17-11-2017 20-11-2018

Защо си тръгва Шави? Барса "изяжда" децата си, умъртвява своето ДНК и Кройфизма

Каталунците загърбиха своята идентичност и все повече не приличат на себе си

10:46 | 30 януари 2024 | Автор : Динко Гоцев 14 4907 Снимка: Getty Images

Виж още "Монтжуик" е провал: Защо Барса не може да напълни трибуните в собствения си град?

Времената определено не са добри за Барселона - един от най-големите футболни клубове в Европа и света. И не говорим само за резултатите на терена, въпреки че именно те са огледало и диагноза за това какво е и какво не е наред. Но притесненията на феновете са далеч по-сериозни от това, че Жирона и Виляреал могат да дойдат и да вкарат по 4-5 гола на стадиона на Барса.

А това се случи за месец - 2:4 от Жирона и 3:5 от Виляреал в съботната вечер. Това преля чашата, феновете освиркаха, а и без това те не са никак много по трибуните на стадиона, който е временен дом за отбора. На "Естади Олимпик" имаше малко над 46 хиляди. Те ясно показаха след края какво мислят за показаното.

Всеки един от тях едва ли е подозирал какво се случва в стадиона в минутите, докато е пътувал към дома.

Президентът Жоан Лапорта е свикал спешна среща - импровизирана, в една от ВИП-ложите. Вицето Рафа Юсте, спортният директор Деко, изпълнителният директор Енрик Масип и дясната ръка на Лапорта - Алехандро Ечевария, са в помещението. Темата е ясна - какво правим в тази игрова криза и какво е бъдещето на треньора Шави?

Още вътре, на срещата, президентът получава съобщение на мобилния си телефон. От Шави, който е долу в съблекалнята. И иска среща, но само на четири очи, с Лапорта.

Босът слиза в друга стая, недалеч от съблекалните. Казва директно на треньора, че има подкрепата на ръководството и решението, взето горе, е да не бъде сменян. Отговорът е изненадващ: Самият Шави ще си тръгне в края на сезона.

"Обстановката е токсична, а напрежението е огромно. Клубът не работи добре, а аз имам голяма вина за това", са били думите на треньора. Той поема вината за резултатите и е сигурен, че когато си тръгне през лятото, напрежението ще спадне и върху отбора, и около него.

Лапорта е изненадан, но получава уверение, че няма начин легендарният халф и настоящ наставник да размисли. Дори Барса да спечели Шампионската лига. Решението на Шави е окончателно.

Шави изглежда не просто угрижен, а дори и отчаян. Очевидно и той има вина за слабите игри и резултати. Но проблемите са много по-мащабни

Getty Images

То предизвика нови трусове, разбира се. Една от най-символните фигури на клуба, на неговия стил и философия, става поредният, който си тръгва от него изцеден като лимон. И без усмивка на лицето.

Когато през юни миналата година Шави празнуваше титлата на Испания с отбора си, той предупреди: "Това е голяма победа, но сме далеч от това, което трябва да е Барса". Тимът му бе наричан "скучен", "прагматичен" и с други епитети, които Шави всъщност не опитваше да обори или отхвърли. Той достатъчно добре разбира футбола, за да е наясно, че тази Барса не е като Барса, в която играеше той.

"Аз съм тук, за да върна Барселона към корените му, към неговото ДНК. Тимът отново да играе атрактивен и атакуващ футбол, който да носи насладат за феновете", бе обещал на първата си пресконференция като треньор през 2022-ра. Но таки и не се случи. А усмихнатият, пълен с енергия и излъчващ увереност Шави, се превърна в прегърбен, сякаш смачкан от проблемите и мъчен от неувереност човек край тъчлинията.

Чест му прави - до последно поема цялата отговорност за неуспешните резултати. И за загубата от Реал в Ел Класико през есента, и за това 1:4 за Суперкупата през януари. И за отпадането от Купата на краля срещу Атлетик Билбао миналата седмица. И за конфузните споменати домакински загуби от Виляреал и Жирона. А е ясно - не е само негова вината.

Селекцията е хаотична от години. Местният "Мундо депортиво" писа миналото лято, че "Шави иска канапе, а му купуват нощна лампа", когато клубът взе Иняго Мартинес, Ориол Ромеу, както и Жоао Феликс - под наем. Единствено Гюндоган бе "негов" трансфер. А и "барселонски" такъв - на играч, който макар и да е на възраст, играе правилния футбол по правилния начин.

Все пак в предходните 7 сезона игра при Гуардиола в Сити. А това е отборът и треньорът, най-близки до принципите и философията, които Барса май тотално изостави.

Кройфизмът - неписаният наръчник с разбирания за футбола на Кройф, развити от Гуардиола и дори от Луис Енрике, изглежда затворен в някой прашен шкаф. Младите футболисти от Ла Масиа все така влизат в първия отбор, но те трябва да се развиват около опитни и мислещи такива. Левандовски е бледа сянка на себе си, а и - според местните медии и източниците около клуба - не е онзи, който може да е ментор. Гюндоган - донякъде.

Бившият вече спортен директор Жорди Кройф и Левандовски през миналия сезон

Снимка: Getty Images

Това с избледняващата идеология, ДНК и философия, вече е тенденция, не просто твърдение, родено от решението на Шави.

През 2020-а Лео Меси си тръгна в ден, който бе със сеизмичен ефект върху клуба. Да, обяснението бе икономическо. Ясно е, че Барса има финансови проблеми, строи и суперскъп нов стадион. Но простите сметки показваха, че Меси можеше да бъде задържан. И, оставете сметките. Клубът бе длъжен да не изпуска Лео - неговия талисман, символ и емблема.

Да оставиш да си тръгне мита Меси - десетката, заради която поне едно поколение е влюбено в синьото и червеното на този отбор. Необяснимо и противно на всичко, което един клуб може да има като идеология.

После си тръгнаха Алба, Бускетс, Пике. Сега с Шави ще си иде и Сержи Роберто. Барса се променя до неузнаваемост, а въпреки присъствието на свои юноши, не изглежда като Барса.

През лятото на миналата година си тръгна и Жорди Кройф, син на татко си не само като биология. А и като футболен ген. Спортният директор прие работата и две години опитваше да върне принципите на Кройфизма, които са работили толкова добре в Барса близо 30 години. Неговото напускане повлия видимо и на Шави, с когото се разбираха отлично.

Лапорта, както винаги е било, слага маската на "нищо особено не се е случило, клубът е по-голям от всяка личност". Това е така, разбира се. Но самият президент, който се е изтъквал като виден Кройфист през годините, не бива да загърбва докрай принципите. През 2008 г. именно той взе решението, върнало най-славните времена - избра неопитния Гуардиола през Моуриньо и сложи началото на златна ера. Сега е време отново да намери отнякъде сили за такова решение.

Защото знаците са в други посоки. Слуховете са пак за Жозе, както и за треньори, които ще донесат прагматичен футбол и ще са опозиция на силния отбор на Реал, изграден внимателно с опитни и млади играчи.

Привържениците не са убедени, че това е пътят. Меко казано. Те искат главата на Лапорта и подкрепиха Шави.

Така бе и миналото лято, когато въпреки титлата, имаше транспаранти на парада на победата: "Не допускайте Жорди да си тръгне". Е, оставиха го. Сега напуска и Шави.

Клубът се изменя и избледнява като философия и ДНК, а това може да има далеч по-голямо негативно значение в дългосрочен план, отколкото икономическите проблеми.