18:02 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Златната петорка на ХХ в. се събра в небесния тим

Играчите-епохи от Втората световна война до края на миналия век вече ги няма

Златната петорка на ХХ в. се събра в небесния тим

Играчите-епохи от Втората световна война до края на миналия век вече ги няма

11:50 | 30 декември 2022 | Редактор : Динко Гоцев 38 30518

С кончината на Пеле футболът изпраща в своя небесен отбор и петия от великолепните, златни избрани играчи, които са на ниво над останалите. Разбира се, мнението е субективно донякъде, тъй като говорим за отборен спорт.

Но влиянието на тези петима играчи в пет различни епохи на играта след Втората световна война и до края на миналия век, е несравнимо.

Някои от тях спечелиха повече титли, други - повече лични награди, а трети станаха лице на футбола. Това са хората, белязали различните десетилетия с гениалността си и превърнали се в маркер, в стандарт на величие в най-великата игра.

Алфредо ди Стефано и Ференц Пушкаш (40-те, 50-те и началото на 60-те години)

Слагаме ги в едно описание, защото са неделими. Заради това, че играха заедно в най-знаменития финал в историята на Купата на европейските шампиони и вкараха общо 7 гола за Реал срещу Айнтрахт (7:3 през 1960-а). И не само. Историите им са съвсем различни, но те променят футбола и го превръщат в модерен феномен за първи път след края на Втората световна война.

Алфредо ди Стефано

Снимка: Getty Images

Ди Стефано е първият трансферен бум на планетата, първият играч, за когото се изсипват купища пари (за онова време), и заради когото Барселона и Реал влизат в първата си война - и до днес това е считано за истинското начало на това съперничество. Аржентинецът играе 21 години - от 1945-а в родния Ривер Плейт, до 1966-а в испанския Еспаньол.

Русата стрела превръща Реал в марката, която и днес всеки по света знае, той е в основата на бялата доминация в първите години на създаването на евротурнирите. А онзи знаменит финал от 1960-а е предаван по телевизията и Европа за първи път е убедена, че тази надпревара - турнирът на шампионите, е блестяща идея.

Ди Стефано вдига 8 титли на Испания и 5 на Европа с Мадрид, превръща се в мит, символ и знаме на този клуб. Печели две от първите четири издания на "Златната топка" (в още едно от тях остава втори). Това е най-ярката и разпознаваема фигура във футбола от войната до... едно лято в Швеция през 1958 г.

Ференц Пушкаш неизменно е тук, до Ди Стефано. Макар съдбите им да са различни, футболът е упорит и решава да ги събере в първия велик нападателен дует на историята. Унгарецът вече е с огромна репутация, когато отива в Реал.

Вкарал е 383 гола в 367 мача (!) за Хонвед в родината, преди да избяга от режима там и да емигрира в Испания. Наказват го да не играе футбол две години, но въпреки това, натежал, напълнял и остарял, се връща на игрището с екипа на Реал Мадрид през 1958 г. И следва нещо изключително - 242 гола в 262 мача!

Прибавяме и 86 попадения в 90 мача за националния отбор на Унгария, а има и двубои за Испания в края на кариерата му.

Ференц Пушкаш

Снимка: Getty Images

Печели пет пъти титлата с Мадрид, вдига и два пъти тази на европейските шампиони, както и веднъж Междуконтиненталната. Отборът на Непобедимите маждари от началото на 50-те е изграден около този изумителен играч с неговата поразяваща левачка и само футболният Господ знае как те не стават световни шампиони през 1954-а, когато губят от 0:2 до 3:2 финала в Берн срещу Западна Германия. А са очевидно най-силният отбор на планетата.

Пушкаш стреля към вратата по начин, който никога дотогава не е виждал, а пасовете и ударите му са толкова отсечени и прецизни, че напомнят на разрязване с хирургически скалпел. С 8-9 килограма наднормено тегло пак прави хеттрици из испанските терени, доказвайки, че дарбата му е по-голяма от всякакви обстоятелства и дребни анатомични детайли.

Това са играчите на 40-те и 50-те, променили футбола. Естествено край тях споменаваме легенди като Лев Яшин, Раймон Копа, Жуст Фонтен, Хелмут Ран, Станли Метюс... Но най-влиятелните имена са на Пушкаш и Ди Стефано.

Унгарецът си отиде от света през 2006-а на 79 години, а аржентинският маестро Ди Стефано - през 2014-а на 88.

Пеле (60-те и началото на 70-те)

Кой е Пеле е безсмислено да повтаряме отново и отново. Краля на футбола си отиде на 82 години в четвъртък, след като подари на света безбройни емоции, радост си грата си и с усмивката си, която стана марката на бразилския гений.

На 18 години десетката на Бразилия пленява планетата на световното първенство в Швеция, като прави невиждани с топката неща. Невиждани дотогава изобщо, а за тийнейджър - немислими. Вкарва с лекота голове, дриблира, а атлетизмът му е нещо, което оставя съперниците без никакъв отговор. Пеле е феномен, а първата световна титла на бразилците идва като корона върху главата на новия крал. Светът е опиянен от видяното, а финтовете и изпълненията на бразилското чудо вдъхновяват не едно, а поне две поколения млади играчи из цялата планета.

Снимка: AP/БТА

Първата глобална суперзвезда е от скромния клуб Сантос, който се превръща в сензация заради златното си момче. Обикаля Европа на турнета, а предложенията за реклами към Пеле валят от всички посоки. Той променя футбола изцяло, а най-добре това казва човекът, който го наследява в тази петица на великани - Йохан Кройф.

"Преди него това бе просто спорт. Пеле промени всичко в начина, по който светът гледа на футбола. А на терена влиянието му бе такова, че всичко, което виждате днес да се прави от играчите, го е измислим той. Той измисли модерния футбол."

