Животите на много от спортните личности в историята са изпъстрени с трудности, препятствия и тежък път до върха. Сред тези истории е и тази на един от най-популярните американски бегачи на средни разстояния - Глен Кънингам.

По време на Олимпиадата през 1936-а в Берлин, пред погледа на Адолф Хитлер, Кънингам стига до сребърния медал на 1500 метра, победен само от новозеландеца Джак Лавлок, завършил с 0,6 секунди по-бързо.

В родината си обаче той е истинска звезда, като дълги години никой не успява да го победи в популярната по онова време в САЩ дисциплина - една миля (1,609 км).

Той подобрява десетки американски рекорди, а всичко това се случва по-малко от две десетилетия, след като майка му чува ужасяващите думи: "Съжаляваме госпожо, но и вторият ви син ще умре".

Роден без акт за раждане и каквито и да е документи в канзаска ферма, детството му е бедно и трудно, но нищо не може да се мери с почти фаталния за него инцидент от февруари 1917-а, когато Глен е на седем.

Той и по-големият му брат отиват рано в местното училище, за да запалят отоплението. Обичайна практика в онези години, когато учениците са се редували в това нещо. Обикновено те са си помагали с лесно запалима течност, а този път в тубата има бензин, след който за секунди всичко избухва в пламъци.

Големият брат Флойд (13-годишен) изгаря, а Глен е изваден около 30 минути по-късно от първите пристигащи в училището преподаватели. Състоянието му е изключително тежко.

Цялата долна част на тялото му е тежко обгорена, а малкият Глен на ръба между живота и смъртта. Всъщност никой не вярва, че той ще оцелее, дори и лекари подготвят майка му за най-лошия сценарий.

Глен Кънингам обаче отказва да умре, за изумление на всички лекари по онова време. Той преминава през най-тежкия начален стадий на изгарянията си и оцелява.

Така обаче идва следващият критичен момент. Според лекарите, заради тежките изгаряния и сериозно увредените му крака, той няма как да проходи. Почти половината му ляво ходило липсва, около колената му са останали само кости и сухожилия, критично е състоянието и на десния му глезен.

Съветът към неговата майка е ампутация на долните крайници.

В онзи миг обаче майка му категорично отказва идеята за ампутация, без да осъзнава, че взима едно от най-важните решения в историята на американската атлетика.

Дълго време обаче Глен Кънингам остава прикован за инвалидната количка, а всекидневните масажи от страна на майка му не помагат. Той продължава да не чувства нищо от кръста надолу.

Огормната воля и характер на това момче обаче коренно променят живота му. Сякаш като сценарий от филм, докато гледа играешите деца в парка, Глен се избутва от инвалидната количка, за да успее с приплъзване да достигне до ограда.

С цялата воля на света той успява да се изправи, подпирайки се на оградата, изумявайки всички наоколо и най-вече майка си. След мъки продължили две години, той успява да се изправи сам на краката си, макар трудно и подпирайки се на ограда.

Уникалният характер на младежа му позволява с всеки ден да напредва, правейки крачка след крачка. първоначално с помощта на майка си, след това с патерици, за да се стигне и до самостоятелните крачки.

Възстановяването му е истинско чудо за онова време, а месеци след първото си изправяне, Глен Кънигам дори започва да тича.

Четири години след ужасяващия инцидент, той се завръща в училище, вече в чудесно здраве. Да, краката му са със зловещи белези, а походката му е леко странна, но това не притеснява Глен.

Заради месеците прекарани в инвалидна количка, страстта му да тича е огромна, а всичко започва с всекидневни кросове до училище и обратно.

Всекидневното тичане и огромната му воля, бързо го превръщат отличен бегач, а когато се включва в няколко състезания, конкуренцията просто няма шанс.

Двете години прекарани в инвалидна количка, липсата на пръсти на левия крак и огромните травми, които претърпява в детството си, не спират Кънингам към слава в леката атлетика.

Талантът му осигурява стипендия за колеж, където той става част от лекоатлетическия тим и започва да покорява щатските първенства. Заради историята си, освен златни медали, той печели и сърцата на всички фенове.

Силата му е в бягания на 800 и 1500 метра, които са олимпийски дисциплини, а в САЩ печели слава на популярното бягане в рамките на миля. През 1934-а дори поставя рекорд за най-бързо избягана миля, а "Медисън Скуер Гардън" се пълни до краен предел, за да го наблюдава.

Две години по-рано дебютира на Олимпиада, но без успех. През 1936-а обаче Глен Кънингам е сред звездите на американската делегация, която пътува за "нацистките игри" в Берлин.

Преди Олимпиадата, той печели приз за най-популярен атлет. Славата му отдавна е излязла извън пределите на САЩ.

Мнозина го определят като чудо на медицината, гледайки го как тича с почти еднакво темпо в продължение на цялото състезание.

Запазената му марка обаче е невероятният спринт в последнтие 100 метра.

На световната сцена се отличава с олимпийското си сребро от Берлин, докато у дома печели бяганията на миял разстояние в почти всеки град, в който отива.

Огромната любов на феновете пък се засилва с факта, че почти всеки спечелен долар, Глен Кънингам дарява на нуждаещи се деца. Той започва благотворителните инициатива далеч преди да са модерни, далеч преди социалните мрежи, в които да се похвали.

И до днес в САЩ е смятан за един от най-великите атлети, а историята му за преборването на смъртта и пътя до световната слава, се използва като вдъхновение за множество млади спортисти.

Наричат го "Железният човек от Канзас", "Железният Глен", или просто момчето, което отказа да умре.