Симеон Николов и отборът ни на летището: Сърцата туптят, страхотно е. Но искаме злато!
18-годишният разпределител на отбора ни бе емоционален на летището в София
Волейболистите ни бяха видимо емоционални въпреки умората от почти 12-часовото прибиране с два полета от Филипините. Ето първите думи на някои от тях, като особено широка бе усмивката на 18-годишния ни разпределител Симеон Николов:
Симеон Николов:
"Чувствам се уникално. Супер развълнувани сме, еуфорията е пълна.
Не знаем как да контролираме тази емоция, чакаме да видим довечера и хората на площада. Задържахме много емоции в нас по време на лагера и турнира. Сега ще разпуснем.
Физическите сме изморени, но сърцата туптят. Всичко, което искахме да усетим, сега го усещаме. Не съм си представял, че ще имам сребърен медал от световно първенство на този етап от кариерата ми. Щастлив съм.
Сега искаме злато. Искаме още медали, още такива посрещания. Не сме надминали още татко ни, въпреки че той такъм медал няма. Но има още какво да постигаме, за да стигнем неговите успехи. Сигурен съм, че мога да остана здраво стъпил на земята. Искам да надграждам, когато съм показал нещо.
Надявам се, че за този отбор това е само началото."
Мартин Атанасов:
"Мечта от малък, това е. Другата е да отида на Олимпиада. Едната се сбъдна, до втората сме много близко.
С този отбор и колектив, с този начин на работа, който през последните месеци правим, можем да стигнем до олимпийски медал след три години в Лос Анджелис."
Аспарух Аспарухов:
"Сега чак разбираме колко голямо постижение сме направили, благодаря на всички, които са дошли да ни посрещнат. Горд съм, това е мечта.
Но оттук нататък тръгваме към още по-високи цели."