17-11-2017 20-11-2018

Годината във волейбола ни: Загубено време или крачка към по-добро бъдеще?

Влизаме в ново начало без отказалите се досегашни лидери

08:06 | 10 октомври 2023 | Редактор : Николай Петров 10 1740 Снимка: volleyballworld.com

Българският национален отбор по волейбол за мъже оставя зад себе си по-скоро разочароващо лято, в което не успя да постигне кой знае колко впечатляващи резултати.

Първо нашите бяха на прага да са отпадналият отбор в Лигата на нациите след едва две победи от 12 мача, а след това дойде и разочарованието на Европейското първенство, на което бяхме съдомакин. За финал три загуби с по 0:3 не ни дадоха шанс да се борим за място на Олимпийските игри в Париж догодина.

Така спортът, който някога ни носеше огромна радост и място сред най-големите нации в света, вече няколко години е в период на застой поне при най-големите.

Представянето ни в олимпийските квалификации и четирите победи в седем мача ни донесоха леко изкачване в световната ранглиста и по-конкретно 19-о място. Да, в миналото бяхме свикнали да сме редовно в челната десетка, но и сегашният скок е някаква утеха.

В интервю за BGvolleyball.com Доскорошният селекционер на младежкия ни национален отбор Мартин Стоев нарече тази година "изгубена". Той беше спряган за селекционер на мъжкия отбор след огромния си успех на Световното първенство до 19 години в Иран през 2021 година и второто място. В крайна сметка вместо него беше избран Пламен Константинов.

Снимка: FIVB

Стоев е на мнение, че тази година е изгубена, тъй като не се е дал достатъчен шанс на млади играчи, които да изградят новото ядро на националния отбор. Ядро, което евентуално да ни класира на следващата Олимпиада през 2028 година.

"И да бяхме подмладили резултатът нямаше да е различен, даже можеше и по-лош да е. Въпросът е, че една година забавихме тези млади момчета да натрупат опит, който ще им е нужен! А старите момчета, които натрупаха още опит - на тях не им трябва. Затова е смисъла на загубена година. Можеше да се използва за по-бързо "узряване" на тези млади състезатели, които ще бъдат бъдещето на България", смята Стоев.

Думите му са в контекста на това, че някои от опитните играчи изиграха своите последни мачове за националния отбор. Теодор Салпаров и Георги Братоев се отказаха от селекцията след осминафинала с Франция на Европейското първенство, а Цветан Соколов изглежда казва "край" след изминалите олимпийски квалификации.

Снимка: БТА

Напускането на тези фигури дава един съвършено нов облик на националния отбор, а новият лидер категорично се казва Александър Николов. Големият син на легендата Владо Николов вече играе за един от водещите клубове в Европа Лубе Чивитанова, а освен това носи огромна енергия на националната селекция.

В олимпийските квалификации в състава беше повикан и неговият по-малък брат - 16-годишният Симеон, който също направи страхотно впечатление. Стоев обаче смята, че той и другите талантливи деца от неговото поколение е трябвало да получат повече шанс за сметка на опитните играчи.

Снимка: volleyballworld.com

В момента проблемът на този национален отбор освен липсата на достатъчно класа е и натоварването от очакванията. В мачовете, в които всички нямахме съмнение, че ще победим, се получиха непростими издънки. На Европейското първенство пред родна публика паднахме от тимове като Испания и Хърватия, което е недопустимо, ако ще говорим за някакъв прогрес. На олимпийските квалификации трябваше да се представим далеч по-добре в двубоите с Аржентина и Канада, загубени с по 0:3. Това са добри селекции, но преодолими.

В същото време родният тим показва освободена и качествена игра, когато не е под напрежение. Видя се в загубения двубой със Словения на европейското при вече решена група, както и при победите над Мексико и Белгия при вече загубени шансове за Олимпиадата. Тази психология също трябва да се промени.

Снимка: volleyballworld.com

Тя е подобна и при женския национален отбор, но той поне може да се похвали с много позитивно Европейско първенство. Там момичетата на Лоренцо Мичели записаха четири победи в пет мача от груповата фаза, което наистина беше страхотен успех. След това постигнаха и обрат от 0:2 срещу Словакия в осминафиналната фаза.

Големият проблем в тази селекция е, че много от топ състезателките ни отказаха да играят и изобщо не се знае дали ще се завърнат някога в националния отбор. Това обаче даде шанс на момичета като Радостина Маринова, Мила Пашкулева, Борислава Съйкова и други да получат безценен опит на най-високо ниво.

Ако теглим чертата, и в мъжкия и женския отбор може да открием както много позитивни тенденции, така и негативни. Общото е, че се дава път на младостта, а това трябва да се счете за позитивен знак.

ИЗБРАНО