Мартин Стоев, селекционерът на българския волейболен тим до 19 години призна, че среброто от Световното първенство в Иран е най-скъпият медал за него. Треньорът говори пре медиите на летището в София днес, след като тимът ни се завърна от Техеран.

Там в четвъртък загубихме финала от Полша с 0:3, но преди това се разправихме с Италия и Русия - първите два тима на планетата от предишното Световно.

Успехът е огромен, а Стоев припомни, че мисията му с този набор от волейболисти не е приключил.

Той работи с юношите до 16 и 17 години, а след това и с тима до 19 г. (на практика в един състав) вече от 4 години и непрестанно достига топ 4 на големите първенства - Европейски и Световни, в различните възрастови групи.

Предстои Европейско до 20 години през 2022-ра, после младежко Световно първенство до 21 през 2023-а, а крайната цел е ядрото от този тим да влезе в мъжкия навреме за Олимпиадата в Париж 2024 или веднага след това.

Снимка: Bulphoto

"Този медал ми е по-ценен от онзи с мъжкия отбор като треньор и златото като младежки национал, като състезател - каза Стоев на летището при завръщането. - Радвам се за представянето ни, но не съм шокиран. Ние от години си влизаме в четворката на всяко първенство, на което сме участвали, а сега играхме финал. Там имаше малко умора, а и играхме с един много силен съперник.

На практика на първенството имаше осем страхотни тима, всеки от които можеше да стане шампион. Може би само Полша бе наистина по-добър от останалите. Превъзхождат ни в индивидуалното майсторство, трябва да догоним там. Това трябва да наваксаме.

Ние от това Световно първенство трябва да извлечем онова, което ни липсва все още, да се подготвят за Европейското първенство догодина и да се представим още по-добре. Можем.

Най-ценен беше четвъртфиналът с Италия, защото влизането в четворката е преломен момент, това е важното. Ако отпаднеш преди четворката, не си успял. Когато влезеш, вече можеш да мечтаеш.

Аз осъзнавам какво сме направили, играчите вероятно - още не. Няма рецепта за успех, момчетата са качествени, тренират добре и се представят добре. Повечето от тях играят в Суперлигата, имат напредък. Но има и други отбори с напредък. Синът ми играе в отбора, когато играе добре - това е добре, когато не играе добре - лошо. Не ги деля, на Владо Николов синът също е в тима, но за мен всички са еднакво важни.

Темата с мъжкия волейбол е дълбока. Според мен много неща не се правят както трябва от доста години. Трудно ще се излезе от тази ситуация в момента."