Водопроводчикът, който търсеше съвършенство във футбола
Валерий Лобановски остава най-големият треньор в историята на Украйна и СССР
Когато Андрий Шевченко прати топката във вратата на Буфон и короняса за шести път Милан като европейски шампион през май 2003-а, малцина придаваха някакъв друг смисъл на момента.
Това бе победната дузпа във финала от Шампионската лига между "червено-черните" и Ювентус - кулминацията на сезона в европейския футбол. Най-добрият играч на континента - Шева, бе неговият герой.
Докато на лаптопите в журналистическите места на "Олд Трафорд" се ковяха заглавията, на терена украинецът си поплака, преди да получи медала.
Но не го ли правят всички?
Имаше и втори план зад случващото се.
Андрий бе дал обещание пред себе си и Бог, което победният му удар от 11 метра даде шанс да изпълни.
Шева отиде директно при боса на клуба Силвио Берлускони само 2 дни след триумфа и отправи лична молба. След това качи купата на самолета и отиде в Киев. Андрей занесе трофея в родната Украйна не само, за да го видят хората там. Трябваше да "го покаже" на един специален човек.
Купата и героят се появиха край паметника на Валерий Лобановский, който "седи на скамейката си" в центъра на украинската столица. Дори днес, когато вече е от бронз, а не от плът и кръв, предизвиква страхопочитание и респект. На него занесе купата Шевченко.
"Той е Богът и бащата на украинския футбол", каза тогава нападателят, който остави купата на шампионите до статуята. Великият треньор не можеше да я погледне, да я докосне или да я вземе в ръце. Той бе угаснал година по-рано.
18 месеца по-късно Шевченко занесе на същия паметник и "Златната топка", която спечели след онзи финал. Пак седна встрани на скамейката, и се усмихна доволно. "Татко му" сигурно също го е направил някъде на небето.
Валерий Василиевич Лобановский (изписваме го така, както го произнасят украинци и руснаци) може и да е непознато име за някои фенове, но само, ако са родени след 80-те или 90-те години. Или, ако през това време не са следили футбола.
Той е роден в Киев през 1939-а, расте в трудни години и рано научава, че в живота нищо не идва даром. Неговият път в играта далеч не е на типичен футболист за СССР в годините между 1957-а и 1968-а, когато натрупва над 300 мача за Динамо Киев, Черноморец Одеса и Шахтьор Донецк.
Дисциплиниран и задължен от родителите си и системата да учи занаят, Валерий се готви за водопроводчик.
Работи по обекти, докато тренира футбол с юношите на Динамо и - по думите на тези, които го познават от онези години, е упорит и изпитва голяма гордост от това, което прави за прехраната си. Независимо дали трябва да се свърши най-черната работа, дали е най-дребната задача.
Усърден и изпипващ до последно всичко, понякога дори до тъмно - такъв го описват като водопроводчик. За щастие футболът сравнително рано го отвлича за постоянно към друга кариера.
Но до това да стане професионалист има време. Интересно, но терена с юношеските отбори на Динамо, Лобановский е различен. Повечето играчи, израснали в онези години в бившия СССР, са тренирани да бъдат машина за тичане и суператлети. Валерий е техничен и с фантазия, той изучава удари, за които е чел или видял в редките телевизионни излъчвания на бразилски или аржентински футболисти. Обожава южноамериканския футбол. Много е любознателен, иска да научи за играта повече от това, което методиката в съветските отбори по това време дава.
Остава след тренировките, но не да тича и да се усъвършенства физически, както го правят съотборниците му. Опитва стотици центирания, като целта е да придаде онази парабола на топката, която сваля рязко кълбото от полета му и оставя всички слисани. Това е удар, наречен "Folha Seca" - капещият лист на бразилеца Диди, втрещил за първи път света на Мондиал 1958.
Видял го е и Лобановский, който често играе на крилото. И той осъзнава - такова изпълнение е по-ефективно за центриране, а не за директен удар. Колко пъти ще имаш време да стреляш така, а и вратарят да е в позиция, че да го изненадаш?
И Валерий започва да прилага запазената си марка от корнери и свободни удари, при които отборите му вкарват десетки голове. Центриранията му са сензационни. Технически той е с крачка пред останалите на терена, но не винаги е в ритъма на мача физически.
Затова и не става звезда на СССР в онези години, стига само до 2 мача за Сборная, а това са времена на големи успехи за този отбор. Финали и дори титла на Европа.
Но аналитичното мислене на футболиста Лобановский се превръща в основа на вижданията на треньора Лобановский, който през 1967-а, едва на 29 години, поема Днепър (днес Днипро) в Днепропетровск.
