено. Може би прекалих с грубостта при влизането, но всичко вече е минало и не може да върнем времето назад", казва злосторникът Кийн

По този начин приключва кариерата на Алфи Холанд, един футболист, който е по-известен с това, че разгневи Рой Кийн, отколкото с някакви успехи на терена. Синът му обаче е замесен от друго тесто. Ерлинг Холанд е човек, който преобърна представите за футбол.

Снимка: AP/БТА

Роден е през 2000 година в Англия, защото по това време баща му се е състезава там. Прекарва юношеските си години в Брюне, където и Алфи е започнал кариерата си, а после дебютира и за мъжкия тим. Там записва 16 мача, но не успява да отбележи гол.

Минава през съставите на Мьолде и Залцбург, където впечатлява с нюха си към попадението. Сред редица силни мачове успява да стигне до Борусия (Дортмунд), където изгрява истинската му звезда. В периода 2019-2022 година той отбелязва 86 попадения в 89 мача. На негово сметка има 22 асистенции. Ерлинг е един от най-обещаващите млади таланти на европейската футболна сцена.

Снимка: АР/БТА

Едва на 21 години Холанд има изиграни почти 12 000 минути футбол. Печели веднъж Купата на Германия (2021). От есента той ще стане част от състава на Манчестър Сити, където беше погребана кариерата на баща му. Трансферът е за 56 милиона лири без допълнителните суми, които ще се платят на агенции и на играча. Вероятно ще мине 140 милиона.

До този момент норвежецът не е имал сериозни контузии. Независимо от представянето му с небесносинята фланелка, вече е надминал скромните постижения на баща си. Може би не е изненадващо, че Холанд избра Сити. Мнозина усещат символиката да играе там, където завърши като футболист таткото.

Патрик Клуйверт и Джъстин Клуйверт - Аякс

Деветката на Нидерландия Патрик Клуйверт е един от символите на 90-те във футбола. Част от златното поколение на Аякс. Роден през 1976 година, влиза в академията на гранда от Амстердам още на 8-годишна възраст. От малък впечатлява треньорите с техника и визия за играта. Прави дебют за Аякс през 1994 година. Записва 100 мача и отбелязва 52 гола.

С родния си отбор печели два пъти първенството на Нидерландия през сезон 1994-1995 и 1995-1996, Шампионска лига през сезон 1994-1995, Суперкупата на Европа през 1995, Интерконтиненталната Купа през 1995, както и две Суперкупи на Нидерландия - 1994, 1995. Патрик е един от най-емблематичните футболисти на своето поколение. Той отбелязва победното попадение във вратата на Милан по време на финала в Шампионска лига през 1995 година, като по този начин се превръща в най-младия футболист, правил това - 18 години, 10 месеца и 23 дни.

Синът му Джъстин има малко по-различна съдба. Той дебютира за Аякс през 2016 година, когато е едва на 17 години. Играе като крило.

Getty Images

Джъстин не успява да се справи с тежкото бреме, оставено от баща му. Той трудно намира игрови ритъм и е доста непостоянен в изявите си. Напуска Аякс през 2018 година, като за цялото време прекарано в отбора записва 56 мача и отбелязва 15 гола.

"Всички ме сравняваха с баща ми. Трябваше да се махна от Аякс, за да напусна сянката му. Дори да правех добри мачове, никой не обръщаше внимание. Целият щаб се фокусираше върху това да ме сравнява с баща ми. Изморих се психически. Провалих се заради огромните очаквания, които носи фамилията ми", казва Джъстин.

Днес момчето е в Ница, след като изкара престои в Рома и РБ Лайпциг. Не му е късно за голям футбол, само на 23 години е. Но със сигурност нямаше ракетния старт на баща си в играта.

Зинедин Зидан и Лука Зидан - Реал Мадрид

Зинедин Зидан е един от най-великите футболисти на всички времена. През 2001 година той преминава в състава на "белия балет", като счупва всички трансферни рекорди. Сумата, която "кралете" плащат на Ювентус, за да придобият услугите му е 77 милиона евро. Всеки цент си струва. Той става един от символите на футбола в новото хилядолетие. Заедно с Дейвид Бекъм, Роналдо, Луиш Фиго, Роберто Карлос оформят митичния "Галактикос".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Зидан остава в клуба до оттеглянето си през 2006 година. Записва 230 мача и отбелязва 49 попадения. Превръща се в основна фигура в центъра на терена. Като част от селекцията на мадричани успява да спечели Ла Лига през сезон 2002-03. Зидан постига и триумф в Шампионска лига през сезон 2001-02, когато вкарва историческото си воле срещу Байер Леверкузен, където по това време играе Димитър Бербатов. Освен това триумфира в Суперкупата на Испания(2001) и (2003), както и Суперкупата на Европа (2002).

