Какво обаче промени това и дали и през следващия сезон опитният разпределител ще продължи да радва волейболните фенове у нас? Това са само част от въпросите, за които разговаряме с плеймейкъра на "червените", цитиран от livesport.

- Има ли вече яснота как ще продължиш кариерата си?

- Все още е рано за кардинални решения. Както аз, така и съотборниците ми изкарахме нелек сезон с много мачове. И сега имам нужда от по-дълга почивка без всякакви спортни ангажименти, за да може да си проветря главата и да си направя ясна оценка какво съм направил, както и с какви сили разполагам. А и нещата в клуба не са все още изяснени, за да се види какво точно ще стане.

- Имаше амбициите, като спреш активната кариера, да се захванеш с треньорската професия...

- Когато му дойде времето, нещата ще се изяснят. Може и това да е пътят, защото с опита, който съм натрупал през годините като състезател - и в националния отбор, и в кариерата ми в чужбина, мисля, че има какво да дам на състезатели и да им покажа някои неща, които имам като знания. А пък какво ще се случи - времето ще покаже.

- А оставате ли в ЦСКА и догодина или...

- Във всички случаи се надявам да е свързано с ЦСКА. Силно се надявам нещата да придобият такава окраска и такъв оттенък, какъвто на нас ни се иска. Но просто трябва време. Нещата не зависят само от нас. Притиснати сме от много обстоятелства, които изискват чисто физическо време. Ето например, доколкото знам, 15 май е срокът, в който от Европейската федерация ще дадат отговор за турнира, в който ЦСКА ще има право да участва - Шампионската лига или Купата на СЕV. От това пък до голяма степен ще зависи и какви ще са целите, както и селекцията, която ще направи ръководството.

- Доколко полезно беше участието ви в Европа през тази година?

- Надявам се да е било полезно. Самият факт, че за последните две години сме печелили всеки един турнир в България, всяка една възможна купа, значи от идването ни е имало някаква полза. Но мисля, че трябва да се акцентира върху това, че с нашия опит - моя, на Ивайло Стефанов и на Пушката, сме били пример на младите момчета - как трябва да се отнасят към спортния живот, към професионалния спорт - и в залата, и извън нея.

- Означава ли това, че компромисите, които направихте относно финансовото състояние, са били оправдани?

- Ние сме направили своите компромиси с ясната цел, че познаваме хората, с които работим. Така нито за момент тези трудности не са били в съзнанието ни като някакъв проблем, който ще ни накара да спрем да вървим по пътя, по който сме тръгнали. Професионално сме си вършили работата и знаем, че в даден момент тези финансови проблеми ще бъдат изчистени. Ако трябва да се перифразирам - пари се изкарват. Хубавите емоции, които се доставят от хората, са малко. Тези емоции от пълната зала, които изпитахме, не се купуват с пари. С нотка на тъга обаче трябва да кажа, че този наш пример не се оказа заразителен. Това, че почти всички български отбори се отказват от участие в евротурнирите, аз лично не мога да го разбера. В Европа отборите се борят със зъби и нокти да стигнат до тази квота, която им дава шанс да премерят сили с отбори от други държави, а ние с лека ръка се отказваме. Това ме натъжава, но всеки преценява какви са му възможностите, силите и амбициите.

- Покриха ли се очакванията ви за българската действителност, когато се върнахте преди две години?

- Да ви кажа честно - и да, и не. Имаше неща, които ме шокираха. Мои приятели ми казваха, че съм луд човек, че искам да се върна в България. Приемаха с насмешка връщането ми и като крачка назад, но аз не мисля така.

- Какво ви шокира от ситуацията, която заварихте?

- През годините, които прекарах в чужбина, аз на практика не съм прекъсвал връзката си с клубния живот в ЦСКА. Така че бях наясно как живеят, с какви трудности се сблъскват. Какви победи са постигали и на каква цена, тъй като обстановката, която бе преди няколко години в българския волейбол, беше по-различна. Бях наясно със ситуацията, структурата и възможностите на отбора. Шокираха ме други неща - как искаме и имаме претенции за нещо, пък не можем да създадем условията за това. А те не са чак пък толкова много. Да има хубава светлина в залата, топла вода в съблекалнята, екипи за тренировка... Такива дребни неща, които в Европа изобщо не се коментират. А вижте по другите отбори в България за какво става дума.