И веднага обявява: "Няма значение кой е съперникът. Трябва да се побеждава във всеки мач.".
Днепър тогава е в трета лига. Във втория сезон младият наставник вкарва тима във втора дивизия на СССР, после - и до Висшата лига. Със скромния си отбор Лобановский два пъти елиминира за Купата на СССР гранда Динамо Киев, което впечатлява особено много ръководителите на клуба. Те и без това знаят много добре кой е този човек. Все пак Валерий е дете на Динамо и вратите за него винаги са отворени към родния му клуб.
През 1973-а в Киев взимат решение. Какво, като Лобановский е само на 44? Време му е.
И треньорът поема мечтата си. Следват близо две десетилетия слава, които ще накарат списание World Soccer - тази футболна библия, да го нареди като №8 в историята на играта сред най-добрите наставници. Променя футбола за цял един огромен регион, а и в европейски мащаб.
Динамо от 70-те и 80-те години е машина. Базата на клуба се превръща в една от най-модерните в Европа, като се говори, че хора на Байерн и Милан са получили разрешение да идат там, за да вземат "ноу-хау" как тренират и се подготвят играчите на киевското Динамо. Преди няколко години в интервю, звездата Игор Беланов разкри, че клубът е бил с няколко крачки пред останалите в Европа като подготовка. Германци и италианци с изумление записват диети, режим, методологии. В това време Брайтнер, Бекенбауер, Ривера и останалите пият бира и вино, пушат цигари след мачове и тренират по веднъж на ден за два часа. Играчите на Лобановский имат работен ден в базата - от 9,30 до 16,30 ч.
Лобановский има една основна мисия - успехът на неговия тим е единственото важно нещо на света. Не на отделен играч, а на отбора.
През първата година в клуба, треньорът стига до второ място в много силното първенство на СССР и губи финала за купата и стига 1/4-финал за Купата на шампионите в Европа. Не е доволен. "Не постигнахме нищо", отсича след края на сезона.
Подобрението е факт веднага. Динамо Киев прегазва конкуренцията през 1974-а и взима титлата и купата в СССР, но в Европа идва разочарование - отпадане на 1/8-финал за Купата на УЕФА. "Можем и там да постигнем повече", мърмори Лобановский.
Година по-късно Динамо пак е шампион у дома, а в Европа прави чудеса - носител на КНК и Суперкупата на континента. В края на 1975-а Олег Блохин взима и "Златната топка" - първа от трите, които в Украйна "приписват" именно на Лобановский.
11 години по-късно Игор Беланов вдига най-важния индивидуален приз, след като в същата година Динамо е шампион на СССР и носител на КНК отново. На финала Атлетико е смазан с 3:0 в изключително впечатляващ мач.
А кой двубой на Киев тогава не е впечатляващ...?
Динамо играе агресивен футбол, с преса от наказателното поле на съперника за отнемане на топката. Днес футболът слави Гуардиола и Клоп за такъв стил, но киевската машина прави това още преди повече от 3 десетилетия. Подготовката на играчите е на изключително ниво.
"Тренирахме страшно много, имахме занимания за всеки отделен елемент на играта, а най-важното бе, че Лобановский никога не се задоволяваше - разказва пак Беланов. - Дори след най-изразителната победа, дори след спечелена купа, от него нямаше как да се чуе някаква шумна хвалба. Промърморваше - добре се справихте, но от утре никой няма да помни това. Започваме наново."
Звездите на отбора имат странни отношения с треньора, според съветската преса. Така се пише и за Блохин, а после и за Беланов.
"Не бяха хладни. Просто той бе супер професионалист и в отношенията си с играчите. А и не искаше някой да се мисли за по-голям от другите в тима. Не бяхме приятели. Знаехме си работата", обяснява Игор.
За 14 години (на два етапа) Лобановский печели 8 титли на СССР, 2 купи на носителите на купи, Суперкупата на УЕФА и води националната Сборная на три световни първенства (1982-ра, 1986-а и 1990). Бронзов медалист от олимпиадата през 1976-а, сребърен от Евро 88. Стилът на игра на Динамо и СССР в онези години не може да бъде сбъркан.
Човекът край тъчлинията - също. Грамаден със своите близо 190 см, клатушкащ се нервно, когато е седнал на скамейката, но никога - викащ буйно или даващ наставления с крясъци по време на мач. "Те знаят какво да правят, на почивката казвам каквото има нужда да се каже", обяснява.
На мексиканския Мондиал 1986 треньорът води 12 играчи от Динамо - за това е критикуван от пресата в Москва, но не много усърдно. Знае се, че в този момент украинците са най-добрите в страната. СССР играе потресаващ футбол в групата, бие Унгария с 6:0, после прави 1:1 с Франция - действащ европейски шампион, а накрая помилва Канада само с 2:0.
