В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките. Corner.bg ще ви върне към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним. Е, сега можем да го направим.
Ред е на един горчив за родния спорт спомен, този за ограбения шампион Йордан Йовчев.
Датата е 22 август 2004-а, а в Атина олимпийските игри са в своя разгар.
Една от големите надежди на България за злато е именно Йордан Йовчев, който отдавна е водеща фигура в света на спортната гимнастика. Четири години по-рано той стига до два бронзови медала в Сидни, първи в кариерата му от Олимпиада.
В периода между игрите през 2000-ата и тези в Атина, Йовчев печели 7 медала от Световни първенства, като 4 от тях са златни. Два на халки и два на земя.
Така идва Олимпиадата в Гърция, на която 31-годишният вече Йовчев е устремен само към една цел - златото.
Той преодолява квалификациите на халки без особени проблеми, за да намери място на финала. Осигурява си и финал на земя.
Състезанието на халки остава незабравимо за българите - тогава златото, което Йовчев си заслужи, буквално му бе откраднато. Телевизионното предаване вероятно е имало рекордни рейтинги, а отзвукът бе огромен - у нас се заговори за "грабеж" и "заговор".
И това не бе мнение само в България, а оценката на цялата гимнастическа общност в света. В същата тази надпревата бе замесена и една от големите надежди на домакините за злато - Димостенис Табакос.
Той излезе и изигра съчетанието си без сериозна грешка, но колебанията му бяха видими и за тези, които не са специалисти в спортната гимнастика. Ръцете на гръцкия гимнастик трепераха, а трептенето разклащаше халките, доста видимо при това.
Тези факти обаче не трогнаха шестимата съдии, които дадоха високи оценки на Табакос и с резултат от 9.862 той зае първото място във временното класиране.
Препълнената с гърци зала избухна в аплодисменти на крака.
Така дойде ред на съчетанието на Йовчев - големият фаворит. Българинът изигра съчетанието си перфектно, халките просто замръзваха при изпълнението му. Нещо, което изобщо не можеше да се види в съчетанието на гръцкия му съперник.
Идва ред на оценките, а когато всички очакват Йовчев да излезе на първата позиция и да грабне златото, съдиите му дават обща оценка от 9.850, с 0,012 по-малко от тази на Табакос.
Разочарованието по лицето на Йовчев е видимо, гърците в залата празнуват, а останалите гимнастици недоумяват случилото се.
В интервю пред Dir.bg през октомври 2019-а, Йовчев си припомни ситуацията и сподели:
"Няма как да не помня тази дата. Не я забравям, но не се и връщам често към нея. За себе си аз наистина бях шокиран, когато се върнах в България след игрите. И видях колко много хора бяха съпричастни към случилото се.
А аз смело казам, че бях ощетен - говоря за това, което показахме. Аз си заслужих правилната оценка. В нашия спорт е така - не можеш да гледаш в канчето на другия, претенции имаш към своето изиграване и оценка.
Аз получих тази оценка, която заслужавах, но той не получи такава. И така стана първи.
Този себърен медал обаче има и друга страна за мен. Много хора станаха съпричастни, заобичаха ме някак повече, станах много по-разпознаваем за тях. Българинът сякаш се почувства колективно, че е ограбен през случилото се с мен. Стават такива неща в спорта. Хората и днес си спомнят за тази случка, а благодарение на нея и масово видяха и чуха за гимнастиката у нас. Аз съм и четирикратен световен шампион, но това бе моментът, в който всъщност хората ме почувстваха близък.
Не съм забравил, разбира се. Но не живея в тормоз от случилото се тогава.
Ние тогава - аз и моят екип, не съжалявахме. Казахме си, че нямаме угризения, подготвихме и направихме състезанието както трябва. А и имахме медал, все пак.
Дадохме всичко, това бе нашият момент, но... не се получи. Не е фатално".
Въпреки разочарованието, Йовчев се показа като голям мъж и спортсмен. Отиде и стисна ръката на гръцкия си съперник при награждаването. Джентълменска реакция, която няма да видим от всеки спортист след такова ощетяване. А в модерния спорт сякаш изглежда като нещо безвъзвратно загубено.
А и все пак нали големите шампиони се познават по това, не как се радват на успеха, а по това как приемат поражението?
Най-емоционалният момент безспорно е след награждаването, когато италианската легенда Юру Чечи, заел третото място, вдига победоносно ръката на Йовчев.
Италианецът започва да сочи към българина, демонстрирайки кой е истинският шампион. В този момент победителят Табакос стои гузно отзад.
А понякога признанието на твоите опоненти е по-важно от това на шестимата субективни съдии, които обаче са неделима част от спортната гимнастика.