Това са думи на Йохан от 2010-а, не от 70-те. Тоест - влиянието на Пеле се е разпростряло и 50 години след края на кариерата му.

Дали е най-добрият футболист в историята - въпрос на мнение.

Но като влияние върху развитието на играта и нейното превръщане в социален феномен за милиарди, няма съмнение - Пеле е номер едно.

И тук, разбира се, могат да се добавят доста други имена на големи играчи от този период - Яшин, Еузебио, Чарлтън, Флориан Алберт, Бест, Рива... Но Пеле е един.

Йохан Кройф (края на 60-те и 70-те)

Ако Пеле е "измислил" всичко в модерния футбол на терена, човекът, който го приложи на практика най-добре, а след това разви като визия и пренесе в треньорската дейност, е Кройф. Най-големият мъдрец на играта, за когото е казано най-добре: "Йохан не измисли футбола, той просто намери начин да го направи още по-велик". Нещо като приемственост, последователност.

Кройф превръща полуаматьорския Аякс от Амстердам в страшилище, заобиколен от подобни местни момчета - дългокоси, неуморими и невероятно добре подготвени тактически. Но и с футболен интелект, непознат до този момент. Аякс печели три пъти поред купата на шампионите в началото на 70-те и е втората като хронология династия в европейския футбол след тази на Реал Мадрид.

Йохан Кройф

Снимка: Getty Images

Йохан на терена е неуловим, гениален и едновременно с това - правещ неща, виждани по махленските мачове, някак прости и наглед лесни. Само че да ги приложиш в професионалния футбол е невероятно сложно...

Тоталният футбол е нова ера в играта, а като треньор 20 години по-късно в Аякс, а после най-вече в Барселона, Кройф развива идеите си и създава последния велик тим на миналия век (със Стоичков в състава). Реално моделът на игра на този състав пренася футбола в новото хилядолетие.

А Кройфизмът - начин на развиване на таланта, работа с деца и юноши, тактическо разположение на играчите, динамика, отборна игра и всичко останало от философията на великия визионер, се превръща в термин. И вече е в Оксфордския речник. Така, както Кройф е в пантеона на най, най-великите в играта футбол.

Осемкратен шампион с Аякс, три пъти първенец на Европа. Шампион с Барселона, втори на Мондиал 1974 в още един финал, който оборва логиката на футбола (като онзи 20 години по-рано, с Пушкаш). Остава без световна титла, но... Има три "Златни топки" в десетилетието на Бекенбауер, Мюлер, Блохин, Джаич, Кийгън и останалите майстори.

Четирикратен шампион като треньор с Барселона, двукратен с Аякс. През 1992-ра донесе на каталунците и първата им купа на шампионите.

Отиде си на 68 години през 2016-а, след като загуби битката с рака. Като Пеле.

Йохан Кройф

Снимка: Getty Images

Диего Армандо Марадона (80-те и началото на 90-те)

Най-натурално надареният с талант играч в цялата история на футбола. И най-заразяващият с енергия, гениалност, непредвидимост. Магьосник.

Аржентинецът се появи на терена в мъжкия футбол на 15 години в тима на Архентинос Хуниорс, където побърка всички с изявите си. На 17 за него вече се говореше като за феномен, а светът - и това в години без интернет и социални мрежи, се дивеше какво е това чудо. Вкарва 116 гола за Архентинос в първите си четири и половина години, а преди да е навършил 21 отива в гранда Бока Хуниорс. Не играе на Мондиал 1982, въпреки че според цялата страна това е "криминално деяние". Но пък Аржентина вдига титлата и решението е оправдано. Неговият момент ще дойде.

Удиви всички на Мондиал 1982, но още не бе готов за голямата слава.

Четири години по-късно показа на света как един човек може да занесе на гръб отбора си през най-трудния турнир във футбола и да го направи шампион на планетата. Да, не го направи съвсем сам, но... Просто гледайте пак кадрите от онзи Мондиал в Мексико 1986.

Влиянието му върху цяло поколение, израснало с онези мачове, е колосално. Марадона бе гениален, интуитивен, почти безгрешен с топката на левия му крак, а най-важното - той променяше хода на мачове с едно-две движения. Както подобава на най-великите.

Феноменалното е, че така и не игра в някой от водещите клубове на континента, а превърна Наполи - скромния Наполи, във фактор в най-силното първенство тогава. Милан, Интер, Ювентус... Всички бяха победени два пъти за титли на южняците, които и днес остават единствени за този клуб. Титлите на Марадона - питайте някой неаполитанец това пресилено ли е.

Снимка: AP/БТА

За разлика от Кройф, той така и не даде на футбола визия след края на кариерата като играч, не пренесе знанията и дарбата си на друго ниво. Но е обожествяван за постигнатото на терена.

За разлика пък от Пеле, около него скандалите в личния живот бяха ежедневие, а голът му с ръка срещу Англия през 1986-а никога няма да бъде забравен.

Но в ерата на Платини, Зико, Франческоли, Елкер и Матеус, с глава и рамене над всички бе Диего. Единствен и неповторим. Отиде си на 60 години през 2020-а.

Това са те - петимата най-влиятелни играчи в следвоенната история на футбола, та чак до новия век. В него се появиха Зидан, Роналдо (Феномена), Меси, Кристиано... И идват постоянно нови и нови - едни суперталанти и гении, други - повече продукт на нуждата на социалните мрежи и модерните медийни машини да има герои със свежо и ново излъчване.

Но Ди Стефано, Пушкаш, Пеле, Кройф и Марадона направиха така, че днес тази игра да вълнува почти половината от 8-те милиарда на планетата.

И да е феноменът, който е.