Век преди милионите във футбола, един шотландец пося корените на професионализма

13:45 | 29 март 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 2 3057 Снимка: Twitter

Във време, в което футболът по земното кълбо е почти изцяло спрян, осъзнаваме всъщност колко значима част от живота ни е този спорт. Особено в сегашния му вид, когато мачовете бяха на практика всеки ден, излъчваха се из целия свят и играта ни заливаше отвсякъде.

Време за мен

Живеем във време на футболистите-суперзвезди, които в много случаи надскачат славата и популярността дори на отбора, за когото играят. Далеч по-популярни са от артисти, музиканти или дори президенти.

В днешния футбол властват стотиците милиони във валута, но нещата не винаги бяха такива. И тук не става въпрос за близкото минало, което си спомняме всички, вероятно с умиление, а за зората на играта.

Подобно на всеки спорт, и футболът започва на абсолютно аматьорско ниво, но феноменалното и светкавично разрастване на любовта към играта в Англия, променя това в рамките на години.

Но когато на Острова започва да се провежда турнирът за Купата на Футболната асосициация (1871), играта е абсолютно аматаьорска. Дълги години модата в нея диктуват отбори, съставени изцяло от членове на високите прослойки на обществото. Синове на вископоставени джентълмени, които играят, докато учат в престижните университети.

Те управляват футбола, подготвят и написват правилата, което е и най-голямата им заслуга. В този период те жънат непрестанни победи, каквато е ситуацията с крикета, ръгбито и тениса, където надпреварите са зона на богатите.

Докато те пишат първите страници от историята на играта в колежите край Лондон, футболът се разпространява масово сред работническата класа, а нови отбори се появяват непрестанно. Все пак говорим за игра, която се е нуждаела от два камъка за врата, свински мехур за топка и ... любов и ентусиазъм.

Но "бедните отбори", както са наричани от аристокрацията, са съставени от изцяло местни играчи, в много случаи от работниците на една опрделена фабрика, която спонсорира клуба. Докато тези играчи работят шест дни в седмицата и не намират време за тренировки, то отборите на богатите тренират. А и в тях доста от играчите дори не работят, разчитайки изцяло на богатите си родители.

Така мнозина собственици на компании в по-малките градчета осъзнават, че единственият начин да пребориш богаташите на терена, е с наемането на играчи. Да плащаш на някого, за да играе за теб. Нещо, което по това време е категорично забранено от федерацията, управлявана от "върхушката" в играта.

Именно заради това, дори и да е имало играчи на заплати, шефовете на тимовете са го криели. Първият, който признава, че получава пари, за да играе футбол, е Фъргъс Сютър, приеман в наши дни за първия професионален футболист в историята.

Той е шотландец от Глазгоу, който работи като каменоделец и играе футбол за отбора на Партик. Този клуб е вторият, който решава да слезе на юг, за да мери сили с английските тимове от област Ланкашър (северозападна Англия). В редица контроли, Партик буквално разпилява противниците, а в основата на това е Фъргъс Сютър, който играе като разпределител. Той стои в задни позиции и хвърля дълги пасове на бързите си съотборници.

Начин на игра, който е тотално непознат в Англия, където в тези години футболът до голяма степен наподобява ръгбито с индивидуални пробиви, грубости и струпване на много играчи на едно място.

Един от отбрите, които Партик отнася, е Даруин (7:0). Едноименното граде край Блекбърн изцяло зависи от фабриката си за памучна прежда, където работи почти всеки жител. Именно работници от фабриката съставят отбора, а негов спонсор е Джеймс Уелш, единственият наистина заможен човек в града.

Та той решава революцонно да привлече Фъргъс Сютър и съотборника му Джими Лав в Даруин, а мечтата е отборът да бъде първият работнически клуб, вдигнал Купата на Англия.

Двамата пристигат в Даруин като работници във фабриката. Естествено, с обещание и за парични премии, ако донесат успехи на терена. А и условията в Англия за тях са доста по-добри от изпадналия в криза Глазгоу по това време заради фалита на местна банка.

И докато Джими Лав работи във фабриката, то Фъргъс Сютър бързо се отказва. Насочва се отново към каменоделството, но и това не продължава дълго. Обяснява, че английският камък е труден за обработка. Странно обяснение - едва ли има голяма разлика с камъните в Шотландия, все пак говорим за около 250 километра между двата града.

По това време обаче, революцията на двамата шотландци на терена е видима за всички. Даруин започва да играе футбол с доста повече пасове, а Сютър става герой за местните жители, чиято единствена седмична радост в ежедневието е футболът в неделя. Така никой не пита защо той не работи и как точно си изкарва прехраната.

Отговорът е ясен - Фъргъс получава пари само и единствено, за да играе футбол, както и да помага на съотборниците си в тренировките. Никой обаче не се интересува, стига Сютър да носи победи и радост на местните. И да се превърне в героя, който ще донесе Купата в Ланкашър.

Резултатът се вижда на терена и Даруин се превръща в първия работнически клуб, достигнал четвъртфиналите за Купата на ФА през януари 1879. Воден от Фъргъс Сютър, отборът на два пъти завършва наравно с Олд Итониънс (5:5 и 2:2). И двата мача са на терена на елитния колеж Итън, а в състава на домакините е лорд Артър Кинярд XI.

Той от своя страна е смятан за първата голяма звезда на футбола със своите 5 Купи и общо 9 финала (рекорд и до днес). Това също така е първият футболист, който привлича вниманието на лондонската преса за интервюта, а деца по улиците му искат автографи. Изглежда като рутинно занимание за топ играч днес, но тогава е нещо абсолютно невиждано. Множество деца в Лондон обаче разпознават фамилията Кинярд. Причината не е в притежаваната от нея банка, една от големите в столицата, а в това, че синът е мощният нападател и герой за Купата на ФА.

