"Кръчмарски отбор" е неособено приятен епитет, целящ да предизвика единствено подигравка.

Едни момчета от Гибралтар (същият този Гибралтар, който в рамките на няколко дни спря мъжките и младежките ни национали) обаче се гордеят с тази оценка. Защото в техния случай е напълно вярна.

"Свраките на Бруно" е името на селекцията от полуаматьори, които на 7 юли ще изиграят първия си изобщо европейски мач в Лига на конференциите срещу северноирландския Крусейдърс.

Как отбор, създаден на шега преди 9 години, стигна до международната сцена? Историята е наистина изумителна.

В основата е британецът Луис Пери, който на 18 години се мести при баба си и дядо си в Гибралтар. В екзотичната страна фамилията държи местната кръчма Бруно, около която ще се завърти една от впечатляващите романтични истории около футбола.

Именно там Пери, който е свикнал с неделните мачлета из долните дивизии в Англия, започва да си търси съмишленици, с които да "разцъква" леко. По това време Гибралтар не е признат от УЕФА и ФИФА, а местният футбол е изцяло аматьорски.

Има само един стадион, няма тренировъчни игрища и футболни клубове, които трудно изобщо могат да се нарекат такива.

"Отидох на проби в един отбор, който не беше печелил мач от две години. Там ми казаха, че на моята позиция играе помощник-треньорът и дори да съм по-добър от него, няма как да ме вземат.

Бях разочарован и вечерта се отбих в Бруно да изпия по бира, където се заговорихме с момчетата и решихме да направим собствен клуб. Събрахме таксата от 500 паунда с помощта на баба и дядо и така се родиха Свраките на Бруно", разказва Луис.

Името на тима идва по изричното желание на играещия треньор Мик Ембълтън, който е луд фен на Алън Шиърър и Нюкасъл, чийто прякор също е "свраките".

Основателят на клуба - Луис Пери.

Фейсбук

Тъй като в Гибралтар няма къде да се тренира, заниманията се водят...на испански плаж от другата страна на протока.

"Гледайки назад, ме напушва смях. Трансферните суми, които плащахме за играчите, бяха под формата на няколко пинти бира в кръчмата. Записахме се за участие във второто ниво и изобщо не знаехме, че Гибралтар иска да е член на УЕФА.

Една сутрин просто разбрахме, че местният футбол ще може да участва в евротурнирите и всички бяхме шокирани. Наложиха се нови правила на работа в целия футбол и ние бяхме на кръстопът - или да се развиваме, или да се разпуснем. Нямаше как да продължим да бъдем просто кръчмарска сбирщина, която да губи всеки мач", продължава с разказа си Луис.

Основният проблем - трябват инвестиции. Така започва ходенето по мъките. Спонсорите са концентрирани в един-два тима от елита, никой не иска да дава пари за аматьори от второто ниво. И тук идва целувката от съдбата.

Младокът работи в агенция за недвижими имоти, където трябва да намери апартамент за свой сънародник - Хейг Унджиян, който е бронзов медалист за Великобритания от европейското първенство по фигурно пързаляне от 1971 г.

Унджиян обаче е по-известен с това, че е заместник-директор на Уотфорд - клубът на Елтън Джон. Разполага с неособено сериозни лични финанси, но предостатъчно за нивото на гибралтарския футбол.

"Свраките" са единственият гибралтарски тим със собствени фенове.

Getty Images

Унджиян се съгласява да стане спонсор и с негова помощ "свраките" политат към първото ниво на местния футбол.

"Мечтата ни бе да изградим клуб, а не отбор. Сега сме единственият отбор, който има собствени фенове, докато останалите тимове ги гледат единствено роднините им. В другите клубове идват спонсори, които се надяват бързо да избият вложенията си от наградните фондове на УЕФА. Това обаче не става и те се оттеглят, а клубът фалира. Докато при нас финансовата част изобщо не е водеща", продължава разказа си Луис.

За да са конкурентни обаче, "свраките" трябва поне малко да заприличат на истински тим. В момента Бруно е съставен от деветима гибралтарци, а легионерите са емигранти от Бразилия, Мексико, Аржентина, Канада и, разбира се, Англия.

Отборът продължава да е с полуаматьорски статут - футболистите работят като спедитори, счетоводители, служители на граничния контрол, сервитьори. След като се класират за евротурнирите, обаче решават да започнат да тренират приоритетно. Кога се е случило това ли? От 1 юни тази година.

Паралелно с тези процеси, за генерален мениджър е назначен бившият играч на Болтън Дийн Холдсуърт, чиято най-важна задача е...да намери как Свраките на Бруно да стигнат до Северна Ирландия за мача си с Крусейдърс.

Срещата с Крусейдърс в Лига на конференциите е историческа за Свраките на Бруно.

Фейсбук

В Гибралтар има само едно летище, от което всички полети са единствено до Испания. А за чартър не може и да се мисли. Така че този проблем все още не е разрешен, а мачът приближава.

"Някак трябва да се справим, защото да играем в евротурнирите е детската мечта на всички момчета. Заклевам се, никога не съм си мислил, че на 28 години ще съм собственик на клуб, който ще играе официални международни мачове. Това граничи с фантастиката за нас. Представяте ли си да отстраним някак Крусейдърс и във втория кръг да срещнем Базел, както отреди жребият? Това ще е нещо космическо!", заявява Луис, който със сигурност в последния месец е най-търсеният за интервю човек в Гибралтар.

И не крие, че независимо от развоя на евромачовете, след тях играчите ще се съберат за по бира в "офиса си" - кръчмата Бруно, която даде на европейския футбол един от най-колоритните отбори в историята.

Тим, който спокойно може да избере за свой девиз популярния български рефрен "И да паднем, и да бием - пак ще се напием".