Когато Андрий Шевченко прати топката във вратата на Буфон и короняса за шести път Милан като европейски шампион през май 2003-а, малцина придаваха някакъв друг смисъл на момента.

Това бе победната дузпа във финала от Шампионската лига между "червено-черните" и Ювентус - кулминацията на сезона в европейския футбол. Най-добрият играч на континента - Шева, бе неговият герой.

Докато на лаптопите в журналистическите места на "Олд Трафорд" се ковяха заглавията, на терена украинецът си поплака, преди да получи медала.

Но не го ли правят всички?

Имаше и втори план зад случващото се.

Андрий бе дал обещание пред себе си и Бог, което победният му удар от 11 метра даде шанс да изпълни.

Embed from Getty Images

Шева отиде директно при боса на клуба Силвио Берлускони само 2 дни след триумфа и отправи лична молба. След това качи купата на самолета и отиде в Киев. Андрей занесе трофея в родната Украйна не само, за да го видят хората там. Трябваше да "го покаже" на един специален човек.

Купата и героят се появиха край паметника на Валерий Лобановский, който "седи на скамейката си" в центъра на украинската столица. Дори днес, когато вече е от бронз, а не от плът и кръв, предизвиква страхопочитание и респект. На него занесе купата Шевченко.

"Той е Богът и бащата на украинския футбол", каза тогава нападателят, който остави купата на шампионите до статуята. Великият треньор не можеше да я погледне, да я докосне или да я вземе в ръце. Той бе угаснал година по-рано.

18 месеца по-късно Шевченко занесе на същия паметник и "Златната топка", която спечели след онзи финал. Пак седна встрани на скамейката, и се усмихна доволно. "Татко му" сигурно също го е направил някъде на небето.

Валерий Василиевич Лобановский (изписваме го така, както го произнасят украинци и руснаци) може и да е непознато име за някои фенове, но само, ако са родени след 80-те или 90-те години. Или, ако през това време не са следили футбола.

Той е роден в Киев през 1939-а, расте в трудни години и рано научава, че в живота нищо не идва даром. Неговият път в играта далеч не е на типичен футболист за СССР в годините между 1957-а и 1968-а, когато натрупва над 300 мача за Динамо Киев, Черноморец Одеса и Шахтьор Донецк.

Дисциплиниран и задължен от родителите си и системата да учи занаят, Валерий се готви за водопроводчик.

Работи по обекти, докато тренира футбол с юношите на Динамо и - по думите на тези, които го познават от онези години, е упорит и изпитва голяма гордост от това, което прави за прехраната си. Независимо дали трябва да се свърши най-черната работа, дали е най-дребната задача.

Усърден и изпипващ до последно всичко, понякога дори до тъмно - такъв го описват като водопроводчик. За щастие футболът сравнително рано го отвлича за постоянно към друга кариера.

Embed from Getty Images

Но до това да стане професионалист има време. Интересно, но терена с юношеските отбори на Динамо, Лобановский е различен. Повечето играчи, израснали в онези години в бившия СССР, са тренирани да бъдат машина за тичане и суператлети. Валерий е техничен и с фантазия, той изучава удари, за които е чел или видял в редките телевизионни излъчвания на бразилски или аржентински футболисти. Обожава южноамериканския футбол. Много е любознателен, иска да научи за играта повече от това, което методиката в съветските отбори по това време дава.

Остава след тренировките, но не да тича и да се усъвършенства физически, както го правят съотборниците му. Опитва стотици центирания, като целта е да придаде онази парабола на топката, която сваля рязко кълбото от полета му и оставя всички слисани. Това е удар, наречен "Folha Seca" - капещият лист на бразилеца Диди, втрещил за първи път света на Мондиал 1958.

Видял го е и Лобановский, който често играе на крилото. И той осъзнава - такова изпълнение е по-ефективно за центриране, а не за директен удар. Колко пъти ще имаш време да стреляш така, а и вратарят да е в позиция, че да го изненадаш?

И Валерий започва да прилага запазената си марка от корнери и свободни удари, при които отборите му вкарват десетки голове. Центриранията му са сензационни. Технически той е с крачка пред останалите на терена, но не винаги е в ритъма на мача физически.

Затова и не става звезда на СССР в онези години, стига само до 2 мача за Сборная, а това са времена на големи успехи за този отбор. Финали и дори титла на Европа.

Но аналитичното мислене на футболиста Лобановский се превръща в основа на вижданията на треньора Лобановский, който през 1967-а, едва на 29 години, поема Днепър (днес Днипро) в Днепропетровск.

И веднага обявява: "Няма значение кой е съперникът. Трябва да се побеждава във всеки мач.".