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Синът му Лука Зидан също се опита да пробие в Реал (Мадрид), но остана завинаги в сянката на баща си. Лука е в академията на "кралете" през 2004 година, когато е едва на 6 години. Трудно и с много усилия успява да се задържи там, а през 2018 година прави дебют за първия отбор на Реал.

Сбъдната мечта не продължава дълго. До 2020 година Лука застава под рамката на вратата само веднъж, а после е продаден на  Райо Валекано. Любопитно е, че дори под ръководството на баща му като треньор на Мадрид, момчето не получава кой знае колко шансове да играе.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Не мисля, че съм слаб вратар. Просто много трудно може да получиш шанс в Реал, ако преди това не си бил популярно лице. Не искам името и успехите на баща ми да бъдат намесвани в моята кариера. Аз имам свой личен път на развитие", каза Лука Зидан.

Легендарният Зинедин няколко пъти я обяснявал неговата гледна точка за ситуацията със сина му.

"Той е добър вратар, просто на този етап не е необходимото ниво, за да играе в такъв гранд. Не подценявам сина си, аз съм сигурен, че той ще постигне много в кариерата си. Просто трябва да вложи още малко старание", заявява клубната легенда.

Йохан Кройф и Жорди Кройф - Барселона

Съвършеният играч е Йохан Кройф. Той е въплъщението на идеята за "тотален футбол".

През 1959 година майка му работи като чистачка на стадиона на Аякс и успява да убеди треньорите от академията да вземат Йохан в юношеската селекция на отбора, когато той вече е на 12 години, повечето деца започват да тренират на много по-ранна възраст. Това не се оказва проблем. Младият Кройф изумява всички треньори в академията на гранда.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

През 1963 година по препоръка на Вик Бъкингам, Кройф прави дебют в мъжкия отбор, като отбелязва победен гол. По това време той е едва на 16 години. Следва една много успешна епоха с екипа на Аякс, която води 6 триумфа в първенството на страната, 4 купи на Нидерландия, 3 трофея от КЕШ. Логично славата на Кройф води до интерес от други клубове.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Така през 1973 година той преминава в Барселона за рекордните 2.7 милиона долара. Кройф продължава тенденцията да бъде голова машина. Остава при каталунците до 1978 година, като записва 227 мача и отбелязва 85 гола. Печели веднъж Ла Лига през 1974, както и веднъж Купата на Краля през 1978 година.

Getty Images

"Качество без резултати е безсмислено. Резултатите без качество са скучни. Точно поради тази причина аз винаги се стремя да бъда над другите. В Барселона не само, че бях най-доброто звено в отбора, а аз бях един цял отбор. Феновете изгаряха за мен", казва той.

Не толкова оптимистично стоят нещата със сина му Жорди Кройф. Вдъхновен от подвизите на баща си той започва да тренира в академията на Барселона. Атакуващият полузащитник успява да пробие в мъжкия отбор през 1994 година. Вкарва 9 попадения в 24 мача в първия си сезон, като по този показател се нарежда след Христо Стоичков, а това става при положение, че не е редовен титуляр. След това обаче звездата на Жорди не изгрява, както се очаква. През сезон 1995-96 записва едва 13 мача за каталунците, като най-често стои на скамейката. Напуска след края на кампанията и поема към Манчестър Юнайтед, където също не успява да стане твърд титуляр в много силния тим на сър Алекс Фъргюсън. В никакъв случай не е провален като играч, защото с Алавес стигна финал за Купата на УЕФА, но сравненията с Йохан... Твърде сурово и тежко бреме.

"Надпреварвах се с успехите на баща си. Исках да го задмина. Да покажа на света, че съм също толкова талантлив. Не мога да кажа, че се срамувам от кариерата си, но със сигурност тя няма да остане в историята с нещо особено", споделя години по-късно той. 

Днес е спортен директор на Барселона и опитва да следва стъпките на баща си като ръководител.

