В понеделник неговият тим се наложи над "червените" с 3:2 в Правец, а в сряда турците спечелиха и втората контрола с категоричното 4:0 в залата на "армейците". Днес от 17 часа е последната проверка отново в залата в Правец, предаде Фокус.

За дебюта си на новия пост и подготовката на състава, Пламен Константинов отговари на въпроси на bgvolleyball.com.

- След приключване на активната ти състезателна дейност и някои опити в други сфери, извън спорта, смяташ ли, че накрая намери точното си място за реализация?

- Още не мога да кажа със сигурност. Досега, по-голямата част бе организационна работа, занимавах се с трансфери и съвсем отскоро започна истинската дейност с волейболистите. Искам да разбера за себе си дали треньорството ме влече и дали имам тръпка към професията. Това обаче мога да го усетя само като опитам да вляза истински в тази роля, както сега в тези два мача.

Основното е, че особено в сряда в залата на ЦСКА изпитах удоволствие. Видях тези момчета да играят един добър волейбол и това ме изненада. Проблемът е, че треньорската професия е толкова неблагодарна, че за малкото удоволствие трябва да преглътнеш много горчилки. Но определено нещо ме погъделичка и ми хареса.

- Приемаш ли треньорската професия като предизвикателство спрямо твоите качества на добър състезател?

- Не, двете неща нямат нищо общо. Единственото, което имам е едно име. Тези, които ме уважават ме ценят заради това, което съм като личност. Това, което съм постигнал като волейболист. А треньорът Пламен Константинов трябва тепърва да се изгражда. Не казвам, че името не ми помага. То ми дава много респект и уважение и хората ми вярват. Това е един плюс, за който много треньори трябва да се борят десет години, за да го постигнат. Пак повтарям, тепърва трябва да се доказвам в професията.

- Вълнуваше ли се при дебюта си и то на българска земя?

- Да, определено, въпреки, че аз не се вълнувам толкова. Но втората контрола в София бе като официален мач, с публика и медии. И имах по-друго усещане, като в истински мач.

- Защо избра точно Зираат Банкасъ?

- Имах и други варианти особено в обичаната от мен Гърция. Имах разговори и за Полша, дори интерес към мен имаше и от Русия. Но всичко дойде от факта, че в Турция този сезон няколко отбора направиха много шумни трансфери и привлякоха добри играчи. Очевидно интересът към волейбола се покачва. Там има мода и сега волейболът е на дневен ред. Отборът на Фенербахче вдигна най-големия шум с трансферите на Маршал и Милкович. Веднага всички клубове реагираха и започнаха да преговарят с големи имена. Мисля, че този интерес ще се задържи поне две-три години, особено след класирането на турците на Европейското първенство. Така че, избрах този отбор и Турция заради добрата перспектива. Важно е да имаш стабилно финансиране и възможност за бъдещо развитие за да можеш да се бориш за нещо по-голямо, което е една добра основа за работа.

- Какви са целите, поставени от ръководството на Зираат Банкасъ?

- Основната цел е класиране в четворката на турското първенство. Впоследствие, успешно влизане в европейските клубни турнири. От там нататък аз се надявам да станем опасен отбор за всички евентуални съперници.

- Двамата чужденци в тима са чех и германец. Защо не привлече български състезател в отбора?

- Българските волейболисти, които се вписваха в моите виждания и с които бих работил вече бяха подписали договори с други клубове. Единственият вариант беше привличането на Андрей Жеков, но там се получи някаква мътна ситуация, решение на ръководството, което още не ми е съвсем ясно. Като че ли има някакво негативно отношение към българските състезатели и конкретно към Андрей. Той бе първото име, което аз споменах за разпределителския пост, но за съжаление не се получи.

- Как върви подготовката на отбора?

- Засега добре, доволен съм. Макар, че на турските състезатели малко тежичко им идват двуразовите тренировки, на които ги подлагам. Имам чувството, че не са тренирали в подготвителния период, но пък сега ако не се потрудят сериозно, няма кога по време на първенството. Затова исках да се отделят от града и развлеченията. Да мислят само за тренировъчния процес. Иначе много им харесаха условията в Правец и всички са доволни.

- Как ще продължи подготовката след лагера в Правец?

- Прибираме се в Анкара. Провали ни се един турнир в Солун. На всичкото отгоре сменят програмата на първенството в Турция и вместо на 23 -ти, започваме на 16 или 17 октомври. Продължава да се дискутира да играем Суперкупа на 13-ти, което ще е много трудно. Чужденците ми са на Световното първенство в Италия и ще дойдат 2 дни преди Суперкупата. Получава се страшна аномалия и напрежение, но така е, няма какво да се прави. Може би ще опитаме да направим един приятелски турнир при нас в Анкара. Също така иранският Сайпа ще ни гостува за две контролни срещи.

- Какво да очакваме от националният ни отбор на Световното първенство?

- Не мога да се ангажирам с точна прогноза, но съм убеден, че ние сме силен отбор. Дано да успеем да зарадваме хората с едно добро класиране. Мисля, че малко неща останаха да радват българския народ и едно от тях е волейбола. Пожелавам на момчетата да са здрави и смятам, че те съвсем спокойно могат да вземат медал. Бронзови вече имаме, значи нещо по-голямо.