Треньорът на националния ни отбор по волейбол Джанлоренцо Бленджини говори от дистанцията на ден, който го разделя от огромните емоции на посрещане, приеми при най-важните хора в държавата и народна любов на площада, за постигнатото от тима на световното първенство. Италианецът изведе българските момчета до финала и взе сребро на шампионата в Азия.

Бленджини гостува в студиото на волейболното предаване на Sportal.bg - Blocк Out. Ето избрано от казаното:

"Наистина абсолютно невероятно, неочаквано посрещане. Преди завръщането имахме бегли впечатления какво е влиянието, което сме предизвикали върху хората, но тази спонтанна любов на всички на площада няма да я забравим никога.

Всеки спечелен медал носи своите емоции, защото е свързан с много работа и очаквания и накрая удовлетворениео от това, че си го постигнал. Разбира се, сребърен медал на олимпийски игри е също мнго голямо постижение и ние с моите колеги го изживяхме. Но това, което изживяваме тук, тази народна любов е невероятна.

Със сигурност мога да кажа, че съм много повече българин сега в сравнение с първото ми гостуване в това студио (преди почти 2 години). Да водя националния отбор на България е нещо изключително специално и за мен е от голямо значение играчите също да са наясно какво е да бъдеш част от всичко това.

Трудно ми беше да бъда далеч от съпругата и дъщеря ми, но голямата жертва я направиха играчите и моя щаб. Горд съм, че имам такъв отличен щаб, съставен от изключителни професионалисти. Аз наистина съм щастлив, че успяхме да постигнем това нещо. Благодаря на Българската федерация по волейбол за условията, които ни създаде.

Надявам се в следващите няколко дни играчите да се откъснат от нещата, защото скоро трябва да привключат към клубните си отбори. Очакванията към тях и сега ще се увеличат и там, защото те отиват като световни вицешампиони. Ще се увеличат и очакванията на феновете заради европейското първенство догодина.

Затова за нас е важно да запазим тази смиреност и да не променяме нищо в начина ни на работа. Тези емоции бяха страхотни, но вече никой няма да възприема България като аутсайдер и ще бъде много по-трудно да се постигат тези резултати.

Има нещо специално, че първият ни мач лятото беше срещу Италия и приключихме лятото отново срещу тях. За мен не мога да не призная, че имам по-специално чувство, не само защото съм бил треньор на Италия толкова дълги години, а и защото много от играчите дебютираха в отбора при мен и имаме силна връзка. Може би в часовете преди финала да нахлуват някакви моментни мисли, но много бързо ги прогонвам, защото ме интересува само моят отбор и моите играчи. Аз съм италианец и обичам родината си, но вече съм и силно привързан към България. Това, че срещнахме Италия, не промени моето силно желание да спечелим."

Отбори като техния можем да настигнем само с много работа. Но тя не трябва да бъде извършвана само в националния отбор. Момчетата трябва да търсят развитие и на клубно ниво. Италия произвежда много играчи, като според мнозина има най-силната лига. Но отбори като Италия и Полша нямат само един състав, те могат да направя два силни тима. Затова се опитваме и българските играчи да бъдат в по-конкурентни клубни отбори, да израстват в тях, защото лятото не е достатъчно, за да постигаме успехи в бъдеще. Самоусъвършенстване - това ще бъде ключово, за да стигнем най-добрите отбори.

Когато поех отбора започнахме от 23 място в ранглистата. Сега сме девети. Това означава, че за нас сега се променя играта - ще можем да печелим по-трудно точки, защото пред нас са малко отбори. В същото време лесно можем да губим точки.

Затова трябва много внимателно и стратегически да се подготвяме за всеки мач, да задържим ритъм, защото това е единственият начин да прогресираме в ранглистата и да постигнем целите си."