Перико Алонсо и Шаби Алонсо - Реал Сосиедад

Перико Алонсо е роден през 1953 година в малкото градче Толоса. От малък се запалва по футбола и мечтае да играе на професионално ниво. Пробива в първия отбор на Реал Сосиедад през 1977 година. Остава в клуба до 1982 година, като записва 152 мача и вкарва 25 гола. Халфът получава целувка от съдбата, защото това са най-златните години на "Ла Реал". Тогава тимът печели първенството в две поредни години- 1981 и 1982 година. Никога повече този успех не е повторен, а Перико записва името си в златните страници на един от най-романтичните клубове в Испания.

Синът му Шаби Алоносо е далеч по-разпознаваемо име в наши дни. Малцина си спомнят, че преди да бъде под светлината на прожекторите с Ливърпул, Реал (Мадрид) Байерн (Мюнхен), той защитаваше цветовете на отбора, където е играл баща му, а именно - Реал Сосиедад.

Шаби стартира кариерата си там. От 2000-2004 той се превърна в ключов играч, записвайки 124 мача и 10 гола. Испанецът беше част от онзи състав на Сосиедад, който завърши на второ място в първенството през сезон 2002-03. Тогава 3 точки не достигнаха на тима да спечели титлата.

Getty Images

"Никога няма да забравя мястото откъдето съм тръгнал. В кариерата си играх за огромни грандове, но нищо не може да се сравни с тръпката, която изпитах в Сосиедад. Феновете изпадаха в екстаз дори при най-обикновени положения. Магическа атмосфера има в този клуб. Няма да забравя, когато бяхме на крачка от титлата. До ден днешен се вълнувам, когато си припомня за онова постижение. Благодарен съм на баща ми, че ме запали по Сосиедад.", връща се към спомените си Шаби.

Баща и син, които взимат дейно участие в историческите моменти на един по-некомерсиален отбор. Шаби Алонсо спечели впоследствие Шампионската лига с Ливърпул и Реал Мадрид, стана световен и европейски шампион с Испания, а с Байерн добави три титли на Германия.

Чезаре Малдини, Паоло Малдини и Даниел Малдини - Милан

Три генерации отдали живота си на един гранд. Всичко започва с Чезаре Малдини, който в средата на 50-те и началото на 60-те се превръща в основна фигура зад успехите на Милан. Защитникът влиза в тежки единоборства, отнема невъзможни топки и многократно спасява голови положения. Харизматичният му дух и твърдата му игра го правят любимец на публиката. Той играе в клуба от 1954 до 1966 година. Записва 327 мача и отбелязва 3 гола. Носи капитанската лента, както ще го направи и сина му Паоло. 

Чезаре печели 4 пъти първенството на Италия - 1954-55, 1956-57, 1958-59, 1961-62, както и първият трофей с Купата на шампионите за Милан през 1963 година.

Getty Images

Няма да е пресилено ако кажем, че Паоло Малдини е най-великият италиански защитник в историята. От малък е страстен почитател на Милан, тренира в юношеската академия на клуба, а през 1984 година дебютира за мъжкия тим на "росонерите". Тогава е само 16. Играе с червеното и черното цели 25 сезона. Искан е многократно от грандовете Барселона и Реал но в сърцето на Паоло има място само за един отбор и това е Милан.

Записва 902 мача и отбелязва 33 попадения.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Печели 7 пъти Серия А (1987-88, 1991-92, 1992-93, 1993-94, 1995-96, 1998-99, 2003-04), веднъж Купата на Италия (2002-03), 5 пъти Суперкупата на страната (1988, 1992, 1993, 1994, 2004). На европейската сцена биогафията му също е удавена от отличия. Пет пъти е европейски шампион (1988-89, 1989-90, 1993-94, 2002-03, 2006-07 г.). Днес е спортен директор на любимия Милан и преди седмица за първи път стана първенец на Италия като ръководител.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Аз не играх за Милан, аз живях за Милан. Посветих 25 години от живота си на този велик клуб. Преминах през трудни и лесни периоди. Борих се за всеки сантиметър на терена. Милан е моето семейство", казва Паоло.

Синът му Даниел Малдини също опитва да пробие на "Сан Сиро". Засега това се случва с променлив успех - момчето е на 20 години, а е записал едва 24 мача, но остава да се бори за мястото си. 

Снимка: Getty Images

"Млад съм и бъдещето е пред мен. Един ден ще стана основна фигура в отбора. Изгарям за Милан, татко ми ме зарази със страст към този магнетичен клуб и аз няма да го предам. Не искам да играя за друг отбор", разказва пред италианските медии Даниел.