Осминафиналът срещу Белгия е загубен с 3:4 с продължения и остава скандален заради две съдийски решения, след които съперникът вкарва голове от засада. Но и печален като тактика - както години по-късно признава самият Лобановский. СССР играе дълбока преса през всичките 120 минути, а температурата в Леон е около 40 градуса. Съвсем обяснимо атакуващите футболисти изхабяват много енергия и не са свежи в решителните минути.
Треньорът признава по-късно: "Недооцених хитростта на белгийците. Те чакаха да се уморим и нанасяха удари на контраатаки. Мислех, че имаме сили да им вкараме 2 бързи гола и да предрешим мача."
През 1988-а Лобановский е близо до нечуван триумф като треньор, но обстоятелствата, съдбата и един велик гол го спират.
Той трябва да води отбора на СССР на Олимпиадата в Сеул, но правилник, влязъл в сила за тези игри, го забранява - бил е начело на първия тим вече през същата година в друг голям турнир.
На Евро 88 отборът на прочутия наставник играе финал, но губи с 0:2 от Нидерландия след изумителен гол на Марко ван Бастен.
На Олимпиадата печели злато, но лаврите са за Анатолий Бишовец, който е треньор. Нищо, че съставът е изготвен основно от Лобановский, който настоява за включването на Алексей Михайличенко, въпреки че той е играл седмици по-рано и на Европейското. Нападателят става герой на игрите в Сеул и победата над Бразилия на финала.
След 5 години из Близкия изток в началото на 90-те, експерименти из Кувейт и ОАЕ, през 1996-а Лобановский се връща в Динамо.
Остарял, помъдрял и убеден, че може пак да се справи. Извежда отбора да славни победи, като например нзабравимия бой с 4:0 на "Камп ноу" над Барселона в Шампионската лига.
Там блести Шевченко, третият брилянт на Лобановский. Третата му "Златна топка".
Динамо стига два полуфинала, но не пак не успява да изпълни голямата мечта и да иде на финала на Купата на шампионите.
През 2000-а година обаче се сбъдва друга. Поема Украйна, вече като самостоятелна нация, а не като част от СССР. Говорил е за това как иска поне за един мач да води отбор на Украйна. Стига до бараж в квалификациите за Мондиал 2002, но отпада от Германия след драматични мачове.
Пубикуват книга с философията му за футбола някъде тогава, след загубените баражи. Той не е във възторг, тъй като никога не е бил по приказките, интервютата и медийните изяви. Но вътре държи на първо място да са 4-5 негови фрази, от които младите треньори в наши дни да се поучат.
"Всяка тактика ще бъде оценена като добра след мача, ако си победил".
"Треньорът не бива да иска да е харесван от всички в отбора. Това е аксиома - тук сме, за да вършим работа."
"Играчът трябва да прилага идеята на треньора с увереност, не наизуст. Той трябва да е убеден, че прави нещо правилно."
"Първо се поставя модел, после се търсят точните изпълнители. Обратното може да донесе временен успех, но не и постоянен такъв. Прогрес може да има само с цел, ясен модел и визия. Играчите се намират според тях."
"Звездите са чудесно нещо за феновете, но понякога спират еволюцията на отбора."
"Треньорът е творческа личност. А една творческа личност има право на грешки."
Това са само няколко от мъдростите му.
На 7 май 2002-ра, докато води отбора на живота си Динамо, на един мач в Запорожие получава тежък инсулт. Транспортиран е в болница, като за операцията му пристига с хеликоптер от Киев водещият неврохирург в страната Леонид Яковенко. На 11 май прави втори инсулт, а два дни по-късно угасва. Отива си на 63 години. В страната това е прието като национална трагедия.
Година по-късно до статуята му в Киев застана купата, която така и не вдигна с Динамо - тази на шампионите, донесена от Шева. Още година по-късно и "Златната топка" го радва посмъртно, трета на негов футболист. Андрий плака на терена в Манчестър не само, защото постигна мечтата си с купата с големите уши. А осъществи и тази на "Полковника", както всички в Динамо го наричат.
През 2006-а Украйна стигна Мондиал за първи път и, естествено, успехът бе посветен на него. Стадионът на Динамо носи името му, защото той е най-важният човек в клубната история. Както и в тази на футбола в Украйна. Днес същият този Андрий Шевченко върви по стъпките му и води националния тим. Още в първото си интервю каза:
"Следвам методите и съветите на Бащата на украинския футбол."
Онзи, който искаше съвършенството и почти го постигна с Динамо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}