Днепър тогава е в трета лига. Във втория сезон младият наставник вкарва тима във втора дивизия на СССР, после - и до Висшата лига. Със скромния си отбор Лобановский два пъти елиминира за Купата на СССР гранда Динамо Киев, което впечатлява особено много ръководителите на клуба. Те и без това знаят много добре кой е този човек. Все пак Валерий е дете на Динамо и вратите за него винаги са отворени към родния му клуб.

През 1973-а в Киев взимат решение. Какво, като Лобановский е само на 44? Време му е.

И треньорът поема мечтата си. Следват близо две десетилетия слава, които ще накарат списание World Soccer - тази футболна библия, да го нареди като №8 в историята на играта сред най-добрите наставници. Променя футбола за цял един огромен регион, а и в европейски мащаб.

Embed from Getty Images

Динамо от 70-те и 80-те години е машина. Базата на клуба се превръща в една от най-модерните в Европа, като се говори, че хора на Байерн и Милан са получили разрешение да идат там, за да вземат "ноу-хау" как тренират и се подготвят играчите на киевското Динамо. Преди няколко години в интервю, звездата Игор Беланов разкри, че клубът е бил с няколко крачки пред останалите в Европа като подготовка. Германци и италианци с изумление записват диети, режим, методологии. В това време Брайтнер, Бекенбауер, Ривера и останалите пият бира и вино, пушат цигари след мачове и тренират по веднъж на ден за два часа. Играчите на Лобановский имат работен ден в базата - от 9,30 до 16,30 ч.

Лобановский има една основна мисия - успехът на неговия тим е единственото важно нещо на света. Не на отделен играч, а на отбора.

През първата година в клуба, треньорът стига до второ място в много силното първенство на СССР и губи финала за купата и стига 1/4-финал за Купата на шампионите в Европа. Не е доволен. "Не постигнахме нищо", отсича след края на сезона.

Подобрението е факт веднага. Динамо Киев прегазва конкуренцията през 1974-а и взима титлата и купата в СССР, но в Европа идва разочарование - отпадане на 1/8-финал за Купата на УЕФА. "Можем и там да постигнем повече", мърмори Лобановский.

Година по-късно Динамо пак е шампион у дома, а в Европа прави чудеса - носител на КНК и Суперкупата на континента. В края на 1975-а Олег Блохин взима и "Златната топка" - първа от трите, които в Украйна "приписват" именно на Лобановский.

11 години по-късно Игор Беланов вдига най-важния индивидуален приз, след като в същата година Динамо е шампион на СССР и носител на КНК отново. На финала Атлетико е смазан с 3:0 в изключително впечатляващ мач.

А кой двубой на Киев тогава не е впечатляващ...?

Динамо играе агресивен футбол, с преса от наказателното поле на съперника за отнемане на топката. Днес футболът слави Гуардиола и Клоп за такъв стил, но киевската машина прави това още преди повече от 3 десетилетия. Подготовката на играчите е на изключително ниво.

"Тренирахме страшно много, имахме занимания за всеки отделен елемент на играта, а най-важното бе, че Лобановский никога не се задоволяваше - разказва пак Беланов. - Дори след най-изразителната победа, дори след спечелена купа, от него нямаше как да се чуе някаква шумна хвалба. Промърморваше - добре се справихте, но от утре никой няма да помни това. Започваме наново."

Звездите на отбора имат странни отношения с треньора, според съветската преса. Така се пише и за Блохин, а после и за Беланов.

"Не бяха хладни. Просто той бе супер професионалист и в отношенията си с играчите. А и не искаше някой да се мисли за по-голям от другите в тима. Не бяхме приятели. Знаехме си работата", обяснява Игор.

За 14 години (на два етапа) Лобановский печели 8 титли на СССР, 2 купи на носителите на купи, Суперкупата на УЕФА и води националната Сборная на три световни първенства (1982-ра, 1986-а и 1990). Бронзов медалист от олимпиадата през 1976-а, сребърен от Евро 88. Стилът на игра на Динамо и СССР в онези години не може да бъде сбъркан.

Човекът край тъчлинията - също. Грамаден със своите близо 190 см, клатушкащ се нервно, когато е седнал на скамейката, но никога - викащ буйно или даващ наставления с крясъци по време на мач. "Те знаят какво да правят, на почивката казвам каквото има нужда да се каже", обяснява.

На мексиканския Мондиал 1986 треньорът води 12 играчи от Динамо - за това е критикуван от пресата в Москва, но не много усърдно. Знае се, че в този момент украинците са най-добрите в страната. СССР играе потресаващ футбол в групата, бие Унгария с 6:0, после прави 1:1 с Франция - действащ европейски шампион, а накрая помилва Канада само с 2:0.