Та Даруин на два пъти стига до равен с този тим, в който освен звездата на футбола, играе и председателят на английската асоциация (вратар). В третия мач тимът на Сютър губи с 2:6. Тогава няма размяна на домакинството, всичките мачове се играят в колежа Итън, а впоследствие Олд Итониънс стига до трофея.

Случаят "Фъргъс Сютър" обаче разгневява всички "богаташи" във футбола, които подобно на ръгбито и крикета, искат да оставят играта единствено за себе си. Масовата любов по този спорт обаче показва на мнозина от тях, че това не е възможно, поне не за дълъг перод от време. И явно рецептата е с плащане на футболисти, които да вдигнат нивото. Един от тези разумни хора е звездата лорд Артър Кинярд XI, който впоследствие управлява английския футбол в продължение на 33 години, чак до смъртта си през 1923-а.

Тогава той пренебрегва аристократичната си надменност, като заедно с някои свои колеги от управителния съвет на федерацията си затваря очите за очевидно съмнителната ситуация около Фъргъс Сютър. Ясно осъзнава, че бъдещето на тази игра е именно в хората.

Възходът на Даруин със Сютър в състава си обаче впечатлява множество клубове в Ланкашър, най-вече Блекбърн Роувърс, който е значим отбор на Острова и до днес, като стана шампион за последен път през 1995-а.

По онова време собственикът на клуба събира няколко играчи от цялата област, предлагайки им сериозни суми. В това число влиза и Сютър. Според слуховете, той взима 10 паунда на седмица в Даруин, докато съотборниците му в получават по 2 паунда за тежък труд във фабриката. Трансферът в Блекбърн му осигурява 100 паунда на ръка и 20 на седмица, но това са само слухове от почти 120 години назад в историята.

Снимка: Twitter

Трансферът на Сютър и още няколко класни за това време играчи не дава светкавичен резултат за Блекбърн Роувърс на терена, но го прави на трибуните. В годините, когато България се радва на първите си глътки въздух след Освобождението, в ланкашърския град изграждат трибуна за 3 хиялди души, която почти всяка неделя е пълна. Заради футбол.

А всичко това изцяло променя разбирането на английските лордове за играта на хората. Играта, която днес стотици милиони обожават. Всички аристократи вече осъзнават, че неизбежната професионализация ще се случи, а тяхната доминация ще си отиде.

Сютър успява да превърне Блекбърн Роувърс в първия работнически тим, достигнал финал за Купата. Той обаче е загубен с 0:1 от старите му познайници Олд Итониънс. През тази 1882-а обаче за последен път подобен тим, съставен от аристократи успява да грабне трофея. От следващия сезон до ден днешен, най-старият футболен турнир в света принадлежи на хората.

Историята обаче не пренаписва изцяло Блекбърн Роувърс, а градският им опонент по това време - Блекбърн Олимпик.

Тогава случаят "Фъргъс Сютър" е известен на всички, като множество отбори събират талантливи момчета, чиято единствена задача е да играят футбол в неделя.

Олимпик е един от тези отбори, като побеждава добре познатите ни Олд Итониънс на финала с 2:1 след продължения. Така той се превръща в първия работнически отбор, или казано по друг начин, тим на обикновените хора, който вдига Купата на ФА. Архивите от тази 1883-а твърдят, че празненствата из всички градове в Ланкашър са били впечатляващи. Трофеят не е бил само за несъщестуващия вече Блекбърн Олимпик, а за всеки обикновен човек, който е осъзнал, че тази игра му принадлежи за разлика от крикета и ръгбито.

В следващите четири сезона Купата отива в Блекбърн Роувърс с Фъргъс Сютър в състава.

Думите му:"Да, аз играя футбол и получавам пари за това, в което съм добър", променят играта завинаги.

Из цяла Англия отборите започват да привличат играчи в съставите си, което принуждава надменните типове от Футболната асоциация, да одобрят официално професионализма. Отбори от региона като Престън и Бърнли започват да наемат играчи, а през 1885-а ФА е на колене и официално позволява заплащането на играчи.

Това в крайна сметка води до създаването на Футболната лига - първото първенство в света със сезон и мачове между всички отбори и точкуване, а не по системата на елиминации. Днешният му наследник е английската Висша лига.

Първото издание е сезон 1888-89, а шампион без загуба е Престън. Блекбърн Роувърс завършва на четвърто място. Фъргъс Сютър по това време вече не играе и има свой хотел на крайбрежието - в Блекпул, но помага на клуба. Записва и един мач, който по ирония на съдбата е като вратар заради контузията на титуляра и единствен наличен страж Хърби Артър, срещу Уест Бромич. Така във вечната ранглиста на английския елит легендарният Фъргъс Сютър фигурира с единствените си записани минута като вратар.

Умира на 58-годишна възраст в Блекпул, но мустакатото момче от Глазгоу остава пъвият, който гордо заяви, че получава пари, за да прави това, което умее най-добре. Да играе футбол. Първият професионалист в играта, която продължава да е любима на милиарди.

Той промени посоката на спорта, завладял хората по света.

Днес Ронадло, Меси и Неймар броят десетките милиони на година в сметките си. За тях говори целият свят.

Но именно малко познатият Фъргъс Сютър и дългите му пасове промениха играта - за 10 паунда на седмица.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО