17-11-2017 20-11-2018

Зъболекарят-пилот е последният пионер от зората Формула 1

Тони Брукс е единственият жив състезател от 50-те години на ХХ век

10:21 | 9 юни 2020 | Редактор : Александър Сотиров 1 1865 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Сезон 2020 трябва да отбележи 70-годишнината от първата състезателна година във Формула 1. Това ще се случи, макар и със закъснение, предизвикано от пандемията от COVID-19. Стартовете все пак ще започнат през месец юли, а на фона на супермодерните болиди и всички технологии, които еволюират с всяка изминала година, в началото на F1 всичко е било много, наистина много по-различно.

През 50-те години по пистите скоростно летят фигури като Хуан Мануел Фанджо, Алберто Аскари, Стърлинг Мос, Джак Брабъм, Нино Фарина, Майк Хоутърн и Хосе Фролан Гонсалес - едни от първите победители в състезанията, следени от милиони и милиони фенове днес, седем десетилетия по-късно.

Днес обаче от тази невероятна компания остава само един-единствен. Последният пионер от зората на Формула 1. Тони Брукс. Един от най-добрите британски пилоти, които никога не успяват да спечелят титлата.

Смъртта на сър Стърлинг Мос миналия месец допълни звездната стартова решетка от F1 високо в небесата, а тук на земята остана единствено Брукс.

88-годишният Тони сякаш винаги е бил в сянката на Мос, но това не го прави по-малко значим, а постиженията му по-малко впечатляващи. През 50-те години на ХХ век 49 от общо 75 състезания във Формула 1 (65%) са спечелени от трима пилоти. Петкратният шампион Фанджо е №1 с 24 победи. Двукратният първенец Аскари е втори с 13 триумфа. Мос е трети с 12 успеха. А четвърти в този списък е точно Брукс - с 6 победи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

В модерната ера на Формула 1 шестте му победи може и да не изглеждат като кой знае колко значимо постижение, но това не е така. За онези времена, изпълнени с такива майстори, стореното от Брукс е повече от впечатляващо

Между 1956 и 1959 година печели 46% от състезанията, които успява да завърши. В наши дни подобна статистика вероятно би означавала няколко световни титли.

Всъщност Тони Брукс дори не е трябвало да бъде пилот във Формула 1. Като юноша се подготвя да тръгне по стъпките на баща си, за да продължи семейната традиция и да стане зъболекар.

Но за щастие на мнозина се влюбва в моторните спортове, като през 1955 година получава невиждан шанс - да дебютира във Формула 1 още докато учи дентална медицина в манчестърския университет. Това се случва в старт в Сиракуза, Италия, който обаче не е част от класирането за световния шампионат.

Издухва конкуренцията, печелейки убедително пред редовните участници Луиджи Мусо и Луиджи Вилорези. Триумф за Великобритания, след като никой от Острова не е печелил Гран при от 1924 година!

Първата му официална кампания в автомобилния елит обаче е катастрофална. През 1956 година завършва в едва един старт зад волана на BRM P25 на Оуен Рейсинг. Научава уроците си, а години по-късно в интервю описва онзи сезон достаъчно силно - като "смъртоносен". Най-описателната случка е на "Силвърстоун", където излита от колата и чупи челюстта си. Педалът на газта буквално изхвърча и го изхвърля от болида. Достатъчно ясно обяснение за разликата във Формула 1 тогава и сега.

"За капак на всичко самата кола се върна на пистата, но се приземи наобратно, след което се запали. Единственото резонно нещо, което можеше да се случи", добавя Брукс.

Година по-късно идват дебютен подиум и първа победа, която печели пред собствена публика и... разделя със Стърлинг Мос. Това е едва третият и последен път, в който подобно нещо се случва в цялата история на Формула 1.

Всъщност задържането на Брукс сред най-добрите си е цяло чудо, но не от гледна точка на качествата му, а от здравословна такава. Преживява доста контузии освен счупената челюст. За най-страшната от тях казва, че е била "дупка на бедрото му, която е имала размерите на тенис топка".

Кара с въпросната огромна рана на бедрото, а Стърлинг Мос години след това признава, че за него е било чест да подели победата именно с Брукс.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Пикът на кариерата на Тони предстои - идват пет победи в рамките на два сезона, като на два пъти е близо до титлата, която обаче му се изплъзва. През 1958 година Брукс печели три състезания, но и това не му стига за място на върха. Световният шампион Хоутърн е спечелил... едно, но и титлата.

В онази година първите пет места в крайното класиране са за петима британски пилоти.

Преминава във Ферари през 1959 година, но погледът му вече е отправен отвъд пистата, макар със Скудерията да идва най-доброто му представяне и второ място в крайното класиране. Вижда с очите си как двама негови сънародници губят живота си в катастрофи - Питър Колинс и Стюърт Люис-Еванс.

Самият той има не един или два инцидента на сметката си, а освен това говорим за епоха, в която безопасността е на всичко друго, но не и на първо място. Последната капка сякаш идва, когато световният шампион Хоутърн се отказва и три месеца по-късно загива... в катастрофа на пътя.

"Беше наистина опасен спорт. Всяка година трима или четирима пилоти умираха в инциденти на пистата. Вероятно същото можеше да се случи и с мен", казва Брукс, който се състезава до 1961 година и напуска Формула 1 на едва 29-годишна възраст.

Но на собствените си два крака. Жив и здрав. В последните си два сезона завършва съответно на 10-то и 11-то място, но си тръгва с подиум във финалното си състояние.