Осминафиналът срещу Белгия е загубен с 3:4 с продължения и остава скандален заради две съдийски решения, след които съперникът вкарва голове от засада. Но и печален като тактика - както години по-късно признава самият Лобановский. СССР играе дълбока преса през всичките 120 минути, а температурата в Леон е около 40 градуса. Съвсем обяснимо атакуващите футболисти изхабяват много енергия и не са свежи в решителните минути.

Embed from Getty Images

Треньорът признава по-късно: "Недооцених хитростта на белгийците. Те чакаха да се уморим и нанасяха удари на контраатаки. Мислех, че имаме сили да им вкараме 2 бързи гола и да предрешим мача."

През 1988-а Лобановский е близо до нечуван триумф като треньор, но обстоятелствата, съдбата и един велик гол го спират.

Той трябва да води отбора на СССР на Олимпиадата в Сеул, но правилник, влязъл в сила за тези игри, го забранява - бил е начело на първия тим вече през същата година в друг голям турнир.

На Евро 88 отборът на прочутия наставник играе финал, но губи с 0:2 от Нидерландия след изумителен гол на Марко ван Бастен.

На Олимпиадата печели злато, но лаврите са за Анатолий Бишовец, който е треньор. Нищо, че съставът е изготвен основно от Лобановский, който настоява за включването на Алексей Михайличенко, въпреки че той е играл седмици по-рано и на Европейското. Нападателят става герой на игрите в Сеул и победата над Бразилия на финала.

След 5 години из Близкия изток в началото на 90-те, експерименти из Кувейт и ОАЕ, през 1996-а Лобановский се връща в Динамо.

Остарял, помъдрял и убеден, че може пак да се справи. Извежда отбора да славни победи, като например нзабравимия бой с 4:0 на "Камп ноу" над Барселона в Шампионската лига.

Embed from Getty Images

Там блести Шевченко, третият брилянт на Лобановский. Третата му "Златна топка".

Динамо стига два полуфинала, но не пак не успява да изпълни голямата мечта и да иде на финала на Купата на шампионите.

През 2000-а година обаче се сбъдва друга. Поема Украйна, вече като самостоятелна нация, а не като част от СССР. Говорил е за това как иска поне за един мач да води отбор на Украйна. Стига до бараж в квалификациите за Мондиал 2002, но отпада от Германия след драматични мачове.

Пубикуват книга с философията му за футбола някъде тогава, след загубените баражи. Той не е във възторг, тъй като никога не е бил по приказките, интервютата и медийните изяви. Но вътре държи на първо място да са 4-5 негови фрази, от които младите треньори в наши дни да се поучат.

"Всяка тактика ще бъде оценена като добра след мача, ако си победил".

"Треньорът не бива да иска да е харесван от всички в отбора. Това е аксиома - тук сме, за да вършим работа."

"Играчът трябва да прилага идеята на треньора с увереност, не наизуст. Той трябва да е убеден, че прави нещо правилно."

"Първо се поставя модел, после се търсят точните изпълнители. Обратното може да донесе временен успех, но не и постоянен такъв. Прогрес може да има само с цел, ясен модел и визия. Играчите се намират според тях."

"Звездите са чудесно нещо за феновете, но понякога спират еволюцията на отбора."

"Треньорът е творческа личност. А една творческа личност има право на грешки."

Това са само няколко от мъдростите му.

 

Embed from Getty Images

На 7 май 2002-ра, докато води отбора на живота си Динамо, на един мач в Запорожие получава тежък инсулт. Транспортиран е в болница, като за операцията му пристига с хеликоптер от Киев водещият неврохирург в страната Леонид Яковенко. На 11 май прави втори инсулт, а два дни по-късно угасва. Отива си на 63 години. В страната това е прието като национална трагедия.

Година по-късно до статуята му в Киев застана купата, която така и не вдигна с Динамо - тази на шампионите, донесена от Шева. Още година по-късно и "Златната топка" го радва посмъртно, трета на негов футболист. Андрий плака на терена в Манчестър не само, защото постигна мечтата си с купата с големите уши. А осъществи и тази на "Полковника", както всички в Динамо го наричат.

През 2006-а Украйна стигна Мондиал за първи път и, естествено, успехът бе посветен на него. Стадионът на Динамо носи името му, защото той е най-важният човек в клубната история. Както и в тази на футбола в Украйна. Днес същият този Андрий Шевченко върви по стъпките му и води националния тим. Още в първото си интервю каза:

"Следвам методите и съветите на Бащата на украинския футбол."

Онзи, който искаше съвършенството и почти го постигна с Динамо.

Embed from Getty Images